Сталкинг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м тире след бройно; козметични промени
Ред 9:
 
== Кое се приема за преследване ==
За сталкинг се приема изпращането на [[писма]], картички, [[електронна поща]], [[SMS]] и предмети, които не са поискани или желани от обекта. Също така надписи по стените или [[вандализъм]] с цел увреждане на имущество, заплахи, устни и писмени, понякога преминаващи във физически нападения с цел нараняване, или дори [[убийство]] на жертвата. Ако всичко това, или част от него, се прави постоянно и продължително, с цел да се предизвика страх, физическо и/или психическо страдание у жертвата, то извършителя на деянията е лице, което в някои страни може да бъде наказано от закона за тези си действия.
 
В Америка официално от 2002 година,според доклад от Националният център на САЩ за жертвите на престъпления : „всеки нежелан контакт,вербален или не,между двама души,които пряко или косвено комуникират със заплаха или поставяне на жертва в състояние на страх, може да се счита за „преследване“ и е наказуем“ като на практика правният стандарт е по-строг и може да се издейства затвор от 5 години с парична глоба.
 
 
== История на "преследването" ==
Думата „преследване“ се използва от 14ти14 век, но за да назове бракониери или крадци,като едва през 20-ти век,чрез медиите, бива масово избирана за да обозначи хора които тормозят други хора, първоначално конкретно с тормоз над известни личности от непознати описани като „обсебени“. Първата употреба на думата “сталкър” в английския език е в шотландското законодателство в далечната 1424 година. В него „сталкърът“ е описан като бракониер на сърни, който подлежи на глоба. Очевидно онзи, който ловува в гората, трябва да бъде много подвижен и ловък, затова думата придобива значение на човек, който крачи с широки стъпки. На този етап, а и през следващите векове, „сталкърът“ е бил свързван основно с преследването на животни. Едва в последните 50 години думата получава специфичен човешки нюанс и „сталкърът“ започва да се смята за заплаха за преследваните от него хора, а дейността му отново се категоризира като престъпление. Думата първоначално е „измислено“ използвана за „повтарящо се нежелано проникване и нежелана комуникация в пространството на личност“.
Преследването може да се назове и с думата „дебнене“ като подтон на обсесивното поведение.Дебненето е умишлен повтарящ се акт на наблюдение над друг човек.За разлика от други престъпления, „преследването“ е всъщност акт-сбор от различни действия,които се случват в продължение на период от време.
 
== Копиране на лична карта ==
Независимо от факта, че „преследването“ е незаконно вече в много части на света,всъщност действия които могат да допринесат за развитието му се смятат за нормални.
Социалните мрежи са достъп на индивидите до света.Събирането на последователи е престиж и анонимността им си остава докато не решат да се разкрият по един или друг начин.Чрез подобен акт на „показване пред света“ се дава количество информация,която обикновено никой наивно не предполага, че всъщност дава за свободно ползване.
Телефонен номер се изисква винаги при регистрация и обикновено когато става дума за личен акаунт,даваме личният си номер за връзка или за потвърждаване/възвръщане на информация.
От 2014 година, всички мобилни оператори в България започнаха да регистрират дори и предварително заплатените си пакети, задължително с лична карта.По закон нямат право да дават личната информация на абоната, но случаите на злоупотреба не са малко и някои от тях дори не изискват „връзки в оператора“.Всъщност,колко законно е това тяхно действие?
Ред 28:
o целта на копирането;
o получателите, на които могат да бъдат разкрити данните
o дали е задължително или доброволно копирането;
o в случай на отказ какви са последствията за нас
o за правото на достъп и коригиране на Вашите данни.
 
 
Ред 36:
 
Според комисията за Защита на Личните данни на БЪЛГАРИЯ, мобилни оператори НЯМАТ право да правят копие на данните от личната карта!Но ето уловката : законно е ако клиента позволи да направят копие.Т.е ако клиента иска да е абонат на даденият оператор, то той трябва да позволи да се обработят личните му данни. Разбира се той има и правото да не позволи, в който случай няма как да сключи договор, защото оператора ще върне документите като непълни или грешни.
Изход за защита на личните данни, по законово,има лице,което си е преснело личната карта, но преди да предаде копието, с коректор е заличило някои цифри от номера на личната карта и последните цифри от ЕГН-то си. Мобилни оператори ( и други неразрешени да изискват копие от подобен документ и не са с държавен сертификат за администратор на лични данни) нямат законово право да се сърдят за това или да не приемат копието, тъй като поправката е направена след копирането на истински документ, но той си е личен за лицето и лицето може да прави каквото си иска с личните си данни.
 
Но ако лицето не „иска да се цигани“,което е разпространеното разбиране в България, събирането на информация от трети лица никога не е била по-лесна!
Не нараняващи действия от събирането на информация,като изпращане на подаръци или писма,се смята като акт на доброжелателство и обикновено не се докладва в полицията като нарушаване на личното пространство.Нелегалната пресечна точка се появява когато се наруши правната дефиниция за „покой“ и се навлезе в „тормоз“ с действие което в пример –изпращане на текстово съобщение,само по себе си не е незаконно и в количество стигащо до единица е в областта на допустимото, но нежелано повтарящо се такова съобщение към неохотен получател се смята за грубо потъпкване на лично пространство.
 
== Ефекти върху жертвата ==
Законът в Обединеното кралство гласи, че „инцидентът“ трябва да се случи до два пъти след което „преследвачът“ трябва да е наясно,че поведението което демонстрира е неприемливо.
Подобен тип поведение,особено спрямо личности с женска полова ориентация,се смята за насилие и води до следното психическо поведение от страна на „жертвата“ : -страдане от значителен емоционален стрес ; - страх за своята безопасност ; - страх за безопасността на другите в ареал.
Психологическите ефекти върху жертвите се изявяват със суров ефект върху свободният личен живот.Смущенията в ежедневието, случващи се по принуда за да се избяга от „преследвач“ ,често включват промяна на работното място,смяна на телефонният номер и адрес на местообитание което,разбира се, влияе на благосъстоянието на „жертвата“ и води до чувство на изолация и безпомощност.
Психологическото поведение на „преследвачите“ често се продиктува от убеждението им,че лицето което бива преследвано,се нуждае от тях,обича ги и „преследвачът“ има правото да ги притежава защото те имат нужда от спасение.Психологически това убеждение се нарича еротомания.
Преследването понякога може да се състои в натрупване на действия,които поединично да изглеждат правно приети, до натрупването им в нежелани количества.
Преследвачите често използват като средство за тормоз над обекта си заплахи,насилие и сплашване на семейство и приятели.Вандализъм,повреда на имущество или физически атаки не са чужди за подобен тип обсесивност,които са с цел сплашване на обекта.Сексуалните нападения са по-рядко срещани за подобен тип поведение, но не са и нещо невъзможно.
Често се срещат „преследвачи“ оказващи се бивши партньори и доказателства сочещи,че „преследването“ като психично поведение на бивш любим, е всъщност популярно в търсенето на медиите за сензация,което увеличава риска от „разпространението“ с предаването на информация и „техники“ за започването и поддържането на подобен тип поведение.В онлайн средите най-чест обект на преследване от бивш любовник се оказват мъжете (35 на 100).Сравнението в случая е с изкушение силно като играта на комар и това,че за жените е много по-трудно да преодолеят интимните си партньори като знаят за онлайн профилите им.
 
'''„Дебненето/Преследването“''' е форма на психическо насилие.Подобни "атаки“,които извършителя повтаря с ясно съзнание,разбиват нормалният жизнен свят на жертвата ( с която нямат или вече нямат общо).
Ред 62:
 
 
Такъв тип „сталкъри“ в Южна Корея са най-често обсебени фенове наречени '''„сесанг фен“''' (세생팬) (в превод – фен на личният живот)на възраст между 13-17 години, които навлизат в личното пространство на музикантите като най-често ги преследват, но има по-тежки случаи, когато например сасенг купуват същия ван като на групата EXO и се опитват да ги отвлекат.
Групата TVXQ е момчешка бой банда, която преди разпада си през 2009 година е регистрирала над 900 посегателства на сесанг фенове, включващи :поставяне на GPS проследяващо устройство във ванът на групата, дублиране на телефони, копиране и използване на лична информация, навлизане в домовете на момчетата (личните и семейните) и тн.
Елизабет Со от Yahoo!Сингапур пише в изследването си над „преследвачите“, че според изследвания проведени сред мениджърите на трите най-големи компании в Южна Корея (SM,YG,JYP) популярните корейски звезди имат най-малко 100 „сталкъра“ по петите си всеки ден. Такъв един случай, влязъл в корейските новини, е през 2011 година когато 9 вана са преследвали неотлъчно корейската група Super Junior в продължение на цялото им турне (което е включвало Корея, Сингапур,Филипини,Япония,Китай,Русия,Америка и Франция ) и предизвиквали задръстване и леки инциденти поради настървеността си да не изпускат групата.
‘Saesang‘ феновете често се описват като агресивни фенове, които преследват техния идол 24/7 — с една дума, те са плашещо обсебени. Такива фенове в Южна Корея, често се „женят“ за кумирите си – в буквален и преносен смисъл. Намират личните им данни и пускат документи за женитба с тях.
Другата страна на „любов докато смъртта ни раздели“ е точно смъртта!Документираните от полицията, посегателства за живота на любимците им, стават половин милион от началото на 2009 година до началото на 2016 година. Това е рекорд в опитите за убийство (дори и когато се добави - поради „преследване“) на глава на населението в света!
Сесанг феновете се превръщат в индустрия,като дори таксиметровите шофьори предлагат „сесанг пакет“ за фенове, които искат да преследват идолите си и дори ако разберат дома му(на идола),да предлагат возене, на съответна цена, на други сесанг фенове до там.
Ред 84:
o възмутени сталкъри – преследват вендета заради чувството на недоволство срещу жертвите мотивирани главно от желанието да сплашат и да накарат жертвата си да страда.
 
o търсачи на интимност – преследват с цел да установят интимна връзка с жертвата. Такива сталкъри често смятат,че жертвата им е „сродната им душа“ и те са „предназначени“ да бъдат заедно.
 
o некомпетентни ухажори – въпреки лошите си социални или ухажващи умения, имат силно чувство за „собственост“ и „право“ на интимна връзка с тези от които са привлечени.Жертвите на този тип преследвачи, обикновено са вече във връзка с някого.
Ред 91:
 
 
В допълнение към горе споменатата книга,желая да спомена и книгата на Джоузеф А.Дейвис, доктор и американски изследовател,анализатор на престъпността и университетски професор по психология в Сан Диего.Член на екипа SCAT (Stalking Case Assessment Team) и ексклузивен член на Районната прокуратура на града, разрешаващ стотици случай на година свързани с това което той нарича „наземно“ и „киберсталкване“ (киберпреследване) между 1995 и 2002 година.
 
Изследванията му са кулминация на темата и са пригодени в една от най-пълните книги написани до момента по темата.Джоузеф Дейвис се счита за експерт тип „златен стандарт“ към престъпленията с преследване,защита на жертвите им и планиране на безопасността,сигурността и оценка на заплахата.Не е издадена на български.
 
През 2002 година,дружеството за „Защита на жертви на преследване „ определя още една форма на „преследване“ – отмъстително/терористична, която се касае за сталкъри преследващи политици или фигури на властта.В този случай,преследвачът, за разлика от гореописаните типове, не преследва жертвата си с цел лична връзка, а по-скоро с желание жертвата им да покаже определена реакция/отговор.
Разликата между този тип и „възмутените сталкъри“,при които дебненето е за да „бъдат наравно“ със жертвата, която е извършила нещо „нередно“ към тях (например служител уволнен без причина ), политическият преследвач цели да постигне политическа промяна чрез заплахи и сплашване, за да принуди жертвата да осъществи желаната цел.Например,в много страни като Южна Корея,Русия и САЩ такива преследвачи се забелязват и се обединяват срещу закона за правото на аборт,преследвайки доктори в опит да ограничат изпълнението на абортите.
Много „преследвачи“ страдат от '''параноя'''.Типа преследващ интимност често имат делюзии (налудничави идеи) включващи еротомични идеи.С отхвърленият тип преследвачи, при не-пресичане на взаимоотношения или не взимането на мерки води до развиването на халюцинации,нарушения от параноичен тип или шизофрения.
В допълнение, характеристиките на личността може да се определят като предшественик за дебнещо психологическо поведение, но това не ги прави дефинирани с точност за понятието „преследвач“ .Някой изследвания сочат,че спектърът на това което може да бъде наречено „обсебващо преследващо поведение“ е много широко обхватен!
Една от несигурностите в разбирането на произхода на „дебненето“,е че самата концепция на „преследването“ е широко разпространена, но само повърхностно засегната,като се свързва със строго определено държание – буквално разбирано от думата „преследване“ което не се открива за ненормално или нелегално.Всъщност рядко се стига до заключението, че „преследвачът“ има дълбоки мотиви за държанието и мисленето си.
Често в България се среща и израза „ако е готин/а – няма проблем „ –което само по себе си е проблем.
Ред 104:
 
 
Подобно такова преследване(сталкване) и после-следващо -отвличане в Япония,град Чиба през 2009 година, на млада жена от дома на вдостващата ѝ майка от мъж ,обсебен от нея и смятащ, че има ексклузивни права над дамата , чрез правилното отразяване от медиите на сериозността на проблема , принуди представителите на властта,заради силният обществен анти-преследващ натиск, да създаде и приеме определящи, ограничаващи, наказателни и защитаващи закони за „преследвачи“ и жертвите им.
Случай на преследване (сталкване) и отвличане на 15-годишно момиче, избрано от роми за булка през 2006 година в България, град Кричим остава ненаказан,неотразен и забравен.
Случаи като тези, в който проблема се омаловажава от обществото, медиите и властите и няма законов процес за действие и противодействие, прави деяния с подобна характеристика лесно изпълними и ненаказуеми.
Ред 116:
 
 
== Психическият тормоз ==
е особено коварен и много сериозен метод за въздействие върху личността и индивида.
Тъй като е трудно доказуем, той е много по-сериозен и често пъти дълги години крит от жертвата, подчинен на оправдания - надежда, че насилникът може да се промени, липса на алтернативен вариант за живеене и тн.
Тези оправдания по никакъв начин не решават, а само „капсулират“проблема и утежняват ситуацията. Изходът често пъти е една човешка развалина, която дори веднъж откъснала се, не успява да се възстанови. Вариантите за действие са няколко, но всички те се обединяват в търсенето на чужда (приятелска, професионална, законна) помощ и защита. Психическото насилие често пъти преминава или корелира с физическото такова и не е желателно жертвата да конфронтира насилника сама.
Вариантът „бягство“ от проблема рядко го решава, дори понякога утежнява ситуацията за близки и приятели и задълбочава интереса на преследвача. Покрай жертвата може да пострадат и близките и хора-било подложени на същия тормоз, било заради страдание заради случващото се с нея.
„Жертва“ е начин на мислене и колкото повече индивида се чувства така, толкова повече наистина се превръща в такава.
 
Ред 127:
'''Австралия:''' Purcell, Pathé and Mullen (2002) показват данни, че над 23% от австралийците са били преследвани през последната една година!
 
'''Австрия:''' Stieger, Burger и Schild пускат анонимна анкета сред анкетите за „личен живот и консумация“ на 11% от населението. Според резултатите, 86% от жертвите на преследване са жени и 81% от преследвачите са мъже.88% от жените са били преследвани от мъже и 60% от мъжете са били преследвани от мъже и жени!40% от анкетиралите са признали, че по време на попълване на анкетата, все още са били жертва на преследване като 23% са били преследвание в университета си и 13% на работното си място.72% са променили напълно живота си.52% са признали, че страдат от вид психично разстройство. Според проучването, няма разлика между честотата на преследване в селските и в градските райони.
 
'''Англия и Уелс:''' през 1998 година Budd and Mattinson почват да правят отчет на живота в Англия и Уелс в който отчет се включват 23% от населението. През 2010 година 43% от жертвите на преследване са били мъже и 57% - жени.
Ред 135:
'''Германия:''' Dressing, Kuehner and Gass провеждат представително проучване в Манхайм, немски град със средни размери, и съобщават че 12% от гражданите са били преследвани някога.
 
'''САЩ:''' Tjaden and Thoennes съобщават, че според тяхно проучване сред населението 8% от жените и 2% от мъжете всъщност знаят какво е „преследване“ и дали е наказуемо.
 
== Страни със закони срещу преследването ==
 
'''Австралия:''' от 1990 година в щатът Куинланд и от 1994 година в цялата страна. Наказанията варират от затвор за 10 години, до глоба от 5 хиляди долара и задържани с общественополезен труд.
 
'''Канада:''' от август 1993 година, „преследването“ се смята по закон за наказуемо със затвор от 19 години и глоба от 10 хиляди долара.
Ред 163:
== Киберсталкинг ==
Въпреки, че киберсталкинга не включва физически контакт с жертвата, той все пак може да се счита за престъпление. Нарастващата вездесъщност на [[интернет]] и лекотата, с която той позволява на другите да получат достъп до лична информация, са направили тази форма на преследване по достъпна от всякога. Потенциалeн сталкер може лесно да получи достъп чрез дистанционно устройство (''remote device'') или през интернет, до желана информация и да я използва, вместо да се изправи срещу реален човек. Такова поведение, което всъщност не отговаря на точната дефиниция за сталкинг може в действителност да е предшественик на [[престъпление]], и трябва да бъде взето под внимание.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nij.gov/topics/crime/stalking/pages/welcome.aspx | заглавие = Stalking | достъп_дата = 15-10-2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = National Institiute of Justice | език = en | цитат = }}</ref>
През 2001 година е предложен за под-категоризиране, този нов тип преследвачи които предпочитат да преследват жертвата си онлайн.
Е-тормозът е използване на информационните и комуникационни технологии за преднамерено въвличане в повтарящи се или широко разпространени прояви на насилие и нанасяне на емоционална вреда, насочени към други хора.
o агресивни нападки в интернет, при които се използва обиден и вулгарен език;
Ред 176:
 
Такъв тип преследване също включва тормоз над индивид или организация, включващ фалшиви обвинения,клевети,обиди,мониторинг,кражби,заплахи, вандализъм,склоняване към секс услуги и най-честото при този тип – хакване, неуравновесено използване на интернет и събиране на информация от личният компютър,смартфон,таблет и всякакви свързани към индивида електронни устройства.
Преследването в кибер-пространството често е придружено и в реално и в офлайн време като и двете се смятат за престъпление и са мотивирани от желанието за контрол,заплахи и за влияние над жертвата.Преследвачът може да е познат и напълно непознат попаднал на лични данни чрез интернет.Често този тип успява да склони и други хора за целта си.
 
В България стремежът за защита на лицата от всякаква възраст в интернет се засили след масовото потребление на мрежите от деца и подрастващи.
Инкорпорирането на международният опит в защита от година на година става все по-успешен включително и благодарение на успешните медийни изяви с цел превенция и ограмотяване на обществото и голямата съпричастност на държавните институции .Големият професионализъм на правополагащите органи,обучението им срещу киберпреследване и тормоз и високата активност на Международната академия за обучение по куберразследвания поставя страната ни в добра защитна позиция като киберпреследването вече се наказва със затвор в страната ни!
 
Според Европейско изследване проведено от базираната в Австрия Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA),над 28% от жените в България са били жертва на кибер-преследване,тормоз и заплахи.38% от жените в страната признават,че са ставали жертва на психологическо насилие и тормоз и 17% от дамите казват,че партньорите им са свръх-контролиращи . Данните показват още, че жените в България са изключително слабо ориентирани към кого да се обърнат за помощ в случай на нужда. 68% не подават оплакване в полицията.Не вярват на полицията и често пазят случилото се в тайна или споделят само с най-близките си. В случая смятам за уместно да сметна,че процентът е далеч по-висок .Много жени в Бг просто не идентифицират насилието като такова, освен ако не става дума за директно физическо насилие. Този потиснически маниер на поведение често се приема в страната ни за „нещо нормално“ и още по-честно не се отчита поведението на хората когато се нуждаят безмълвно от помощ.А и опасността от заливане с киселина винаги ще остане.
 
Кибер-преследването (кибер-тормоз,онлайн тормоз,е-тормоз) е един от най-лесните и общодостъпни начини за набавяне на информация за личност и проследяването му. Въпреки, че „киберсталкинга“ не включва физически контакт с жертвата, той все пак може да се счита за престъпление. Нарастващата вездесъщност на интернет и лекотата, с която той позволява на другите да получат достъп до лична информация, са направили тази форма на преследване по достъпна от всякога. Потенциалeн „сталкър“ може лесно да получи достъп чрез дистанционно устройство (remote device) или през интернет, до желана информация и да я използва, вместо да се изправи срещу реален човек.
Използването на компютри или други технологии (като прихващане или дублиране на телефон – телефонът на преследвача става телефонът на жертвата и всичко което жертвата прави с телефона си,телефонът на преследвача го повтаря) за улесняване на „сталкърите“ .Такова поведение, което всъщност не отговаря на точната дефиниция за „сталкинг“ може в действителност да е предшественик на престъпление, и трябва да бъде взето под внимание.