Отваря главното меню

Промени

м
фикс - тире на бройно или точка на г; козметични промени
iso639-2= sqi|
SIL= ALS, ALN, AAE, AAT
|карта = [[КартинкаФайл:Dialects of the Albanian Language.png|250px|]]
|карта-описание = Албански диалектни групи
|wiki = sq
 
''Латинските заемки в албански по области''
* общество: ''fqinj'' „съсед“ < ''vicinus''; ''fshat'' „село, провинция“ < ''fossatum'' (румън. ''sat''); ''gjyk'' „съдилище“ < ''iudex (iudicem)''; ''këshill'' „съвет“ < ''consilium''; ''kuvënd'' „среща“ < ''conventum'' (рум. ''cuvînt'' ‘дума’); ''ligj'' „закон“ < ''lex (legem)''; ''luftë'' „война“ < ''lucta'' (рум. ''luptă''); ''mbret'' „цар“ < ''imperator''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''popull'' „народ“ < ''populus'' (рум. ''popor''); ''qytet'' „град“ < ''civitas'' (рум. ''cetate'').
* религия: ''agjërim'' „пост“ < ''ieiunare''; ''fat'' „съдба“ < ''fatum''; ''lter'' „олтар“ < ''altare''; ''engjëll'' „ангел“ < ''angelus'' (рум. ''înger''); ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''krishtenë/krishterë'' „християнски“ < ''christianus''; ''festë'' „празник“ < ''festum''; ''perëndi'' „бог“ < ''parens (parentem)''; ''kryq'' „кръст“ < ''crux (crucis)''; ''klishë/kishë'' „църква“ < ''ecclesia''; ''kunguem'' „комкам се“ < ''communicare''; ''ipeshkv'' „епископ“ < ''episcopus''; ''mrekule'' „чудо“ < ''miraculum''; ''përrallë'' „притча“ < ''parabola''; ''rrëfej'' „изповядвам се“ < ''profiteor''; ''ungjill'' „евангелие“ < ''evangelium''; ''mallkoj'' „проклинам“ < ''maledicere''; ''meshë'' „служба“ < ''missa''; ''munëg/murg'' „монах“ < ''monacus''; ''mëkat'' „грях“ < ''peccatum''; ''pëganë/pëgërë'' „езически“ < ''paganus''; ''ves'' „грях“ < ''vitius''; ''rshaj'' „Петдесетница“ < ''Rosaliae''; ''Kërshëndella'' „Коледа“ < ''Christi natalia''.
* семейство: ''mik'' „приятел“ < ''amicus''; ''anmik/armik'' „неприятел“ < ''inimicus''; ''krushk'' „сват“ < ''consocer''; ''kumptër'' „кум“ < ''compater''; ''kunat'' „шурей, девер“ < ''cognatus''; ''martoj'' „женя се“ < ''maritare''; ''prind'' „родител“ < ''parens (parentem)''; ''shoq'' „съпруг“ (румън. ''soţ'') < ''socius''.
* селско стопанство: ''bujk'' „земеделец“ < ''bubulcus''; ''ftua'' „дюля“ < ''cydonium''; ''grurë/grunë'' „пшеница“ < ''granum''; ''pemë'' „дърво“ < ''pomum''; ''qiqer'' „леблебия“ < ''cicer''; ''shullë'' „кучешко грозде“ < ''solanum''.
* части на тялото: ''faqe'' „лице“ < ''facies''; ''gjymtyrë'' „става“ < ''iunctūra''; ''kofshë'' „бедро“ < ''coxa'' (рум. ''coapsă''); ''kut'' ‘лакът’ < ''cubitus''; ''plagë'' ‘рана’ < ''plaga''; ''shprinë'' ‘гръбнак’ < ''spina''; ''shpretkë/shpnetkë'' ‘далак’ < ''spleneticum''; ''shtat'' ‘тяло’ < ''status''
* животни: ''kafshë'' ‘животно’ < ''causa''; ''buall'' ‘бивол’ < ''bubalus'' (рум. ''bour''); ''gjel'' ‘петел’ < ''gallus''; ''kale/kuaj/këbaj'' ‘кон’ < ''caballus'' (рум. ''cal''); ''lepur'' ‘заек’ < ''lepus (leporem)''; ''peshk'' ‘риба’ < ''piscis''; ''qen'' ‘куче’< ''canis''; ''viç'' ‘теле’ < ''vitulus''; iriq "таралеж" < ericius.
* време: ''bisteku'' ‘високосен’ < ''bissextus''; ''herë'' ‘време’ < ''hora''; ''shekull'' ‘век’ < ''saeculum''; ''verë'' ‘лято’ < ''ver''.
* природа: ''ajër'' ‘въздух’ < ''aria''; ''qiell'' ‘небе’ < ''caelum'' (рум. ''cer''); ''rreze'' ‘лъч’ < ''radius''.
* числа: ''katër'' ‘четири’ < ''quattuor''; ''qind'' ‘сто’ < ''centum''.
* бит: ''arkë'' ‘ковчег’ < ''arca''; ''dëm'' ‘щета’ < ''damnum''; ''femëror'' ‘женски’ < ''femininum''; ''fill'' ‘конец’ < ''filum''; ''furrë'' ‘печка’ < ''furnus''; ''këngë'' ‘песен’ < ''canticum''; ''kështjellë'' ‘замък’ < ''castellum''; ''peshë'' ‘тегло’ < ''pensum''; ''qelq'' ‘чаша’ < ''calix (calicis)''; ''rrjetë'' ‘мрежа’ < ''rete''; ''rrotë'' ‘колело’ < ''rota''; ''shalë'' ‘седло’ < ''sella''; ''shëgjetë'' ‘стрела’ < ''sagitta''; ''shtëpi'' ‘къща’ < ''hospitum''; ''shtrat'' ‘легло’ < ''stratum''.
* качества: ''gjelbër'' ‘зелен’ < ''galbinus'' ‘жълт’; ''ngusht'' ‘тесен’ < ''angustus''; ''pak'' ‘малък’ < ''paucus''; ''rrallë'' ‘рядък’ < ''rarus''; ''shkretë'' ‘пуст’ < ''secretus''; ''shurdh'' ‘глух’ < ''sordus''; ''shpesh'' ‘чест’ < ''spissus''; ''verbë'' ‘сляп’ < ''orbus''; ''verdhë'' ‘жълт’ < ''viridis'' ‘зелен’; ''vjetër'' ‘стар’ < ''veteris''.
* действия: ''dëshiroj'' ‘желая’ < ''desiderare''; ''dëshmoj'' ‘свидетелствам’ < ''testimoniare''; ''dhuroj'' ‘дарявам’ < ''donare''; ''kundërshtoj'' ‘противореча’ < ''contrastare''; ''mbuloj'' ‘покривам’ < ''velare''; ''ngarkoj'' ‘товаря’ < ''caricare''; ''ngjyroj'' ‘оцветявам’ < ''ungere''; ''ngushëlloj'' ‘съчувствам” < ''consolare''; ''notoj'' ‘плувам’ < ''natare''; ''shruaj'' ‘пиша’ < ''scribere''; ''shkundaj'' ‘разтърсвам’ < ''excutere''; ''shërbej'' ‘слугувам’ < ''servire''; ''shpërej'' ‘надявам се’ < ''sperare''; ''shpëtoj'' ‘спасявам’ < ''expeditare''.
* отвлечени понятия: ''arësye'' ‘разум’ < ''ratio''; ''gaz'' ‘радост’ < ''gaudium''; lavd'' ‘похвала’< ''laudus''; ''pushtet'' ‘власт’ < ''podestas''; ''shëndet'' ‘здраве’ < ''sanitas''; ''short'' ‘жребий’ < ''sortem''; ''tmerr'' ‘ужас’ < ''timor''; ''turp'' ‘срам’ < ''turpis''; ''vepër'' ‘работа’ < ''opera''; ''vërteta'' ‘истина’ < ''veritas''; ''vullnet'' ‘воля’ < ''voluntas''; ''vrer'' ‘жлъч’ < ''venenum''.
* служебни думи: ''akoma'' ‘още’ < ''eccu modo'' (рум. ''acumă''); ''kundër'' ‘срещу’ < ''contra''; ''ndër'' ‘между’ < ''inter''; ''për'' ‘за’ < ''per''.
 
=== Влияние на славянските езици ===
 
=== Писмени паметници ===
Най-старият албански текст е от 1462 г. (''Formula e pagëzimit'' „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, ''„[[Мешари]]“'' [http://www.albanianliterature.com/html/authors/prose/buzuku.html], е написана от [[католицизъм|католическия]] свещеник [[Гьон Бузуку]] през [[1555]] г. Смята се, че първото [[Албания|албанско]] училище е основано от [[Францисканство|францисканци]] през [[1638]] г. в [[Пдана]].
 
== Класификация ==