Разлика между версии на „Прадо“

м
тире след бройно; козметични промени
(Replacing superseded 'Albrecht Dürer 097b.jpg' with 'Albrecht Dürer - Bildnis eines unbekannten Mannes.jpg')
м (тире след бройно; козметични промени)
 
Най-значимо от XVII век, в музея е творчеството на гениалния [[Диего Веласкес]], събрало цяла галерия портрети, религиозни творби и платна, създадени по антични мотиви, пейзажи и др.
[[Файл:Diego Velázquez - Mercury and Argus - WGA24471.jpg|thumbмини|350px|Веласкес. „Меркурий и Аргус“]]
 
* През 1700 година, на испанския престол се възкачва династията на [[Бурбони]]те, които допринасят за допълване на колекцията с много творби на [[Франс Снайдерс]], Тениерс и други фламандски майстори.
[[FileФайл:Snyders_Boarhunt.jpg|мини|350px|[[Франс Снайдерс]] 1579 – 1657 г. „Лов на глигани“]]
 
==== Период на кризи ====
 
==== Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес ====
[[FileФайл:El quitasol, Francisco Goya.jpg|thumbмини|280px|''„Слънчобранът“'', 1777 г. – проект за гоблен]]
* '''Гоблени'''
През 1774 г. художникът на краля, [[Антоан Рафаел Менгс]] кани Гоя да работи в двора като автор на проекти за гоблени. В 1776 г. с помощта на шурея си Франсиско Байеу, става художник към Кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Слънчобран“, „Поляната на Сан Исидоро“. С тях става известен. Но вместо превзетата замечтаност на митологията, по маниера на френските имитатори на Рубенс, той смело черпи сюжети от Испания – неща, идващи от собствените му преживявания. „От дистанцията на времето, бихме казали, че той е направил очевидния избор, но за своето поколение, в двор, доминиран от търговци на криворазбран класицизъм това е новаторство, което би хрумнало единствено на гений като Гоя. Но не само сюжетите му са дразнели завистливите му конкуренти, а и декоративните качества на проектите му, великолепното изобразяване на обем и силует в странно ориенталски дизайн..... Макар и рисувани с извънредна бързина, сериите проекти за гоблени илюстрират за първи път заразяващата виталност, която четката му придава на всичко…“ (Томас Крейвън).
Има несъгласия между изкуствоведите относно Капричосите. Че Гоя ги е работил няколко години преди публикуването им през 1799 г. е ясно, но не е известно кога ги е започнал, вероятно около 1796. Според някои, той е продава част от тях на магазин за алкохол и парфюми, който се намира близо до апартамента му в Мадрид. След 2 дни изтегля от продажба близо 270-те непродадени отпечатъка. Публичната реакция на тях е силно негативна и той се побова от репресии на [[Инквизиция]]та. Според други, те не са подходящи за продажба в книжарница и затова са дадени в магазин за алкохол. Говори се, че през 1803 г. той дарява непродадените гравюри, заедно с медните плочи на Кралската печатница, за да осигури пенсия за сина си Ксавиер.
 
Цялата сбирка от около 80 отпечатъка изобразява теми като проституция, вещерство, суеверия, сатирична критика на политици, духовенство и доктори. Почти половината образи третират темата за магиите и то в подигравателен смисъл, което значи, че Гоя влага повече от един смисъл в тях. Някои писатели наричат този символичен и многостранен език на Гоя „код“. През призмата на учението на Фройд, съвременния зрител от 21ви21 век търси значението на тези гравюри срещу истинското значение, което Гоя е вложил в тях през 18ти век.
[[Файл:Francisco de Goya y Lucientes 054.jpg|мини|280п|„Семейството на Карлос IV“]]
* '''Портрети'''