Таряй Весос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AddIt (беседа | приноси)
Графическо оформяне.
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
вр. до по-стара версия; форматиране: 6x кавички, 4 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}'''Таряй Весос''' (норв. ''Tarjei Vesaas'') е бележит [[Норвегия|норвежки]] [[писател]], [[поет]] и новелист.
{{Биография инфо
| име = Таряй Весос
| портрет = dot.png
| портрет-описание =
| px =
| описание = норвежки писател
| роден-място = [[Vinje]], [[Норвегия]]
| починал-място = [[Риксхоспитале]], [[Норвегия]]
}}
 
'''Таряй Весос''' (оригинално изписване на латиница ''Tarjei Vesaas'') е бележит [[Норвегия|норвежки]] [[писател]], [[поет]] и новелист, смятан за един от най-ярките представители на норвежката литература през [[20 век]].
== БИОГРАФИЯ И TВОРЧЕСТВО ==
Роден на 20 август 1897г. в имението Весос във Вине, южна Норвегия. Ражда се в семейството на земеделеца Улаф Весос и учителката Сигне Ойгарден. Таряй е най-големият от трима братя.
 
Пише творбите си на [[нюношк]] (новонорвежки език). Сред най-емблематичните му произведения се нареждат „Птиците“, „Леденият Замък“, „Лодката вечер“, по-късните му романи „Пожар“, „Къщата в мрака“, „Сигнал“. Таряй Весос с творчеството си оставя ярко влияние върху литературния живот в целия [[Скандинавски регион]].
В периода 1918-1919г. пребивава за седем месеца в Осло, където е гвардеец. През 1923г. дебютира с романа си “Деца на хората”. Две години след това, през 1925г, става член на Норвежкия съюз на писателите, откъдето получава финансова възможност да пътува из Европа. В периода 1925-1933г. предимно се намира извън Норвегия, като най-дълго време прекарва в Мюнхен.
 
Получава редица призове и признания за приносите си. Умира в Риксхоспитале на 72-годишна възраст.
През 1930г. купува имението Митбьо във Вине от чичо си. Жени се за Халдис Мурен през 1934г и заживява заедно с нея в Митбьо. През същата година придобива известност с романа “Голямата игра”. От Халдис има две деца – Улаф и Гюри.
 
През 1945г. пише “Къщата в мрака”, а от 1947г. започва да получава заплата като човек на изкуството от страна на норвежката държава. През 1964г. пише “Леденият замък”, за което получава наградата за литаратура на Северния съвет. С парите поставя началото на фонд за литературна награда за дебютиращи писатели. През 60-те години е номиниран три пъти за Нобелова награда, 1964г, 1968г. и 1969г.
 
Умира в държавната болница в Осло на 15 март 1970г.
 
{{СОРТКАТ:Весос, Таряй}}