Варвара (област Пазарджик): Разлика между версии

 

== История ==

В околностите на с. Варвара са извършвани археологически изследвания от Димитър Цончев. Установено е старо тракийско светилище от V – IV в. пр. Хр., съществувало на мястото на раннохристиянския храм „Света Марина“. Намерени са плочка на тракийски конник, железни брадви, ножчета, бронзов звънец, парчета от съдове, римска керамика и монети от [[Константин I Велики]] (306 – 337 г.), [[Констант]] (333 – 350 г.) и Валент (364 – 378 г.).

 

* Останки от ранносредновековни параклиси „Света Петка“, „Свети Никола“, „Свети Илия“, „Света Троица“;

* Остатъци от средновековна крепост „Градището“ („Дуварето“). Намира се на стар средновековен път, минаващ през [[Милеви скали]] за Корово (днес с. [[Драгиново]]). От нея се е подавал сигнал за крепостта „[[Цепина]]“. Крепостта е с правоъгълна форма, личат основите на две някогашни кули.

* [[Марина (защитена местност)|Защитена местност „Св. Марина“]] (1,5 хектара) – покровителка на чудодейния извор на това свято светилище, с пет вековни зимни дъба. На това свещено място са разкрити основите на някогашна църква. Водата на чудодейния извор се смята за лековита – лекува очни болести. Зидовете на църквата са запазени на височина повече от 2 m. Макар и без покрив, църквата се посещава целогодишно. При проучванията са установени два строителни и хронологически етапа. Изграждането на култовата сграда се поставя като време в началото на V век. Била е разрушена в края на VI в. или началото на VII в., вероятно при славянските нашествия от Византия. Намира се непосредствено над гара Варвара.

* [[Свети Георги (защитена местност)|Защитена местност „Свети Георги“]] (5,7 хектара) – естествено находище на блатно кокиче, намиращо се в тази местност. Блатното кокиче е застрашен вид, включен в Червената книга на Република България;

 

== Редовни събития ==

* 1 януари – Нова година, Васильовден. Според спомените на старите жители на селото, Варвара празнува Дервишовден на Васильовден. Почитането му като празник започва преди много години. Тъй като кукерските игри са чисто езически ритуали за прогонване на злите духове, носи човешката надежда за повече здраве и берекет. Кукерите цял ден ходели от къща в къща, като пожелавали да е здрава, мирна и честита Новата година! След това, този обичай се превръща в традиция и започва да се повтаря всяка година. Така е и до ден днешен. Подготовката за празника започва два месеца преди Васильовден. Участниците в празника са предимно мъже и те започват упорито да стягат своите маски и костюми с които ще се представят. Разделят се по махали, като се стараят никой да не види маските на останалите. Още от самото начало маските във Варвара са изобразявали предимно образи на животни. С много веселие е съпроводен и обредът невестата. По традиция на 25 декември в читалището се провежда дервишко събрание, предхождащо празника. На него се избира дервишки ансамбъл, който включва невеста, младоженец, девер, деверица, цигани, мечкар и мечка, а също така и поп. Костюмите им са строго определени за всеки един от участниците – местни, автентични (сукман, риза, шимия със зарафлъци, чоено палто, чишири, елек, пояс, гугла). Деверицата реди в сито зелени клонки, с които невестата ще кичи гостите и домакините почти през целия ден за здраве и берекет. И така, готовият вече ансамбъл, под звуците на гайдата и ударите на тъпана, съпровождани и с дрънкането на звънци и бакъри в 2 часа сутринта тръгват от единия край на селото – „Каменна поляна“ и стигат до другия – гара Варвара. Към 10.30 часа пристигат на центъра на селото, пред читалището където ги очакват много хора – местни жители и гости. Дервишките свирни продължават и тук, където се играе традиционното дервишко хоро. Пристигат и кукерските групи, като всяка от тях си има водач. Започват и „палавите кукерски танци под ритъма на звънците и бакърите, веселите закачки между кукер и не маскиран. Дервишовден във Варвара е бил и ще бъде един от най-обичаните и почитани празници. Той е олицетворение на стремежа на хората към творчество, израз на желанието им да продължат възрожденския дух на българската традиция и култура.

 

* 6 януари – [[Йордановден]]. След празничната литургия в църковния храм, под ударите на камбанния звън всички отиват на определено място, където има изворна вода, която се събира в малко вирче. Останало още от миналото, старите жени казват: „Отиваме в Голем дол да кръщаваме водата". Попът хвърля във вирчето кръста и млади мъже и младежи се хвърлят във водата да го търсят. Късметлията обикаля с него селото за здраве, даряват го кой с каквото желае.

 

* Месец март – [[Сирни заговезни]]. По махали на определени места в селото и в планината се палят огньове, наречени „Оратници“. Около тях се събират хора, искат си прошка един от друг, прескачат „Оратницата“ за здраве, черпят се с баници, вино. Задължително на домашната трапеза има и халва. Всичко това е придружено с много музика, смях и веселие. През последните няколко десетки години се сформира традиция на безконтролно палене на автомобилни гуми на празника. При изгарянето си те отделят множество токсични и канцерогенни химически съединения във въздуха.

 

През 1887 г. се явява циганско население – калайджии.

 

 

== Религия ==

 

Енорията се обслужва от свещеник Кирил Стефонов Петракиев.

 

{{Община Септември}}

[[Категория:Села в област Пазарджик]]