Уикипедия

Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 7 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 3:
| име = Втората битка при Ловеч
| конфликт = [[Руско-турска война (1877–1878)]]
| картинка = Картинка:Алея на Българо-Руската дружба - Ловеч.jpg
| описание = Алея на българо-руската дружба, Ловеч
| период = [[5 юли]]/17 юли ; [[15 юли]]/27 юли ; 20 – [[22 август]]/1 - 3 септември [[1877]] г.
Ред 22:
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
 
'''Битката при Ловеч''' e част от борбата на [[Западен отряд|Западния Руски отряд]] срещу [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] укрепена в [[Плевен]]. Сборен Руски отряд (командир [[генерал-майор]] [[княз]] [[Александър Имеретински]]) успява окончателно да превземе [[Ловеч]] и прекъсне най-важния път за снабдяване на османския [[гарнизон]] в [[Обсада на Плевен|Плевен]].
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], [[Ловеч]] на два пъти е освобождаван от Руските войски.▼
== Битка при Ловеч ==
▲По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], [[Ловеч]] на два пъти е освобождаван от Руските войски.
 
== Хронология на битката ==
=== Първо превземане на Ловеч на (5 юли) ===
[[Картинка:Генерал Алексей Жеребков.jpg|ляво|миниthumb|150px|полковник Алексей Жеребков]]
В началото на м. юли 1877 г. в [[Севлиево]] е формиран ''Сборен отряд'', тактическо подразделение (команди, полковник [[Алексей Жеребков]] и началник-щаб, полковник [[Пьотър Паренсов]]) в състав : III-а сотня от XXX- и Донски казашки полк (есаул Антонов), полусотня от Владикавказо-осетински полк (сотник Александър Верешчагин), II-а сотня от Лейбгвардейски Казашки полк (щаб-ротмистър Муратов), артилерийски взвод от VI-а Донска Конна батарея (есаул Луизов), VI-а сотня от XXIII Донски Казашки полк (есаул Лавров), общо 400 войника и 2 оръдия. На 5 юли излиза от града. След боеве с 2 роти [[низам]] и до 1 500 башибозуци и черкези при с. Аканджилари (дн. [[Петко Славейково]]), с. Киречли Павликяни (дн. [[Горно Павликене]]) и в. ''Стратеш'' превзема Ловеч на [[5 юли]] / 17 юли [[1877]] г. Тук остават 400 руски войници. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на [[Троян]] и [[София]], грабят и опожаряват българските села <ref> Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190 </ref>.▼
В началото на юли 1877 г. в [[Севлиево]] е формиран ''Сборен отряд'', тактическо подразделение с командир полковник [[Алексей Жеребков]] и началник-щаб полковник [[Пьотър Паренсов]], в състав:
 
* III-а [[сотня]] от XXX-и Донски казашки полк (есаул Антонов);
=== Османско настъпление към Ловеч на 15 юли ===▼
* полусотня от Владикавказо-осетински полк (сотник Александър Верешчагин);
Настъпващият към [[Обсада на Плевен|Плевен]] [[Осман паша]] нарежда завземане на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили; вероятно съединяване с корпуса на [[Сюлейман паша]], който атакува Шипченския проход. След еднодневно сражение Рифат паша превзема Ловеч ([[15 юли]] / 27 юли [[1877]] г.), отбраняван от малочислени руски сили (командир [[полковник]] Бакланов) и българи – доброволци от градската [[въоръжени стражи|въоръжена стража]] (командир, учителя Найден Войнов)<ref>Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 49,</ref> . Загива отбраняващия града доброволец [[Цачо Шишков]]. Подразделения на редовната турска войска, нередовни [[черкези]] и [[башибозук|башибозуци]] безчинстват из града и околните му села. Загиват около 1500 българи. Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващият турската групировка в Ловеч, Рифат паша строи отбранителна позиция от [[редут]]и, [[окоп]]и и траншеи <ref> Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190 </ref>.▼
* II-а сотня от Лейбгвардейски Казашки полк (щаб-[[ротмистър]] Муратов);
* артилерийски взвод от VI-а Донска Конна батарея (есаул Луизов);
* VI-а сотня от XXIII Донски Казашки полк (есаул Лавров).
 
Общо 400 войника и 2 оръдия.
=== Второ превземане на Ловеч на 22 август ===▼
[[Осман паша]] изпълнява заповед на султана за противодействие срещу [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 1/13 юли Видинския Армейски [[Корпус (формирование)|корпус]] (18 [[табур]]а пехота, 4 [[ескадрон]] и 9 [[батарея|батареи]]) излиза от [[Видин]] в посока [[Ловеч]] – [[Търново]]. По пътя получава известие за критическото положение в [[Битка при Никопол (1877)|битката при Никопол]]. Насочва към Плевен където влиза на 7/19 юли 1877 г. Получава 15 [[батальон]]а подкрепления от [[София]] и корпуса прераства в [[Западна османска армия (1877)|Западна армия]]. Решава да се укрепи в Плевен и Ловеч.▼
[[File:Alexander Bagration-Imeretinsky- ალექსანდრე ბაგრატიონ-იმერეტინსკი (1837-1900).jpg|мини|150px|генерал-майор, княз Александър Имеретински]]▼
Неуспешната [[Обсада на Плевен|втора битка при Плевен]] под командването на генерал-лейтенант [[Николай Криденер]] и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба. Да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Руското командване не се отказва от своите предишни намерения, Плевен да бъде превзет с щурм. Увеличава числеността на войските, без да изчака пристигането на [[гвардия]]та и [[гренадир]]ите.▼
 
▲В началото на м. юли 1877 г. в [[Севлиево]] е формиран ''Сборен отряд'', тактическо подразделение (команди, полковник [[Алексей Жеребков]] и началник-щаб, полковник [[Пьотър Паренсов]]) в състав : III-а сотня от XXX- и Донски казашки полк (есаул Антонов), полусотня от Владикавказо-осетински полк (сотник Александър Верешчагин), II-а сотня от Лейбгвардейски Казашки полк (щаб-ротмистър Муратов), артилерийски взвод от VI-а Донска Конна батарея (есаул Луизов), VI-а сотня от XXIII Донски Казашки полк (есаул Лавров), общо 400 войника и 2 оръдия. На 5 юли излиза от града. След боеве с 2 роти [[низам]] и до 1 500 [[башибозуци]] и [[черкези]] при с. Аканджилари (дн. [[Петко Славейково]]), с. Киречли Павликяни (дн. [[Горно Павликене]]) и в. ''Стратеш'' превзема Ловеч на [[5 юли]] / 17 юли [[1877]] г. Тук остават 400 руски войници. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на [[Троян]] и [[София]], грабят и опожаряват българските села .<ref> Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190 </ref>.
Решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават руския тил при Плевен и Шипка<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и и изкуство“, София, 1978</ref>. Контролират шосето [[София]] – [[Плевен]] и през [[Ловеч]] получават свежи сили, боеприпаси и продоволствие. Генерал-майор [[Михаил Скобелев]] предлага да се прекъсне османската комуникационна линия при Ловеч. Лично разработва план за превземането на града след няколко самоубийствени разузнавания и отчаяни схватки. Генерал-майор [[Александър Имеретински|княз Александър Имеретински]] командир на II-а Пехотна дивизия утвърждава плана без изменения. Създава се ''Специален отряд'' под командването на генерал-майор Скобелев (10 батальона, 3 ескадрона и 56 оръдия). Получава задача да прикрива фланга на IX-а Пехотна [[дивизия]] (генерал-майор [[Николай Святополк-Мирски]]), да държи връзка с [[Преден отряд|Предния отряд]] и [[Обсада на Плевен|руските части около Плевен]] и настъпи към Ловеч.▼
 
▲=== Османско настъпление към Ловеч на (15 юли) ===
На 12/24 юли 1877 г. турска кавалерия н башибозук, срещат идващите от Севлиево предни руски части, но не приема боя и се завръща в Ловеч. XXXV- и Брянски Пехотен полк, който от 8/20 юли 1877 г. е в Севлиево, на 15/27 юли заема позиция към с. [[Къкрина]], Ловешко. Полкът стои там до 3/15 август. Сменен е от 54-ти Мински Пехотен полк. Около Къкринското ханче, по шосето [[Севлиево]] – [[Ловеч]], заема позиция Сборен Руски отряд (командир, генерал-майор Скобелев) в състав : 4 пехотни батальона, 12 конни сотни и 14 оръдия. Задачата е разузнаване с бой и да печелене на време за съсредоточаване на руските войски около Ловеч <ref>Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>.
▲Настъпващият към [[Обсада на Плевен|Плевен]] [[Осман паша]] нарежда завземане на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-[[Орхание]]-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили; вероятно съединяване с корпуса на [[Сюлейман паша]], който атакува [[Шипченски проход|Шипченския проход]]. След еднодневно сражение [[Рифат паша]] превзема Ловеч ([[15 юли]] / 27 юли [[1877]] г.), отбраняван от малочислени руски сили (командир [[полковник]] Бакланов) и [[българи]] – доброволци от градската [[въоръжени стражи|въоръжена стража]] (командир, учителя Найден Войнов).<ref>Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 49,</ref> . Загива отбраняващия града доброволец [[Цачо Шишков]]. Подразделения на редовната турска войска, нередовни [[черкези]] и [[башибозук|башибозуци]] безчинстват из града и околните му села. Загиват около 1500 българи. Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващият турската групировка в Ловеч, Рифат паша строи отбранителна позиция от [[редут]]и, [[окоп]]и и траншеи .<ref> Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190 </ref>.
 
▲=== Второ превземане на Ловеч на (22 август) ===
Третата битка за Плевен е предшествана от тридневни боеве на 20 – 22 август / 1 – 3 септември 1877 г. за освобождението на Ловеч. Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд (,командир генерал-майор [[Александър Имеретински]]). Състои се от : 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия, общо 22 703 офицери и войници. На 20 август/ 1 септември са атакувани подстъпите към Ловеч. Руските сили превишават трикратно турските (командир Рифат паша, 8 000 войника и 6 оръдия). Теренът на бойните действия е силно пресечен и сложен. На 22 август/3 септември, руските части са разделени на две колони (лява и дясна). Командири са генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]]. Атакуват турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе“ и „Рижата височина“ („Стратеш“). След обяд преминават на западния бряг на р. [[Осъм]] и щурмуват главния неприятелски [[редут]] при м. „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен. След ожесточен бой, турската войска се разбягва. I-а Кавказка Казашка бригада (командир, полковник [[Иван Тутолмин]]) осьществява успешно преследване на разбития противник.▼
▲[[Осман паша]] изпълнява заповед на султана за противодействие срещу [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 1/13 юли Видинския Армейски [[Корпус (формирование)|корпус]] (18 [[табур]]а [[пехота]], 4 [[ескадрон]] и 9 [[батарея|батареи]]) излиза от [[Видин]] в посока [[Ловеч]] – [[Търново]]. По пътя получава известие за критическото положение в [[Битка при Никопол (1877)|битката при Никопол]]. Насочва се към Плевен, където влиза на 7/19 юли 1877 г. Получава 15 [[батальон]]а подкрепления от [[София]] и корпуса прераства в [[Западна османска армия (1877)|Западна армия]]. Решава да се укрепи в Плевен и Ловеч.
▲[[File:Alexander Bagration-Imeretinsky- ალექსანდრე ბაგრატიონ-იმერეტინსკი (1837-1900).jpg|миниthumb|150px|генерал-майор, княз Александър Имеретински]]
▲Неуспешната [[Обсада на Плевен|втора битка при Плевен]] под командването на генерал-лейтенант [[Николай Криденер]] и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба. Да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Руското командване не се отказва от своите предишни намерения, – Плевен да бъде превзет с [[щурм]]. Увеличава числеността на войските, без да изчака пристигането на [[гвардия]]та и [[гренадир]]ите.
 
▲Решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават руския тил при Плевен и Шипка.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и и изкуство“, София, 1978</ref>. Контролират шосето [[София]] – [[Плевен]] и през [[Ловеч]] получават свежи сили, [[боеприпаси]] и продоволствие. Генерал-майор [[Михаил Скобелев]] предлага да се прекъсне османската комуникационна линия при Ловеч. Лично разработва план за превземането на града след няколко самоубийствени разузнавания и отчаяни схватки. Генерал-майор княз [[Александър Имеретински|княз Александър Имеретински]] командир на II-а Пехотна дивизия утвърждава плана без изменения. Създава се ''Специален отряд'' под командването на генерал-майор Скобелев (10 батальона, 3 ескадрона и 56 оръдия). Получава задача да прикрива фланга на IX-а Пехотна [[дивизия]] (генерал-майор [[Николай Святополк-Мирски]]), да държи връзка с [[Преден отряд|Предния отряд]] и [[Обсада на Плевен|руските части около Плевен]] и настъпи към Ловеч.
„Кавказците и кубанците не обръщат внимание на турските [[куршум]]и, казвайки, че турците стрелят без да се прицелват, и че изобщо стрелбата с огнестрелно оръжие е празна работа, в която се губи и време, и хора. Истинското сражение – казват те – се състои в това с вик да се хвърлиш върху турците и да ги сечеш с шашки; който посече повече, той е герой. И те показват един [[осетинци|осетинец]], здрав и набит, който край Ловеч е съсякал 18 турци с 18 удара зад тила, а всеки глупак знае, че тази кост и с [[топор]] да я сечеш, само топора ще счупиш; на осемнайстия удар стъблото на сабята му се отделило от ръкохватката.“▼
 
СледНа тежки12/24 тридневниюли сражения1877 г. турска [[кавалерия]] н башибозук, дължащисрещат сеидващите наот трудния[[Севлиево]] хълмистпредни теренруски части, руснацитено погребватне приема боя и се завръща в Ловеч. труповетеXXXV-и Брянски Пехотен полк, който от 8/20 юли 1877 г. е в Севлиево, на 2&nbsp;22015/27 турскиюли войницизаема ипозиция офицерикъм с. [[Къкрина]], Ловешко. Полкът стои там до 3/15 август. Сменен е от 54-ти Мински Пехотен полк. Около [[Къкринското ханче]], по шосето Севлиево – Ловеч, заема позиция Сборен Руски загубиотряд (командир, генерал-майор Скобелев) в състав: убити4 пехотни батальона, 12 конни 319[[Сотня|сотни]] и ранени14 1145оръдия. Задачата е разузнаване с офицерибой и войницида печелене на време за съсредоточаване на руските войски около Ловеч.<ref> Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>
 
▲Третата битка за Плевен е предшествана от тридневни боеве на 20 – 22 август / 1 – 3 септември 1877 г. за освобождението на Ловеч. Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд (,командир генерал-майор [[Александър Имеретински]]). Състои се от : 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия, общо 22 703 офицери и войници. На 20 август/ 1 септември са атакувани подстъпите към Ловеч. Руските сили превишават трикратно турските (командир Рифат паша, 8 000 войника и 6 оръдия). Теренът на бойните действия е силно пресечен и сложен. На 22 август/3 септември, руските части са разделени на две колони (лява и дясна). Командири са генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]]. Атакуват турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе“ и „Рижата височина“ („Стратеш“). След обяд преминават на западния бряг на р. [[Осъм]] и щурмуват главния неприятелски [[редут]] при м.-ст „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен. След ожесточен бой, турската войска се разбягва. I-а Кавказка Казашка бригада (командир, полковник [[Иван Тутолмин]]) осьществяваосъществява успешно преследване на разбития противник.
 
▲„Кавказците„''Кавказците и кубанците не обръщат внимание на турските [[куршум]]и, казвайки, че турците стрелят без да се прицелват, и че изобщо стрелбата с огнестрелно оръжие е празна работа, в която се губи и време, и хора. Истинското сражение'' – казват те – ''се състои в това с вик да се хвърлиш върху турците и да ги сечеш с шашки; който посече повече, той е герой. И те показват един [[осетинци|осетинец]], здрав и набит, който край Ловеч е съсякал 18 турци с 18 удара зад тила, а всеки глупак знае, че тази кост и с [[топор]] да я сечеш, само топора ще счупиш; на осемнайстия удар стъблото на сабята му се отделило от ръкохватката.''“
 
След тежки тридневни сражения, дължащи се на трудния хълмист терен, руснаците погребват в Ловеч труповете на 2&nbsp;220 турски войници и офицери. Руски загуби: убити 319 и ранени 1145 офицери и войници.<ref> Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>
 
=== Действия след превземането на Ловеч ===
Още през деня на 22 август/3 септември, [[Осман паша]] получава донесение от Рифат паша за трудностите да защити Ловеч. Отправя за града с 20 [[табур]]атабура и 3 батареи. Достига сутринта на 23 август/4 септември в района на с. [[Славяни (село)|Славяни]]. Обстрелван от руски части, не се решава да атакува и се завръща в Плевен. Оцелелите при Ловеч османски войници, на групи се оттеглят към Плевен, където са организирани в три табура. „Беше изпусната възможността да се разгромят османците, излезли от Плевен на помощ на Ловеч – около 15&nbsp;000 човека. След това всички сили се концентрираха при Плевен“ – свидетелства руския военен кореспондент Всеволод Крестовски. След загубата на Ловеч, към Плевен са прехвърлени още подкрепления, като силите на Осман паша достигат своя максимум за цялата битка – около 50&nbsp;000 войника. Обсаден напълно, Осман паша успява да отблъсне още няколко руски атаки, но лишен от основния си път за снабдяване е принуден да се предаде на 28 ноември/10 декември 1877 г.
 
„''Беше изпусната възможността да се разгромят османците, излезли от Плевен на помощ на Ловеч – около 15&nbsp;000 човека. След това всички сили се концентрираха при Плевен''“ – свидетелства руския военен кореспондент [[Всеволод Крестовски]].
Превземането на Ловеч е важно и за организирането на български доброволчески чети в помощ на русите части. Още през м. септември 1877 г. по инициатива на сътрудника на дипломатическата канцелария на Дунавска Руска армия [[Михаил Хитрово]], в Ловеч са сформирани за [[Ловчанско-Севлиевски отряд|отряда на генерал-майор Павел Карцов]] няколко [[български доброволчески чети]] . Войводите [[Христо Иванов-Големия]], [[Ильо войвода]], Димитър Трифонов, [[Георги Пулевски]], Георги Огненов и Иванчо Роби, както и основния личен състав, са местни българи и от Македония <ref>Генов Цонко, Действия Севлиевско-Ловечского отряда // Военная литература [http://militera.lib.ru/h/genov/05.html] </ref>. Участват в [[Преминаване на Троянския отряд през Стара планина|Преминаването на Троянския отряд през Стара планина]].▼
 
След загубата на Ловеч, към Плевен са прехвърлени още подкрепления, като силите на Осман паша достигат своя максимум за цялата битка – около 50&nbsp;000 войника. Обсаден напълно, Осман паша успява да отблъсне още няколко руски атаки, но лишен от основния си път за снабдяване е принуден да се предаде на 28 ноември/10 декември 1877 г.
 
▲Превземането на Ловеч е важно и за организирането на български доброволчески чети в помощ на русите части. Още през м. септември 1877 г. по инициатива на сътрудника на дипломатическата канцелария на Дунавска Руска армия [[Михаил Хитрово]], в Ловеч са сформирани за [[Ловчанско-Севлиевски отряд|отряда на генерал-майор Павел Карцов]] няколко [[български доброволчески чети]] . Войводите [[Христо Иванов-Големия]], [[Ильо войвода]], [[Димитър Трифонов]], [[Георги Пулевски]], [[Георги Огненов]] и [[Иванчо Роби]], както и основния личен състав, са местни българи и от [[Македония ]].<ref>Генов Цонко, Действия Севлиевско-Ловечского отряда // Военная литература [http://militera.lib.ru/h/genov/05.html] </ref>. Участват в [[Преминаване на Троянския отряд през Стара планина|Преминаването на Троянския отряд през Стара планина]].
 
== Участници във второто освобождение на Ловеч ==
=== Командири ===
* генерал-майор княз [[Александър Имеретински]] – командир на Сборен отряд за второто превземане на Ловеч, командир на II-а Пехотна дивизия .;
* генерал-майор [[Михаил Скобелев]] – командир на Специален отряд; командва левия фланг в битката за Ловеч.;
* генерал-майор [[Владимир Доброволски]] – командир на III-а Стрелкова бригада, командва десния фланг в битката за Ловеч.;
* генерал-майор [[Вадим Давидов]] – командир на II-а Стрелкова бригада.;
* генерал-майор [[Пьотър Разгилдеев]] – командир на I-а Стрелкова бригада от II-а Пехотна дивизия.;
* полковник [[Пьотр Паренсов]] – началник-щаб на Сборния отряд, провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]].;
* полковник [[Иван Тутолмин]] – командир на I-а Кавказка Казашка бригада, провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]].;
* полковник [[Александър Кусов]] – командир на XI-и Псковски Пехотен полк, загинал в боя за Ловеч на 22 август 1877 г.;
 
* полковник [[Митрофан Греков]] – командир на XXX-и Донски Казашки полк.;
* полковник [[Казимир Елжановски]] – командир на V-и Калужки Пехотен полк;
* полковник [[Пьотър Левиз-оф-Менар]] – командир на Владикавказки Конен полк.;
* полковник [[Владимир Тебякин]] – командир на 64 Казански Пехотен полк, загинал в боя за Плевен на 31 август 1877 г.;
* полковник Алексей Кирдан – командир на XI-и Стрелкови батальон от III-а Стрелкова бригада, загинал в боя за Ловеч на 22 август 1877 г.;<ref>Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>.
* капитан [[Алексей Куропаткин]] – началник – щаб на Специалния отряд, провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]].;
* ротмистър [[Парфентий Кулебякин]] – командир на Терски Казашки ескадрон;
* прапоршик [[Михаил Гембицки]] – провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]];
* подпрапоршик [[Сергей Касаткин]] – провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]];
* редник [[Дмитрий Абациев]] – осетински казак, личен ординарец на генерал-майор Михаил Скобелев.<ref>„Почетните граждани на Ловеч“, Регионален исторически музей, Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, ISBN 978-954-8259-84-2
</ref>.
 
=== Състав на Сборния отряд ===
Формиран е от 25 батальона, 15 сотни, 98 оръдия ; 571 офицери и 22 132 войника :
 
* II-а Пехотна дивизия : V-и Калужки Пехотен полк, VI-и Либавски Пехотен полк, VII-и Ревелски Пехотен полк и VIII-и Естляндски Пехотен полк.;
* II-а бригада от III Пехотна дивизия : XI-и Псковски Пехотен полк и XII-и Великолуцки Пехотен полк.;
* III-а Стрелкова бригада.;
* II-а Артилерийска бригада.;
 
* Специален отряд :
64-и Казански Пехотен полк, 118-и Шуйски Пехотен полк (I-и батальон), I-а Кавказка Казашка бригада : II-и Кубанска Конен полк и Владикавказки Конен полк, Лейбгвардейски Терски Казашки ескадрон, XXX-и Донски Казашки полк (2 сотни) и Конвойна Гвардейска полурота <ref>Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>.▼
 
[[File:Order of St. George, 4th class.jpg|мини|150px|Орден „Свети Георги“ IV ст.]]▼
* 64-и Казански Пехотен полк;
* 118-и Шуйски Пехотен полк (I-и батальон);
▲64-и Казански Пехотен полк, 118-и Шуйски Пехотен полк (I-и батальон),* I-а Кавказка Казашка бригада : II-и Кубанска Конен полк и Владикавказки Конен полк, Лейбгвардейски Терски Казашки ескадрон, XXX-и Донски Казашки полк (2 сотни) и Конвойна Гвардейска полурота .<ref>Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>.
 
=== Индивидуални награди ===
▲[[File:Order of St. George, 4th class.jpg|миниthumb|150px|Орден „Свети Георги“ IV ст.]]
* генерал-майор княз [[Александър Имеретински]] – Орден „Свети Георги“ IV ст.
* полковник [[Пьотър Левиз-оф-Менар]] – Орден „Свети Георги“ IV ст.
Line 94 ⟶ 112:
* ротмистър [[Парфентий Кулебякин]] – Орден „Свети Георги“ IV ст.
* генерал-майор [[Пьотър Разгилдеев]] – [[Златно оръжие „За храброст“]]
* полковник [[Пьотр Паренсов]] – [[Златно оръжие „За храброст“]]
* полковник [[Константин Рунов]] – [[Златно оръжие „За храброст“]]
* ротмистър [[Дмитрий Муханов]] – [[Златно оръжие „За храброст“]]<ref>Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>
<ref> Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>
 
=== Колективни награди ===
Line 105 ⟶ 122:
 
== Памет ==
В Ловеч, осветените паметници посветени на Освобождението и освободителите са общо 13 :
 
[[Картинка:Белия паметник в Ловеч.JPG|150px|ляво|мини|Белия паметник. Ловеч]]
[[Картинка:TzachoShishkov.jpg|thumb|300px|Паметник на Цачо Шишков., Ловеч]]▼
* [[Белия паметник]] изграден през 1902 г. на хълма „[[Стратеш]]“, напомня за военните части участвали в делото на 22 август.
* [[Черния паметник]] е в памет на загиналите 4 войника от 118-ти пехотен Шуйски полк и 11 войника от 64 – Казански Пехотен полк.
* 5 мраморни паметника на [[Братска могила|братските могили]] на руските войни от V- и Калужки Пехотен полк, VI- и Либавски Пехотен полк и II-а Артилерийска бригада при м. ''Сър пазар''.
* 3 мраморни паметника на братските могили на загиналите войни от VII-и Ревелски Пехотен полк и VIII- и Естляндски Пехотен полк при м. ''Червен бряг''.
* паметникПаметник на загиналия на 22 август 1877 г. командир на XI- и Псковски Пехотен полк, [[полковник]] [[Александър Кусов]].
* паметникПаметник на лекаря на XII- и Великолуцки Пехотен полк, Александър Лебедевски.
* паметникПаметник на Ловчанския гражданин [[Цачо Шишков]], загинал при отбраната на града на 15 юли 1877 г.
 
През 1977 и 2007 г., паметниците от другите местности и тленните останки на героите са преместени и препогребани в близост до Белия и Черния паметник. Тук на хълма „Стратеш“ е оформено Мемориално място, посветено на Освобождението. Известно е като [[Алея на българо-руската дружба]].
 
== Галерия ==
<gallery caption="" class="center">
Картинка:M Skobelev.jpg|генерал-майор Михаил Скобелев
Картинка:Dobrovolskij vladimir mikhailovitch.jpg|генерал-майор Владимир Доброволски
Line 132 ⟶ 150:
Картинка:Pekh 11 Pskov.png|Знак на XI- и Псковски Пехотен полк
Картинка:Pekh 5 Kaluzhsky.jpg|Знак на V- и Калужки Пехотен полк
Картинка:Pekh 8 Estland1.jpg|thumb|100px|Знак на VIII- и Естляндски Пехотен полк
Картинка:ЧернияБелия паметник в Ловеч.JPG|ЧернияБелия паметник., Ловеч
Картинка:Черния паметник в Ловеч.JPG|Черния паметник, Ловеч
Картинка:Паметник на полковник Александър Кусов.JPG|Паметник на полковник Александър Кусов., Ловеч
▲Картинка:TzachoShishkov.jpg|Паметник на Цачо Шишков. Ловеч
</gallery>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Ловеч_(1877)“.