Уикипедия

Вега (програма): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Bot: Automated import of articles - append on top
м фикс - тире на бройно или точка на г; козметични промени
Ред 2:
'''Програмата Вега''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветска]] космическа програма за едновременно изследване на планетата [[Венера (планета)|Венера]] и на [[Халеевата комета]] през [[1986]] г. Поради това е наречена Вега, сливане от „Венера“ и „Галей“ (второто наименование е руското произношение на Халей).
 
На [[15 декември|15]] и [[21 декември]] [[1984]] г. с ракета [[Протон (ракета)|Протон]] са изведени два безпилотни апарата - [[Вега 1]] и [[Вега 2]]. Те достигат [[Венера (планета)|Венера]] на 8 и 13 юни [[1985]] г. На повърхността ѝѝ са изпратени двата спускаеми модула, а за изследване на високата [[атмосфера]] в нея са пуснати два аеростата. Те летят на дрейф следвайки посоката на вятъра и събират информация за климатичните особености на Венера. Вега 1 и Вега 2 продължават полета си в космическото пространство и на 6 и 9 март 1986 г. прелитат в близост до [[Халеевата комета]] . Правят снимки и изследвания на този космически обект.
 
В програмата участват още няколко държави: [[Австрия]], [[България]], [[Унгария]], [[Германска демократична република|ГДР]], [[Полша]], [[Чехословакия]], [[Франция]] и [[Германия|ФРГ]] Те предоставят прецизни измервателни уреди и модули за изследването на Венера и кометата.
Ред 9:
 
== Технически данни ==
Общата маса на всеки апарат с пълно оборудване е 4920 kg. „Вега“ се състоят от две части: [[орбитален модул]] с маса около 2,5 тона и [[спускаем апарат]] с маса около 2 тона. Спускаемият апарат се разделя на модул за приземяване и атмосферен аеростат.
 
Данните от модула за приземяване се ретранслират на [[Земя]]та чрез орбиталния модул, а от аеростатните сонди — непосредствено на 60-70-метровите антени, расположени на територията на няколко държави,в това число СССР и САЩ.
Ред 27:
* анализатор на плазмените нискочестотни вълни (Полша, СССР, Чехословакия).
 
;В спускаемия модул на Вега се намират следните научни уреди
 
* датчици за измерване [[температура]]та и [[налягане]]то на атмосферата (СССР);
Ред 33:
* газов [[хроматограф]] за изучаване химичния състав на атмосферата и облачния слой на планетата (СССР);
* уред за анализ на елементния състав на облаковите [[аерозол]]и (СССР);
* спектрометър за получаване на данни за аерозолните слоеве в облаците на Венера (СССР);
* мас-спектрометър за изследване на облаците (СССР, Франция);
* измерител на [[влажност]]та за определяне съдържанието на водни пари в атмосферата (СССР);
Ред 40:
* прибор за определяне физикомеханичните свойства на повърхностния слой на грунда (СССР).
 
За изучаването състава на грунда спускаемият модул разполага с малка бормашина.
 
Аеростатната сонда има апаратура за метеорологични измервания (датчици за температура, налягане, скорост на вятъра, облачна плътност, светкавици в атмосферата) и е оборудован с хелиеви балони за многочасов дрейф в атмосферата.
Ред 54:
Модулите за приземяване извършват меко кацане откъм нощната страна на Венера в района на равнината Русалка.
 
Приземяването на модула на „Вега-2“ е първото извършено във високопланински район, затова и анализът на грунда от тези места представлява особен интерес. След кацането са взети проби от грунда и проведени измервания на рентгенофлуоресцентните спектри на венерианските скални породи, които са близки с оливиновия габро-норит.
 
Гама-спектрометрите на „Вега“, предназначени за измерване съдържанието на уран, торий и калий във венерианските скални породи, започват работата си още при спускането на модулите на височина 25 км и функционират чак до края на работата на апаратите. В двете точки, на приземяване на модулите са открити скални породи с относително неголямо съдържание на естествени [[радиоактивност|радиоактивни]] елементи.
Ред 61:
Аеростатните сонди се спускат с [[парашут]]и,а после са напълнени с [[хелий]] и започват дрейф в атмосферата на планетата на височина 50-60 km, провеждайки измервания на метеорологични параметри.
 
Налягането на тази височина е 0,5 атм, а температурата 40  °C.
 
Този облачен слой е най-плътния в атмосферата на Венера, и в него, както се е предполагало, най-отчетливо е трябвало да се прояви суперротацията в атмосферата на Венера — глобално въртене на атмосферата от изток на запад. Всяка сонда работи около 46 часа и за това време прелита под действието на вятъра около 12 хил. km със средна скорост 250 km/h, измервайки по трасето на полета температурата, налягането, вертикалните пориви на вятъра, разстоянието за видимост в облаците, средната осветеност и следи за наличие на [[светкавица|светкавици]]. Първата сонда дрейфа паралелно с екватора в северното полукълбо, а втората — в южното.
 
Данните от сондите показват наличие на много активни процеси в облачния слой на Венера, характеризиращ се с мощни възходящи и низходящи потоци. Когато сондата „Вега-2“ прелита в района Афродита на височина 5 km, тя попада във [[въздушна яма]] и рязко се спуска с 1,5 km. Двете сонди откриват на нощната страна варираща осветеност и светкавици, от атмосферни бури. Аеростатният експеримент позволява да се получи нова, уникална информация за атмосферата на планетата.
 
== Изследване на Халеевата комета ==
„Вега“ и [[Халеевата комета]] се движат една срещу друга и скоростта при сближаването им е над 70 km/s. Ако апаратите бяха закъснели дори само с 1 час, то отклонението при сближаването щеше да е от порядъка на 100 хил. km Трудността се състои още и в това, че предварително е невъзможно да се определи траекторията на движение на кометата с необходимата точност.
 
Уточняването на [[орбита]]та на кометата е продължило чак до прелитането на „Вега“ край нейното ядро. Благодарение на информацията, получена от „Вега“, европейският апарат „Джото“ е насочен много по-точно към кометата(на разстояние около 600 км).
 
На 6 и 9 март 1986 г. „Вега“ прелита на разстояние съответно 8890 и 8030 km от ядото на кометата.
 
„Вега“ предават около 1 500 снимки от вътрешните области на Халеевата комета и нейното ядро, информация за праховата обстановка вътре в кометата, характеристики на плазмата, измерват скоростта на изпарение на [[лед]]овете (40 тона в секунда в момента на прелитането на „Вега“) и други данни. Изображение от ядрото на кометата е получено за пръв път в историята. Освен това апаратите откриват наличие на сложни органични молекули.
Ред 79:
{{Commonscat|Vega program}}
{{Портал космически полети}}
* [http://arc.iki.rssi.ru/IPL/vega.html Снимки от мисията Вега от Space Research Institute (IKI)]
* [http://starbase.jpl.nasa.gov/archive/vega2-c-tvs-5-rdr-halley-transform-v1.0/hal_0026/ Необработени данни от Вега 1 и Вега 2 от бордовите инструменти]
* [http://www.mentallandscape.com/V_Vega.htm Съветското изследване на Венера]
* [http://articles.adsabs.harvard.edu/full/1986SvAL...12....7K The Vega balloons - A tool for studying atmosphere dynamics on Venus]
 
{{Космически апарати на СССР и Русия}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вега_(програма)“.