Уикипедия

Самуил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м тире след бройно; козметични промени
Ред 3:
| име= Самуил
| описание= цар на България
| изображение за личността= [[КартинкаФайл:Samuil of bolgaria reconstruction.jpg|200px]]
| описание на изображението= Антропологическа реконструкция на Самуиловото лице
| управление= [[997]]–[[6 октомври]] [[1014]]
Ред 28:
}}
 
'''Самуи&#768;лСамуѝл''' (на старобългарски: {{кирилица|Самоилъ}}) е [[българи|български]] [[цар]]<ref name=CambridgeHist>{{cite book |title = The New Cambridge Medieval History, vol. 3| publisher = Cambridge University Press| year=1999| volume= 3|chapters=23,24|isbn=9780521364478}}</ref>, управлявал [[Първо българско царство|България]] от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на [[Комитопули]]те.
 
От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на [[българи]]те, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите [[Борис II]], а впоследствие на [[Роман (цар)|Роман]]. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
Ред 39:
 
== Произход и историческо значение ==
За ранните години на Самуил не се знае много. [[Самуилов надпис|Надписът]] от с. [[Герман (Ном Лерин)|Герман]] край [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и добавките на епископ [[Михаил Деволски]] към хрониките на [[Скилица]] сочат, че бащата на комитопулите е [[Никола (комит)|Никола]], а майка им – [[Рипсимия]].<ref>B. Prokic. Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Scylitzes. München, 1906, p. 28</ref><ref name="Andreev1999">Андреев, 1999, стр. 331 – 334</ref> Нейното име според някои изследователи говори за арменския и&#768;ѝ произход.<ref>Adontz, N (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (39):p. 37. </ref> Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво. В [[латински|латинската]] версия на хрониките на Скилица е наречен ''comes'', а синовете му – ''comites''. Титлата комит е давана на управниците на [[комитат]]и, на които България е разделена от средата на IX век.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 604</ref> Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област [[София|Средец]].<ref>Ангелов Д., ''Византия – политическа история'', Издателство „Идея“, Стара Загора, 1994, ISBN 954-8638-06-1, стр. 180</ref> Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор – сред потомците му са разпространени имената на владетели от [[Крумова династия|Симеоновия род]].<ref>Благоева, Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94</ref> Самуил кръщава един от синовете си, [[Гавраил Радомир]], на неговия дядо – Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, [[Иван Владислав]], кръщава един от своите синове на прадядо си – [[Пресиян]].
 
Предположението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния български обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автентичност е оспорена.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров]]: ''История на Охридската Архиепископия'', стр. [http://promacedonia.org/is/is_1_2.html 20]; [[Александър Хилфердинг|Гильфердинг]]: ''[http://books.google.com/books?id=PSbTAAAAMAAJ&printsec=titlepage&source=gbs_v2_summary_r&cad=0 Собраніе сочиненій]'', стр. 199; Пириватрич: ''Самуиловата държава'', стр. [http://www.promacedonia.org/new_books/pirivatrich.html 62 – 72]</ref>
Ред 70:
 
|- style="vertical-align: bottom;"
| colspan="4" | '''комит [[Никола (комит)|Никола]]'''<br><small>(роден ?<ref>Вероятно е роден в началото на 10ти10 век.</ref>, умира ?)</small>
| colspan="2" | &nbsp;
| colspan="4" | [[Рипсимия]]
Ред 98:
|| &nbsp;
| colspan="2" | [[Агата]]
| colspan="8" | <big>'''Самуил'''</big><br/><small>(роден 10 век, умира 6 октомври 1014,<br> управлява 997&ndash;6997–6 октомври 1014)</small>
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
 
Ред 125:
 
=== България в периода 968 – 976 ===
През 968 г. България е нападната от русите, начело с княз Светослав, който овладява североизточната част на страната. Българският цар Петър умира на 30 януари 969 г.<ref>Според руския хронист Нестор от 12 век, по това време Преслав вече е бил в ръцете на Светослав.</ref><ref>Петров датира смъртта на Петър като настъпила през 970 г. (вж. Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397). По-разпространено е становището, че той умира в началото на 969 г. (вж. Пириватрич, Самуиловата държава, София 2000, стр. 55, 80)</ref> През същата година Светослав е принуден да се завърне в страната си, която е връхлетяна от печенегите. През лятото на 969 г. той предприема втори поход отвъд Дунава.<ref name="Kossev389">Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397</ref><ref name="Fine181">Fine, 1983, стр. 181 – 187</ref> Най-ранната поява на комитопулите в средновековните хроники е едно широко дискутирано известие на Скилица. Според него [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и Самуил, ''„синове на един от велемощните комити,“''<ref>Подбрани извори за българската история, т. II, София 2004, стр. 64</ref> започнали да бунят България, което наложило завръщането на Борис и Роман в родината им (виж. [[Самуил#Тези на историографията в Република Македония|по-долу]]).<ref>Борис и Роман са по всяка вероятност от 963 г. заложници по договор с Византия и пребивават в Цариград (вж. Златарски, 1971, стр. 543 – 545).</ref> На това известие е отделено голямо внимание в контекста на дискусиите около популярната сред историците в края на 19-ти век ([[Константин Иречек|Иречек]], [[Марин Дринов|Дринов]]) и по-късно отхвърлена теория за ''Западнобългарска държава'', отцепила се от Петровото царство. Някои историци ([[Васил Златарски|Златарски]],<ref>Златарски, 1971, стр. 561 – 566</ref> Петров,<ref name="Kossev389" /> [[Стиепан Антоляк|Антоляк]]) виждат в съобщението важен исторически извор и му дават специфични интерпретации. Други ([[Георгий Острогорски|Острогорски]],<ref>Ostrogorsky, 1963, стр. 250 – 251</ref> [[Виктор Романович Розен|Розен]], Ферлуга) го определят като недостоверно и резултат от особености в начина, по който Скилица подрежда събитията в хрониката си,<ref>В същия дух се изказват Божилов и Гюзелев, които намират за неоправдано доверието на някои историци в съобщението на Скилица. Според тях Борис и Роман не са били заложници по договор с Византия и не е трябвало да се завръщат от Цариград (вж. Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 295, 305).</ref> а трети ([[Сърджан Пириватрич|Пириватрич]]) не го отричат категорично, но избягват да го използват като източник на информация за политическата роля на Самуил и братята му в събития от периода 969 – 971 година. Не се поставя под съмнение принадлежността на комитопулите към висшето болярско съсловие изправено в тези смутни години пред нелеката задача да опази българската държавност.[[FileФайл:South-eastern Europe c. 1000.jpg|280px|мини|Югоизточна Европа около 1000 сл.н.е (карта XXXV от „Атлас към историческата география на Европа от Фриман“, 1903)]] Сведенията за завръщането на [[Борис II]] и брат му Роман в Преслав са оскъдни. Известно е обаче, че след превземането на българската столица през 971 г. от византийския император Йоан Цимисхий, българският цар е бил с всичките си царски достойнства. Това говори, че след падането на Преслав в края на 969 г.<ref>Други сражения между българи и руси през 969 освен това, при което Преслав пада в руски ръце, не са известни (виж. Fine, 1983, стр. 184 и Златарски, 1971, стр. 571 – 572).</ref> най-вероятно се е стигнало до споразумение между българите и русите за съвместни действия срещу Византия.<ref>вж. Fine, 1983, стр. 181 – 187 и Strässle, 2006, I.3.1, стр. 72 срв. Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397</ref> По време на втория си поход отвъд Дунава Светослав се надява, че ще му се отдаде да превземе Цариград. Настъплението му на юг е много бързо и той се превръща в сериозна заплаха за Византия. Ако в завръщането на Борис в България ромеите са виждали възможност опасностите за империята им да намалеят, то планът им не успява. На страната на русите при настъплението им в Тракия през 970 г. се бият и българи.<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, София 2000, стр. 70</ref><ref>За битките в Тракия вж. също Златарски, 1971, стр. 571 – 578</ref> Дали комитопулите са били сред тях е трудно да се каже. Твърдата им антивизантийска позиция обаче със сигурност се е радвала на широка подкрепа сред българите. За тяхната популярност по-късно допринася и ролята им за спасяването на българската патриаршия след падането на Преслав през лятото на 971 г. в ръцете на Йоан Цимисхий<ref>Комитопулите приемат избягалия след падането на Преслав патриарх [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], като така той може да продължи да бъде глава на българската църква (виж. С. Бобчев, ''„Старобългарски правни паметници“'', стр. 118)</ref><ref>Гюзелев, Васил, България от втората четвърт на Х до началото на XI век (в: Димитров, Илчо (ред.), Кратка история на България, изд. „Наука и изкуство“, София 1983), стр. 68 – 69</ref>, когато Светослав е победен и изтласкан от Подунавието, а Борис – отведен в Константинопол и публично развенчан.<ref>Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, Изд. „Просвета“, София 1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 41</ref>
За периода 971 – 976 г. хрониките мълчат. Съобщението за посрещане на български пратеници през март 973 г. от германския император [[Ото I (Свещена Римска империя)|Ото I]] в Кведлинбург не може да се приеме като потвърждение за една вече утвърдена политическа и международна позиция на комитопулите.<ref>Докато Златарски, Петров, Антоляк и други считат, че гостите на Отон са или някои от четиримата братята, или техни представители, Пириватрич посочва възможността те да са българи, живеещи северно от Дунава или представители на Борис II (вж. Пириватрич, 2000, стр. 71 – 72).</ref> Недостатъчното исторически извори за тези пет години позволяват да се правят само догадки за формата на управление в незавзетите от ромеите български земи.<ref name="Guzelev314315">Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 314 – 315</ref> В историографията се приема, че четиримата братя са си разпределили властта върху тях. Давид ръководи българските територии в [[Тесалия]] и южна [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Guzelev314315" /> Вторият брат – Мойсей, се установява в [[Струмица]].<ref name="Guzelev314315" /> Третият брат, Арон, поема властта над [[София|Средец]].<ref name="Guzelev314315" /> Най-малкият брат, Самуил, управлява [[Видин]] (а според В. Златарски – Преспа<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html с. 610]</ref>). Смята се, че на Самуил се пада задачата да подготви освобождаването на изгубените български земи на североизток.<ref name="Guzelev314315" /><ref>Д. Ангелов, ''„Византийски влияния върху средновековна България“'', стр. 405</ref> Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи<ref>Ал. Милев, ''„Гръцките жития на Климент Охридски“'', София 1966, стр. 124</ref>.
 
Ред 143:
=== Съвместно с цар Роман ===
{{основна|Цар Роман|Битка при Траянови врата|Битка при Солун (996)|Битка при Сперхей}}
[[FileФайл:Skylitzes-bulg kill gregorios.jpg|thumbмини|300px|Българската армия на Самуил разгромява византийските войски край Солун (996) и убива дук Григорий]]
Около 978 г.<ref name="vmro-rousse1">Павлов, Пл., [http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил и „българската епопея“]</ref> двамата синове на цар [[Петър I (България)|Петър]] – [[Борис II|Борис]] и [[Роман (цар)|Роман]], които са пленени от византийците при превземането на Преслав през 971 г., се завръщат в България при не съвсем изяснени обстоятелства.<ref>П. Петров, ''„Восстание Петра и Бояна“''. Някои автори описват събитията като бягство на Борис и Роман от византийския плен (виж. Андреев, 1999). Други смятат, че византийците умишлено са допуснали Борис и Роман да избягат, с надеждата, че завръщането им ще предизвика раздор в българския лагер (виж. Златарски, 1971, стр. 625 срав. с Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 402 – 403). Според Файн достигналите до нас сведения са недостатъчни за категорично заключение по обстоятелствата, при които братята са напуснали Константинопол (виж. Fine, 1983, стр. 189).</ref> На границата Борис е убит по грешка от български граничар, който е заблуден от византийските му дрехи. Борисовият брат Роман успява да обясни кой е, отведен е при Самуил във [[Видин]]<ref>Златарски идентифицира Видин с [[Воден]]. Според него Роман е бил приет и обявен за цар именно във Воден.(виж Златарски, Ч.2, стр. 622 – 623) Изворите обаче сочат, че Борис и Роман са пресекли границата с България към Ихтиманската клисура, поради което е по-вероятно да е бил отведен във Видин, където при това се намира и седалището на Самуил.</ref> и е провъзгласен от [[комитопули]]те за цар, а Самуил става първи [[пълководец]] на България.<ref>Златарски, 1971, т. 1, ч. 2, стр. 622 – 623</ref><sup>,</sup><ref>Белградският византолог Острогорски оспорва тази йерархия като смята, че Роман е управителят на Скопие (сиреч подчинен на Самуил) предал по-късно града на василевса. Тази си хипотеза Острогорски изгражда върху свое тълкование на Скилицевата хроника (виж. Ostrogorsky, 1963, IV.6., стр. 250). Модерни византолози като [http://www.hist.uzh.ch/verwandtegebiete/byzantinistik/personen/straessle.html Щресле] отхвърлят това тълкование категорично (виж. Strässle, 2006, II.2.1.2, стр. 161 – 162).</ref> Самуил и [[Арон (комитопул)|Арон]] приемат Роман за титулярен владетел, осъзнавайки необходимостта от обединяване на българите в трудната им кауза да запазят независимостта си от Византия.<ref>Treadgold, 1997, стр. 514</ref> Немаловажен при това е фактът, че Роман е единственият пряк наследник на Петър I.
 
Ред 178:
 
Войната на Балканите приключва през 995 година, защото Византия е нападната от [[Фатимиди]]те, поради което Василий отново оставя настрана българите. Самуил се възползва и след като си връща изгубените територии, се отправя към Солун. Срещу него е изпратен синът на солунският [[дук]], [[Ашот Таронит|Ашот]] който е победен и пленен от българските армии. Самуил е решен да щурмува Солун, той предвидливо разделя войската си на части и подготвя множество [[засада|засади]], след което напада града с малък отряд, който бързо е разбит от дук Григорий. Дукът помисля че е победил и започва да преследва избягалите от отряда, тогава се натъква на една от засадите, армията му е победена и той също загива в боя.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 449</ref>
[[ImageФайл:Skylitzes-Ouranos kills Bulgarians.jpg|leftляво|thumbмини|280px|Византийците предвождани от Никифор Уран убиват българи]]
След Солун, Самуил превзема отново Тесалия, преминава отбраната на прохода [[Термопили]] и нахлува в [[Атика]], след нея прониква и в [[Пелопонес]].<ref name="Ioannes">Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 449 – 450</ref>
 
Ред 184:
 
=== Като български цар ===
[[Файл:RizMap10.jpg|250px|thumbмини|Карта на Самуилова [[България]]]]
През 997 година достига вест, че плененият български цар Роман е починал в [[катакомби]]те на Цариград. С неговата смърт умира и династията на [[Крум]]. По това време няма законен владетел на българският престол, затова изборът пада на най-близкият родственик на [[Симеон Велики]] и този, който през всички тези години на война води българските войски – Самуил.
 
Ред 191:
Новата Самуилова династия трябва да получи международно признание, но тъй като отношенията между българи и византийци не са добри, Самуил получава благословията не на [[вселенски патриарх|патриарха]] а на [[папа|римския папа]], който го провъзглася за император (цар) на българите.<ref>Ив. Дуйчев, Преписката на папа Инокентий II с българите, стр. 310</ref>
 
[[КартинкаФайл:Jovan Vladimir, Greek icon.jpg|leftляво|180px|мини|Икона на Свети Иван Владимир]]
 
==== Война със сърбите ====
Ред 200:
По-късно Иван Владимир е оженен за дъщерята на Самуил – [[Теодора Косара]] и върнат в [[Зета (държава)|Зета]] като васален на българите владетел.<ref>Ф. Шишиħ, „Летопис попа Дукльана“, Београд, 1928, стр. 334</ref> На тези събития е посветен най-старият сръбски роман „Иван и Косара“ написан през XIII век.<ref>Durant W., ''The Story of Civilization 4. – The Age of Faith'', Simon & Schuster, 1980, ISBN 0-67101-200-2</ref>
 
[[FileФайл:Skylitzes-marriage of Miroslava.jpg|360px|мини|Сватбата на Ашот и Мирослава]]
 
==== Династични бракове ====
Ред 212:
През 1001 г. Василий II изпраща войските си отвъд [[Стара планина]] и превзема [[Плиска]], [[Велики Преслав|Преслав]] и [[Дръстър]]. Армиите на императора продължават да извършват нападения, докато накрая Североизточна България пада отново.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 452</ref>
 
През 1002 г. византийците се насочват към южните части на България, с цел да си върнат [[Тесалия]]. Когато достигат крепостта [[Бер|Верея]], управителят и&#768;ѝ Добромир не се съпротивлява, а дори минава на страната на византийците. Крепостта [[Колидрон]] също се предава без бой. Не е такова положението с крепостта [[Сервия]] – управителят и&#768;ѝ [[Никулица]] успява да задържи дълго време армиите на противника, но когато врагът прониква в крепостта и притиска защитниците и&#768;ѝ, българите се предават. Василий II нарежда Никулица да бъде отведен в Цариград, където му присъждат титлата [[патриций]], с цел да бъде привлечен на византийска страна, поради добрите си качества, но Никулица успява да избяга и се връща при Самуил, с когото планират действията на българските войски. В края на годината българите нападат отново крепостта Сервия, но атаката не успява и Никулица е пленен.<ref name="Ioanness.Historia">Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 454 – 455</ref>
 
Василий II продължава походите си в Македония и скоро стига до [[Воден]]. След продължителна обсада градът е превзет.<ref name="Ioanness.Historia" />
Ред 242:
 
== Гробът на владетеля ==
[[FileФайл:Agios Ahilleios Mikri Prespa 200704.JPG|мини|250п|Самуиловата базилика „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“.]]
[[FileФайл:Sarkofazite na Samuil, Gavril Radomir i Ivan Vladislav.jpg|мини|250п|Трите саркофага в „Свети Ахил“, за които се предполага, че са на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владимир]]
През 1969 година гръцкият археолог професор [[Николаос Муцопулос]] прави разкопки в базиликата „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“ на едноименния остров в [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанското езеро]] и в десния и&#768;ѝ наос открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.<ref>Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.</ref><ref>Едно от косвените доказателства, че това е самуиловият гроб се свързва с мощите на св. Ахил, които царят пренася приживе в България, поради което някои историци смятат за логично Самуил да е бил погребан в базиликата „Свети Ахил“.</ref>
 
[[Антропология|Антропологичните]] изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Антролопозите разкриват още че лявата [[лакътна кост]] е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140°.<ref>Вероятно царят е получил травмата по време на битката при Сперхей. По време на бягството му ръката на Самуил е зараснала накриво (изминал е около 400 километра, за да се завърне в България)</ref><ref name="Andreev1999" />
Ред 254:
Въпреки че Самуиловото царство има за сърцевина региона на [[Охрид]], който сам по себе си е един от най-значимите културни центрове на Първата българска държава, в [[Кралство Югославия|стара Югославия]] се приема, че държавата не е българска. Сръбският проф. [[Драгутин Анастасиевич]] смята дори, че тя е основана с един по същество антибългарски бунт на Комитопулите.<ref>Хипотеза о Западној Бугарској, Glasnik Skopskog nauchnog drushtva, b. III, Skopie, 1928</ref> Старата сръбска историография редовно описва Самуиловото царство като Царство на македонските славяни, имплицирайки по същество сръбския характер на [[македонци]]те.<ref>Историја Срба (БИГЗ: Београд, 1989.</ref> Югославският византолог [[Георгий Острогорски]], макар да признава, че в държавно и религиозно отношение новото царство е исторически пряко свързано с царството на Симеон и Петър и че както за своите създатели, така и за византийците то е просто Българско царство, смята, че в действителност тази ''македонска империя'' съществено се различава от някогашната империя на българите.<ref>Острогорски, Г. История на византийската държава, „Прозорец“, Сф 1998, стр. 395.</ref>
 
[[ImageФайл:Ohrid samuilova krepost.jpg|thumbмини|250px|leftляво|[[Цитадела]]та на [[Самуилова крепост (Охрид)|Самуиловата крепост]] в [[Охрид]]]]
 
След 1944 г. в светлината на стремежите за изграждане на [[Македонци (нация)|нова нация]] във [[Вардарска Македония]] тези идеи се приемат от редица популяризатори и учени в [[СФРЮ]] като [[Драган Ташковски]] (1961), [[Степан Анатоляк]] (1969) и други. Документално тезите на посочените автори се градят единствено върху многократно дискутирано в науката кратко съобщение на [[Йоан Скилица]], че след като вестта за смъртта на българския цар [[Петър I (България)|Петър I]] стига до [[Цариград]], неговите синове, които са заложници там, са изпратени от византийските власти в България ''„да възпрат комитопулите в по-нататъшното им напредване..., а Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които са синове на един от много силните комити на България, клонели към метеж и започнали да бунят България“''. Начинът, по който се интерпретира този пасаж, е че метежът от 969 или 970&nbsp;година не е насочен срещу византийците, а срещу освободените от тях наследници на българския трон – [[Борис II]] и [[Роман (цар)|Роман]]. Към това авторите от Югославия прибавят, че въстанието е срещу българския народ и виждат противопоставяне и на етническа основа.<ref>Подробно изложение на тази теория може да се намери в сборника Антолјак, С. ''Средновековна Македонија'', том 1., Мисла Скопје, 1985, стр. 294 – 314 и 604 – 610. Авторът застъпва тезата за въстание срещу българите през 969 г., но споменава, че са спорни въпросите около характера му, както и дали то въобще се е състояло.</ref>
Ред 261:
 
== Научни доказателства ==
[[ImageФайл:LocationMacedonia-BYZ-1-z.png|thumbмини|250px|leftляво|Териториите, наричани „Македония“, по времето на цар Самуил]]
За съвременната медиевистика няма спор, че Самуил е бил цар на България.<ref name=CambridgeHist></ref><ref name="Цар">В международните лексикони срещу лемата Самуил стои: ''...Zar der Bulgaren...''(Цар на българите) – ''Brockhaus'', 2006, том 23, ISBN 3-7653-4123-1; ''...tsar of Bulgaria...''(Цар на България) – ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', 1991, ISBN 0-19-504652-8; ''...Tsar of Bulgaria...''(Цар на България) – ''Dictionary of World History'', 1973, ISBN 0-17-144005-6; ''...Bulgarian Tsar...''(Български цар) – ''Chronology of the Medieval World, 800 – 1491'', 1973, ISBN 0-214-66806-1; ''...szar of Bulgaria...king of the Bulgarians...'' – ''Encyclopedia of the Mediaval World'', 2005, ISBN 0-8160-4689-1; ''...Zar von Bulgarien...''(Цар на България) – ''[[Lexikon des Mittelalters]]''; ''...bulg. Zar...'' – dtv-Lexikon, том 19., 2006, ISBN 3-423-59098-X</ref><ref name=Obolensky>{{cite book |title = Byzantium and the Slavs| publisher = St. Vladimir's Seminary Press| year=1994|author= Dimitri Obolensky|isbn=088141008X }}</ref><ref name=Runciman>{{cite book |title = A History of the First Bulgarian Empire|last = Runciman|first = Steven|publisher = G. Bell & Sons Ltd| year=1930}}</ref><ref name=Ostrogorsky>{{cite book |last=Ostrogorsky|first=George|title=History of the Byzantine State|publisher=Basil Blackwell|year =1980|place=London|isbn=0631127828}}</ref><ref name="Crampton1">{{cite book|title= A Concise History of Bulgaria, 2nd ed.|last=Crampton|first=Richard|publisher=Cambridge University Press|year=2005|place=Cambridge|isbn=978-0521616379}}</ref><ref name="Castellan1">{{cite book|title= Histoire des Balkans|last=Castellan|first=Georges|publisher=Fayard|year=1991|isbn=978-2702834923}}</ref>
 
Един от аргументите за българския произход на Самуил, е че при пресичането му на българската граница, след смъртта на цар [[Борис II]] за цар е признат [[Роман (цар)|Роман]], братът на царя. През цялото това време (около 6 години) Самуил е главен пълководец на българската армия и чак след смъртта на законния владетел се обявява за български [[цар]].
Ред 277:
 
== Цар Самуил в художествената литература ==
[[ImageФайл:Andreas Kačić Miošić 1892 Th. Mayerhofer.png|thumbмини|250px|rightдясно|Хърватският класик Андрия Качич-Миошич, написал някои от най-старите художествени произведения, посветени на цар Самуил]]
 
=== На български език ===
Ред 368:
* Павлов, Пл. ''Векът на цар Самуил''. С., 2014.
* Петров, П., ''Самуил – царят войн''. С., 2014.
* Strässle P., ''Krieg und Kriegführung in Byzanz. Die Kriege Kaiser Basileios II. gegen die Bulgaren (976 – 1019)'', Böhlau, 2006, ISBN 3-412-17405-X
* Пириватрич С., ''За Самуил след Самуил (Представа за цар Самуил и приемниците му във византийските извори от XI-XII в.)'', Paleobulgarica, XXVII, 2003, 1, ISSN 0204 – 4021
* Божинов В. (ред.), Панайтов Л. (ред.), [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/dokumenti-za-istorijata-na.html ''Македония – сборник от документи и материали''], БАН, Институт за история, Институт за българския език, София, 1978
* Андонов-Полјански Х. (ред.), ''Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава'', том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981
* Ostrogorsky G., ''Geschichte des Byzantinischen Staates'', C.H.Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München, 1963, ISBN 3-40601-414-3
* Tsamakda V., ''The illustrated chronicle of Iohannies Skylitzes in Madrid'', Alexandros Press, Leiden, 2002, ISBN 9-08064-762-4
* Norwich J., ''Byzantium. The Apogee'', Knopf, London, 1992, ISBN 0-39453-779-3
Ред 392:
== Външни препратки ==
<div class="references-small" style="-moz-column-count: 2; column-count: 2; font-size: 0.9em;">
* {{икона|bg}} Павлов, П. ''[http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил и „Българската епопея“] ''
* {{икона|bg}} Петрински, Ив. ''[http://www.segabg.com/article.php?sid=2011051200040001301 Били ли са папагалите в българския герб?]''
* {{икона|bg}} [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/schlumberger-gustave-18441929.html Гюстав Шлюмберже за цар Самуил]
* {{икона|bg}} [http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-08-20&article=157235 Крадат ни и цар Самуил, ст.н.с. Божидар Димитров]
* {{икона|bg}} [http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=495 Самуил, циркаджиите, университетите и дипломацията]
* {{икона|bg}} [http://pressadaily.bg/publication/28335-Оня-прочут-Самуил…/ Оня прочут Самуил...]
* {{икона|bg}} „''Десетте лъжи на македонизма''“ – [http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism.htm 1 част], [http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism2.htm 2 част], [http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism3.htm 3 част]
* {{икона|bg}} [http://sandanski.us/forum/index.php?showtopic=385 Песен за Самуил]
* {{икона|ru}} [http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Летопис попа Дуклянина]
* {{икона|ru}} [http://www.vostlit.info/Texts/rus/Yahya/text1.phtml?id=1996 Яхъя Антиохийский, Летопись 1 – 6], [http://www.vostlit.info/Texts/rus/Yahya/text2.phtml?id=1997 7 – 17]
* {{икона|ru}} [http://www.vostlit.info/Texts/rus/Skyliza/1014.phtml?id=1341 Йоан Скилица за битката при Беласица]
* {{икона|en}} [http://web.archive.org/20010713050653/homepage.mac.com/paulstephenson/trans/scyl1.html John Skylitzes, ''Synopsis Historion'': ''The Battle of Kleidion'']
* {{икона|en}} Catherine Holmes, ''[http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976 – 1025)]''
* {{икона|en}} [http://web.archive.org/20010620015339/homepage.mac.com/paulstephenson/trans/lpd1.html Chronicle of the Priest of Duklja]
* {{икона|en}} [http://www.euratlas.com/big/big1000.htm Карта на Европа през 1000 г.]
</div>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Самуил“.