Разлика между версии на „Виетнамска война“

м
фикс - тире на бройно или точка на г; козметични промени
м (Премахнати редакции на 87.119.101.230 (б.), към версия на 149.62.205.101)
Етикет: Отмяна
м (фикс - тире на бройно или точка на г; козметични промени)
По време на [[Втората световна война]], френската администрация се договаря с [[Япония]] за това, японците да получат достъп до стратегическите ресурси на Виетнам при запазване на колониалния административен апарат на Франция. Това споразумение действа до [[1944]] г., когато Япония със силата на оръжията установява пълен контрол над френските владения (това е свързано с усложнението на стратегическата обстановка на [[Тихоокеанска война|Тихоокеански театър на военните действия]]) за Япония. През септември [[1945]] г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от временното безвластие, за да превземе Ханой и други ключови градове на страната с помощта на току-що сформираните военни части, начело с [[Во Нгуен Зиап]]. На [[2 септември]] 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата [[Демократична република Виетнам]].
 
Франция отказва да признае независимостта на [[колония]]та си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, които са използвани от двете страни (и Виетмин, и Франция) най-вече за нарастване на военните си сили. Въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва [[Индокитайска война|колониална война във Виетнам]]. Френската армия не успява да се справи с партизанското движение. От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на следващите четири години (1950 – 1954) военната помощ на САЩ е на стойност от 3 милиарда долара.<ref name="Vietnam">[http://www.historyplace.com/unitedstates/vietnam/index-1945.html The Vietnam War]</ref> През същата година обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от [[Китай]]. Към 1954 г. ситуацията за френските сили на практика е безнадеждна. Войната във Виетнам е крайно непопулярна в самата Франция. По това време САЩ вече заплащат 80% от стойността и&#768;ѝ.<ref name="Vietnam"/> Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в [[Битка при Диен Биен Фу|битката при Диен Биен Фу]]. През юли 1954 г. са сключени [[Женевски споразумения|Женевските споразумения]], които слагат край на осемгодишната война.
 
== Разделяне на Виетнам и начало на войната ==
[[Файл:Vietnam1954.jpg|leftляво|thumbмини|Разделението на Виетнам]]
Съгласно Женевските споразумения, територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел (където е създадена [[демилитаризирана зона]]) на две части. [[Северен Виетнам]] преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. [[Южен Виетнам]] остава под властта на назначената от французите местна администрация. В южната част на власт се намира профренско настроеният император [[Бао Дай]]. Съединението на страната се предполага да се осъществи след всеобщи свободни избори, които трябва да се състоят не по-късно от средата на [[1956]] г.
 
 
=== Увеличаване на американската намеса (1964 – 1965 г.) ===
[[Файл:North Vietnamese P-4 under fire from USS Maddox (2 August 1964).jpg|thumbмини|250px|Северовиетнамски катер бяга от огъня на разрушителя „Мадокс“ в боя на 2 август 1964 г.]]
[[Файл:DaNangMarch61965.jpg|thumbмини|250px|Войници от 3-ти батальон на 9-ти полк на морската пехота дебаркират в района на Дананг. 8 март 1965 г.]]
След убийството на Кенеди (22 ноември 1963 г.), президент става [[Линдън Джонсън]], след което войната във Виетнам се ожесточава.
 
Ситуацията в Южен Виетнам обаче продължава бързо да се влошава. Сменящите се едно след друго правителства в [[Сайгон]] са заети с политически интриги и не могат да спрат завладяването на селските райони на страната от Виетконг. Освен това, от края на 1964 г., Северен Виетнам започва да изпраща на юг вече не „съветници“, а редовни войски. На [[7 февруари]] [[1965]] г., партизаните атакуват американските казарми в [[Плейку]], в резултат на което има десетки пострадали американски военнослужещи.<ref> James Willbanks. Vietnam War Almanac. – Facts On File, 2009. – P. 105.</ref> Това не е първото нападение над американски обекти или американци (например, преди това е взривен хотел „Бринкс“ в Сайгон, където са разквартирувани американските офицери), но този път Джонсън взима решение за нанасянето на ответен удар по Северен Виетнам, считайки го за отговорен за разширяването на действията на партизаните. Проведена е въздушната операция [[Операция Flaming Dart|„Flaming Dart“]]. Джонсън утвърждава дългосрочна програма за бомбардиране на Северен Виетнам.
 
През март 1965 г., за охрана на стратегически важното летище в [[Дананг]] в Южен Виетнам са изпратени два [[батальон]]а на [[Американски морски пехотен корпус|морската пехота на САЩ]]. Към края на 1965 г. в Южен Виетнам има около 185 хиляди американски военнослужещи в състав от две пълни [[дивизия|дивизии]] и няколко бригади. През следващите три години, контингентът значително е увеличен, достигайки в пика на войната до 540 хиляди души.
 
Първото голямо сражение с участието на сухопътни сили на САЩ е през август 1965 г. (операция „[[Операция Starlite|Starlite]]“), в тактическата зона на Първи корпус. През есента протичат още няколко сражения, най-значителното от които е [[Битка в долината Иа Дранг|битката в долината Иа Дранг]] през ноември, в която от двете страни участват сили с еквивалент на дивизия.
 
=== Настъпление на съюзниците (1965 – 1967 г.) ===
[[Файл:Vietcongsuspect.jpg|thumbмини|250px|Американски морски пехотинец конвоира виетнамец, заподозрян в принадлежност към Виетконг. Района на Дананг, август 1965 г.]]
От средата на 1965 до средата на 1969 г. силите на САЩ провеждат няколко мащабни настъпателни операции в Южен Виетнам, с цел да открият и унищожат големите подразделения и части на Виетконг и северо-виетнамската армия. Тази стратегия ''[[намери и унищожи]]'' е разработена от главнокомандващият американските сили през този период – генерал [[Уилям Уестморланд]], който разглежда войната по традиционния дотогава начин – като бойни действия между големи сили.
 
Бойните действия в тактическата зона на Втори корпус са опредени от характера на местността и действията на силите на Виетконг и Северен Виетнам. Северо-виетнамските части проникват в Южен Виетнам от териториите на съседните държави [[Лаос]] и [[Камбоджа]], преминават през [[Анамски планини|Анамските планини]] по протежението на границата и навлизат към гъстонаселените равнинни райони на крайбрежието. На свой ред, американските сили се опитват да спрат противника в планинските райони, както и да открият тези части, които все пак са успели да навлязат към крайбрежието.
 
[[Файл:Wading Through Vietnam River.jpg|thumbмини|250px|Войници от 1-ва пехотна дивизия на САЩ, 1968 г.]]
през 1965 г. основните операции в района на Втори корпус се провеждат от американската 1-ва кавалерийска дивизия, която се опитва да спре придвижването на големи северо-виетнамски части към крайбрежието в долината Иа Дранг. От края на 1966 г., задачата по прехващането на силите на противника в планинските райони е възложена на 4-та пехотна дивизия, по същото време когато 1-ва кавалерийска дивизия съсредоточава усилията си в провинции Биен Диен. В южните райони на корпуса действат силите на южнокорейския контингент. Бойните действия в планините се засилват особено през 1967 г. и достигат кулминацията си по време на ноемврийското [[битка при Дак То|сражение при Дак То]], в хода на което значителни загуби претърпява 173-та въздушнодесантна бригада на САЩ, която обаче успява, с подкрепата на 4-та пехотна дивизия, да попречи на плановете на противника да завладее Дак То.
 
По такъв начин, основните противници в делтата на Меконг са правителствената армия и Виетконг. Изобилстващата с гори, реки и канали местност, голямата гъстота на населението и огромните оризови насаждения правят района идеален за партизанска война, предоставяйки на партизаните укрития, източник за попълване с жива сила и продоволствие.
 
От средата на 1965 до края на 1967 г. бойните действия в Южен Виетнам постоянно ескалират. Увеличава се числеността на правителствената армия, силите на Северен Виетнам и групировката на САЩ и съюзниците и&#768;ѝ. Увеличава се също така размаха на операциите, провеждани от двете страни, и нарастването на загубите.
 
=== Офанзивата Тет (1968 г.) ===
{{основна|Офанзива Тет}}
[[Файл:Vietnamdem.jpg|thumbмини|250px|Активисти на антивоенното движение и военна полиция. [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]], октомври 1967 г.]]
Операциите против районите на базиране на [[Виет Конг]] се оказват недостатъчно резултатни. Отказът на президента Линдън Джонсън от частична [[мобилизация]] и свикване на резервисти означава, за попълването на американските войски във Виетнам се осъществява за сметка на доброволци и ограничена [[военна повинност]]. [[Офицер]]ите са длъжни през половината от срока си на служба да командват бойно подразделение; по такъв начин, смяната на командирите в подразделенията е по-честа, отколкото на редовия и сержантския състав. Във Виетнам са изпращани най-подготвените подразделения и най-опитните военнослужещи, което води до отслабването на американските контингенти в [[Западна Германия]], [[Южна Корея]] и други страни. През 1965 – 1967 г. наличните човешки резерви на армията на САЩ са изчерпани. Така, за сформираната 23-та пехотна дивизия, две от трите и&#768;ѝ бригади са спешно прехвърлени във Виетнам, без да имат адекватна подготовка и снаряжение; една от тях (198-ма лека пехотна бригада) дотогава се подготвя за полицейска служба в [[Доминиканска република|Доминиканската република]].<ref>Shelby Stanton. The Rise and Fall of an American Army. – Novato, CA: Presidio Press, 1985. – С. 195 – 196.</ref>
 
Надявайки се да преобърне хода на войната, в средата на 1967 г. ръководството на Северен Виетнам започва да планира широко-мащабно настъпление на юг, чиято цел е свалянето на правителството на Нгуен Ван Тху и създаването на политически предпоставки за извеждането на американските войски. За първи път от началото на военните действия удари трябва да се нанесат по големите южновиетнамски градове. За да отклонят силите на САЩ в отдалечени райони на страната, през есента на 1967 г. северо-виетнамското командване провокира серия от така наречените [[погранични битки]]. През януари 1968 г. големи сили на Северен Виетнам са концентрирани около базата на морската пехота на САЩ в Кесан и започват обсадата и&#768;ѝ, което заставя американската страна да усили гарнизона на базата.
 
Командването на САЩ е осведомено за подготвящата се настъпателна операция, но не дооценява мащаба и&#768;ѝ. Определена роля изиграва и фактора изненада – настъплението започва в разгара на [[Тет (празник)|Тет]] (виетнамската Нова година) – най-почитания празник във Виетнам, по време на който и двете воюващи страни в продължение на няколко години обявяват едностранно прекратяване на огъня.
 
На Тет през 1968 г. примирието е нарушено. На [[30 януари|30]]—[[31 януари]], силите на Северен Виетнам и [[Виет Конг]] провеждат серия атаки в цял Южен Виетнам, в това число непосредствено в столицата на страната, Сайгон. Единственият значителен успех е завладяването от два полка на северо-виетнамската армия на град [[Хюе]], древната столица на страната. На други места, атаките са отблъснати поради значителното превъзходство на отбраняващите се в огнева мощ. Офанзивата Тет приключва към началото на март. Правителството на Тху остава на власт, Хюе е превзет отново от американски и южновиетнамски войски след [[битка за Хюе|едно от най-ожесточените сражения през войната]], а [[Виет Конг]] понася толкова сериозни загуби, че не успява да възстанови предишния си потенциал. Във военен план, настъплението завършва с провал, но в психологически то се оказва преломния момент на Виетнамската война. Внезапната офанзива, широко отразявана от средствата за масова информация, изважда от заблуждението му обществото относно военните победи на САЩ във Виетнам. Самият факт, че силите на комунистите успяват да проведат такава операция, показва, че те не са отслабени и ще продължат борбата. [[Обсада на Кесан|Обсадата на Кесан]], сраженията за [[Сайгон]] и [[Хюе]] изглеждат на американците в САЩ като предвестници на катастрофа. Расте броя на журналисти и политици, изказващи се против войната – по тяхно мнение, тя не може да бъде спечелена и има аморален характер.
== Последици от войната ==
Първата пукнатина между съюзниците на [[САЩ]] в [[НАТО]] датира от времето на виетнамската война. Особено остра е реакцията на [[Франция]], която предупреждава [[САЩ]] да не заема нейното място в [[Индокитай]] след загубата им в Първата Индокитайска война.
 
Виетнамската война, заедно със [[Корейска война|Корейската война]] и [[Карибска криза|Карибската криза]] са трите критични точки по време на [[Студена война|студената война]].
 
<references />
 
[[Категория:Виетнамска война|! ]]
[[Категория:Конфликти по време на Студената война]]
[[Категория:Виетнамска война|!]]