Аврам Дичов (зограф): Разлика между версии

== Биография ==

[[ImageФайл:Bogorodica so Hristos i Svetiteli od Sv. Bogorodica Tetovska.jpg|мини|дясно|250п|„Света Богородица с Христос и други светители“, „[[Света Богородица (Тетово)|Света Богородица]]“, 1873 г., 41,5 Х 32 Х 3 cm]]

Роден е в голямото [[мияци|мияшко]] село [[Тресонче]], [[Дебър]]ско, през 1840 г. в семейството на видния майстор [[Дичо Зограф]]. В 1863 година е първото му засвидетелствано дело - изписването на църквата „[[Богородица Каменско|Света Богородица Каменско]]“ в Охрид заедно с брат му Спиридон (Спире) Дичов.<ref name="МПЦ"/> Рисува в „[[Успение Богородично (Гари)|Успение Богородично]]“ в [[Гари (Община Дебър)|Гари]], в „[[Свети Никола (Вранище)|Свети Никола]]“ във Вранище (1868, 1879)<ref>Сашо Цветковски приема фреските църквата „Свети Никола“ във Вранище от 1868 година за първа самостоятелна работа на Аврам Дичов: {{cite book |title= Аврам Дичов |last= Цветковски|first=Сашо |authorlink= |coauthors= |year= 2011|publisher= |location=Струга |isbn= |pages= 9, 31|url= |accessdate=}}</ref>, в „[[Свети Никола Чудотворец (Охрид)|Свети Никола]]“ в охридската Долна махала (1871), в „[[Успение Богородично (Дебър)|Света Богородица]]“ в Дебър, в „[[Свети Никола (Тресонче)|Свети Никола]]“ (1873) и „[[Св. св. Петър и Павел (Тресонче)|Св. св. Петър и Павел]]“ в родното му Тресонче, във „[[Въведение Богородично (Росоки)|Въведение Богородично]]“ в [[Росоки]].<ref name="МПЦ"/>

През 1868-1870, както и през 1871-1872 година Аврам Дичов работи в района на [[Враня]] и [[Лесковъц]]. В 1870 година рисува икони за иконостаса в църквата „[[Свети Илия (Левосое)|Свети Илия]]“ в Левосое<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.eparhijavranjska.org/eparhija/sematizam/ObjektiQview.asp?ID=104 | заглавие= Храм св. пророка Илије |достъп_дата = 2017-12-26 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Епархија Врањска |език= |цитат= }}</ref> и в църквата „[[Рождество Богородично (Тибужде)|Рождество Богородично]]“ в Тибужде.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.eparhijavranjska.org/eparhija/sematizam/ObjektiQview.asp?ID=143 | заглавие= Храм Рождества Пресвете Богородице |достъп_дата = 2017-12-26 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Епархија Врањска |език= |цитат= }}</ref> По това време се оформя стилът на Аврам Дичов, освободил се от влиянието на баща си, характерно за първите му творби.<ref name="Цветковски11,32">{{cite book |title= Аврам Дичов |last= Цветковски|first=Сашо |authorlink= |coauthors= |year= 2011|publisher= |location=Струга |isbn= |pages= 11, 14-15, 32 |url= |accessdate=}}</ref>

Малко преди 1874 година изписва църквата „[[Свети Никола (Бърждани)|Свети Никола]]“ в Бърждани, Кичевско. Тя е била доградена и разширена, като в нея има няколко икони от баща му, които датират от 1849 година. В църквата е изписан портрет на [[Теофилакт Охридски]], фреска, която се среща рядко. Рядко е и изписването на тропара „Милосердия сущи източник милости сподоби нас Богородице“ върху престолната икона на Богородица. Акцент в живописта е представянето на Христос в гроба, където е изобразена „На волную страст“. Тука е изобразен главно тропара „Во гробие плотски“, който е илюстриран според канона на Велика събота. Цялостно подобно изписване няма в ерминиите нито на Дичо Зограф, нито на [[Дионисий Фурноаграфиот]].<ref name="МПЦ"/>

След Бърждани Аврам Дичов се прехвърля в Стружко и работи в [[Присовяни]], [[Драслайца]], после в Охридско, в „[[Света Неделя (Слатино)|Света Неделя]]“, [[Слатино (община Дебърца)|Слатино]], после в Косово, във [[Вучитрън]], в „[[Свети Георги (Куново)|Свети Георги]]“ в гостиварското село [[Куново (община Гостивар)|Куново]].<ref name="МПЦ"/>

В 1875 година изписва църквата „[[Свети Апостоли (Печ)|Свети Апостоли]]“, главния храм на Печката патриаршия, но фреските са свалени в 1931 - 1932 г. Запазени са само две фрески на Аврам Дичов: Добрият пастир с агне на рамо, както и Аврамовото гостоприемство, които се работени според ерминията на Дичо Зограф, с малки отстъпления.<ref name="МПЦ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mpc.org.mk/vest.asp?id=4464 | заглавие = Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век | достъп_дата = 15 януари 2014 г. | дата = 6 октомври 2010 г. | издател = Македонска Православна Црква }}</ref> В 1976 година изписва „[[Свети Илия (Вучитрън)|Свети Илия]]“ във Вучитрън.<ref name="Ивана Женарју 284">{{Цитат периодика| last = Женарју| first =Ивана | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title =Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане | journal = Баштина | volume =37 | issue = | pages =284 | doi = | id = | url =https://www.academia.edu/18647784/Zidno_slikarstvo_u_crkvi_Uspenja_Bogorodice_u_selu_Donje_Korminjane_The_Wall_Painting_in_the_Church_of_the_Assumption_of_the_Virgin_in_Village_Donje_Korminjane | format = | location = Приштина – Лепосавић |publisher = Институт за српску културу | accessdate = }}</ref> В 1879 година рисува фреските в църквата „[[Свети Никола (Вевчани)|Свети Никола]]“ във Вевчани,<ref name="МПЦ"/> чиито икони са дело на баща му. В 1880 - 1881 изписва фреските в купола на църквата в манастира „[[Кичевски манастир|Света Богородица Пречиста]]“, като изработва и 15 празнични икони на иконостаса,<ref name="МПЦ"/> както и една изключително рядка икона на платно, представляваща съда на Христос пред Понтий Пилат и фарисеите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://regioni.mk/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%BA/ | заглавие = Манастир Света Богородица Пречиста Кичевска – вистинска убавина на Балканот | достъп_дата =15 януари 2014 г. | дата = 13 септември 2012 г. | труд = regioni.mk }}</ref>

След това работи в „[[Свети Илия (Вранещица)|Свети Илия]]“ във Вранещица, „[[Свети Илия (Стенче)|Свети Илия]]“ в [[Стенче]] и „[[Мелнишки манастир|Свети Илия]]“ в [[Мелница (Мариово)|Мелница]], Мариово.<ref name="Итар Пејо">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.itarpejo.org/churches/churches/379-monastery-st-ilija-melnica | заглавие = Monastery St. Ilija - Melnica | достъп_дата = 2 март 2014 г. | издател = Итар Пејо }}</ref><ref name="Василиев 188"/> В 1884 година работи в църквата „[[Света Петка (Бешище)|Света Петка]]“ в Бешище и „[[Свети Никола (Градешница)|Свети Никола]]“ в Градешница, Мариово.<ref name="Василиев 188"/>

[[FileФайл:Freska od Sv. Dimitrij vo Stracin.jpg|мини|250п|Фреска от „[[Свети Димитър (Страцин)|Свети Димитър]]“ в Страцин]]

От 1884 до 1885 година е в Кумановско и Кривопаланечко, като работи в манастира „[[Осоговски манастир|Свети Йоаким Осоговски]]“<ref name="МПЦ"/> и в църквата „[[Света Богородица (Ранковце)|Свети Никола]]“ в Ранковце, където заедно с [[Мирон Илиев]] и [[Григорий Петров]] изписва нартекса.<ref name="Василиев 188"/><ref name="Василиев 189"/> После работи в „[[Свети Димитър (Страцин)|Свети Димитър]]“ в Страцин, „[[Свети Теодор Тирон (Конопница)|Свети Теодор Тирон]]“ в Конопница. В 1888 година работи в „[[Успение Богородично (Модрич)|Света Богородица]]“ в Модрич, Стружко.<ref name="МПЦ"/>

След това до 1893 година Аврам Дичов работи в Северозападна България. Рисува иконите в църквата „[[Свети Никола (Крива бара)|Свети Никола]]“ в [[Крива бара (Област Враца)|Крива бара]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ogostanews.blogspot.com/p/blog-page_7559.html | заглавие = Културен туризъм | достъп_дата = 15 януари 2014 г. | труд = Montana-dream.com }}</ref> През 1890 - 1891 година заедно с [[Никола Образописов]] създава иконите за църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в [[Клисурски манастир (Видинска епархия)|Клисурския манастир]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://svetimesta.com/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8/Klisurski-Monastery-of-St-Cyril-and-Methodius | заглавие = Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий" | достъп_дата = 15 януари 2014 г. | труд = Свети места }}</ref> Негова е иконата на Света Богородица в църквата „[[Възнесение Господне (Митровци)|Възнесение Господне]]“ в [[Митровци]], Фердинандско. В църквата „[[Свети Никола (Търговище)|Свети Никола]]“ в [[Търговище (област Видин)|Търговище]] има една подобна негова икона и една малка целувателна икона. В 1890 година Аврам работи в [[Извор (Област Видин)|Извор]] със сина си [[Кръстьо Аврамов]]. На Аврам Дичов са иконите в църквата „[[Св. св. Кирил и Методий (Акациево)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в село Акациево, Белоградчишко, построена в 1883 година от Димо Македонеца.<ref name="Василиев 189"/>

В 1894 година е в „[[Свети Атанасий (Луково)|Свети Атанасий Велики]]“ и „[[Св. св. Козма и Дамян (Луково)|Свети Врачи]]“ в Луково, Стружко. До края на 1896 година Аврам Дичов твори в Стружко и Кичевско.<ref name="МПЦ"/>

От иконите на Аврам Дичов най-старата известна е в [[Селци (Община Струга)|Селце]] и датира от 1872 година. Иконата Исус Христос - Велики Архиерей е една от най-хубавите икони на Аврам Дичов. Последното му дело е в „Свети Атанасий“ в Луково, Стружко, от 1894 година. Негови наследници са [[Никола Аврамов (зограф)|Никола Аврамов]] и Коста Колов, които работят иконостаса в църквата „[[Въведение Богородично (Буринец)|Въведение Богородично]]“ в село [[Буринец]], Малесията.<ref name="МПЦ"/>

* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/031%20-%2017%20Spisanie%20Nece%202010%20_01%20ok.pdf | заглавие = Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско | достъп_дата = 15 януари 2014 г. | фамилно_име = Цветковски | първо_име = Сашо | труд = УДК. 75.052.035.1(497.7) }}