Английска ренесансова литература: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-en}} |
м фикс - тире на бройно или точка на г |
||
Ред 22:
Поетическото наследство на [[Томас Уайът]] е скромно – той е написал само 32 сонета, 12 от които са всъщност свободен превод от сонети на [[Франческо Петрарка|Петрарка,]] от когото той се учи. В няколко от сонетите на Уайът заключителните терцини са слети, като римната схема е разхлабена и творбата завършва с едно римувано двустишие. В стиховете му се намират редица несъвършенства: съкратени думи и неточни рими. За разлика от големия си вдъхновител [[Петрарка]] английският поет няма вкус към природните пейзажи, чийто майстор е италианецът.
По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага [[Филип Сидни]] с цикъла „Астрофел и Стела“, написан около 1579 г. През 1592 г. се появява цикълът „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу]], който подобно на Шекспир е бил драматург. Филип Сидни и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.
=== Едмънд Спенсър ===
| |||