Абдера: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Античност: словоред |
м фикс - тире на бройно или точка на г; козметични промени |
||
Ред 23:
== История ==
[[
=== Античност ===
Ред 30:
Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на [[Пиндар]]. Творбата дава ценни данни, както за религията, така и за най-близката заплаха за града от страна на [[траки]] и [[пеони]]. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от [[тракийски език|тракийски произход]]), което показва, че жителите на града почитат и едно местно тракийско божество, чийто култ постепенно се слива с кулата към Аполон.
По време на гръко-персийските войни жителите на Абдера решават да предадат града на персите без бой през 480 г.пр.н.е., когато след разгрома им в [[
След този период градът е в икономически подем. Започва сеченето на едни от най-красивите и разнообразни сребърни монети. Те се откриват главно в населените с траки околности на Абдера и са свидетелство за оживените търговски контакти между тях и града. След 480 г.пр.н.е. градът се сближава с [[Древна Атина]], дори членува в [[Първи атински морски съюз|първия]] (478 – 477 г.пр.н.е.) и [[втори атински морски съюз|втория]] (378 – 377 г.пр.н.е.), като има известни привилегии спрямо останалите съюзници. През 375 г.пр.н.е. [[трибали]]те заплашват града, но атинският военачалник Хабрий ги отблъсква.
Ред 48:
{{цитат|Голямата планинска част от околията се населеляваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села [[Коюнкьой]] и Булустра. Малка част гърци, всъщност [[арумъни|цинцари]], населяваха с. [[Йенидже (дем Абдера)|Енидже]], някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 154.</ref>}}
[[Антон Страшимиров]] свидетелства, че среща тук 20 семейства местни българи, в 1913 г. се заселват още 105 – 110 семейства – 509 българи бежанци от планинското село [[Скрижово|Скрижево]] (Скрижовене) в завзетата от гърците част на Македония.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1003&elementID=2038684051§ionID=5 Страшимиров, Антон, Книга за българите]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_2.html Ст. Трифонов – Тракия. 1912 – 1915 г. стр. 196]</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=4529&year=1914&month=06&day=22&issue=573&frequency=1 Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония, стр. 3 в-к Търговски фар бр. 573, 23 юни 1914]</ref> След Първата световна война гърците започват обезбългаряване и 20 семейства от Болустра, Малък Дервент и Кутруджа бягат от реперсиите и се установявав в с. [[Железино|Железино.]] <ref>[http://at-attanasov.blogspot.bg/2009/04/blog-post_09.html Ат. Атанасов, Малоазийски българи]</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Балустра е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.</ref>
Ред 63:
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.culture.gr/2/21/211/21119a/e211sa05.html Сайт на гръцкото министерство на културата, посветен на Антична Абдера]
* {{икона|el}} [http://www.avdera.gr/ Официален сайт на Дем Абдера]
== Бележки ==
| |||