Левски (област Пазарджик): Разлика между версии

[[FileФайл:60-годишнина от Септемврийското въстание 02.JPG|thumbмини|60-годишнината от Септемврийското въстание]]

[[FileФайл:60-годишнина от Септемврийското въстание.JPG|leftляво|thumbмини|....60-годишнина от Септемврийското въстание]]

[[File:60-годишнина от Септемврийското въстание 01.JPG|thumbмини|На това място през 1983 г.

[[FileФайл:Детската Площадка-тук някога е имало Джамия.JPG|leftляво|thumbмини|Детската площадка в Левски – тук някога е имало Джамия]]

[[FileФайл:Levski-village-Pazardzhik-district-house.jpg|thumbмини|Къща в селото]]

&nbsp;Най старото известно име на селото е Оряхово. Светлина върху далечното минало на Калагларе хвърля регистърът на джелепкешаните от 1576 г.Според него през 1576 – 1577 г. в Татар Пазарджишка кааза се е включвала и нахията Коюн Депеси, обхващаща района около Овчите хълмове<ref>Овчехълмистата околия с център с. Г.Конаре (дн. гр. Съединение). В нея влизали: Коприщица, Хисаря, Синджирлий (Веригово), Красново, Калагларе и др. вж. Иречек, К. „Пътуване из България“.С., 1899 г.,с.340 и др.</ref> В състава и&#768;ѝ влизало с. Кара Халилер, носещо името на тогавашната знатна фамилия Халиловци. В същия документ е отбелязано, че селото по-рано се е казвало Картал, може би в началото на XVI в., когато представлявало една махала, кацнала на малка височина, твърдина, поради което получило името Карталъ – т.е. твърдина или орел. По-късно, вече към втората половина на XVI в., селото се наричало Кара Халилер, за да приеме след това по-новото си име Калаглар, постепенно видоизменящо се на Караалар, а след това на Калагларе – име носено до 1934 г. Първата знатна фамилия (Кара Халиловци), все кръвно свързани, възчернички, мургави хора, поддържали родствените си връзки и това наложило името на селището – Караагалар, което значи: възчерничките, мургавите братовчеди и за по-стегнато: черньовци <ref>Известия на БАН, 1971 г. Т. XVI, 12 – 20 и ф. 95, а. е. 23, НБКМ, Ориенталски отдел. В близост до Ихтиман са селата Г. и Д. Каралар, сега преименувани в с. Черньово.</ref><ref>в.„Септемврийско знаме“, бр.149,15.12.1981 г.,ст. „Възникване и развитие на с. Долно Левски“.</ref>.

[[FileФайл:Костадиновите Дъбици -.JPG|leftляво|thumbмини|]]

[[FileФайл:Костадиновите дъбици 01.JPG|thumbмини|Костадиновите Дъбици]]

[[FileФайл:Чешмата улуклия-01.JPG|leftляво|thumbмини|Чешмата Улуклия]]

[[FileФайл:-Чешмата Улуклия-02.JPG|thumbмини|Чешмата Улуклия – от друг ъгъл]]

<blockquote> – [[Максимин Трак|Максимин]] (235 – 238 г .) – 5 бр.;</blockquote>

* ''Б<small>ОГДАНИЦА</small>''. – Това е голям рид, който влиза и в Елшишкото землище с оформени два върха – Елшишка Богданица, обрасли с дъбови гори. За произхода на името им същесвуват легенди, по-голямата част от които са известни сред населението на Елшица.Според една от тях по време на османската власт сред българското население се славела с хубостта си девойката Богдана.Тя била задиряна от местен турчин, който се опитвал а я похити. Хубавата българка не само че не се уплашила от него, но решила да му отмъсти – избягала в околните гъсти гори, събрала смели момци, станала им войвода и започнала да преследва агаларите. Тръгнали въоръжени турци да я дирят в планината. Един път успели да я обкръжат и за да не попадне жива в ръцете им, сама сложила край на живота си. Нейните сънародници назовали местността БОГДАНИЦА. Друга легенда ни разказва за юнака Богдан, прочут със силата и безстрашието си. Той станал закрилник на сънародниците си. С малка дружина бродел из местните гори и мъстил на душманите, а народът с песни разнасял славата им из околните села. В дружината му била и неговата жена Богданица – така я назовавали другите. По смелост не отстъпвала на Богдан, а когато той загинал, тя станала войвода и повела дружината да отмъсти за голямата загуба. Тръгнали потери да я търсят, но тя с хитрост ги побеждавала. Народът запял песни, които я прославили, а местността, в която се подвизавала, получила нейното име – Богданица, за да напомня на поколенията за подвига и&#768;ѝ.На това място има безброй керамични фрагменти. Може да е било малко селце, прикрепено към това в Стражарака, и да е изпълнявало стажова служба.

* ''Г<small>РАДИЩЕТО</small>''. Неговото съществуване се потвърждава и от проф. Батаклиев. Намирало се е южно от Сарпдерския мост, между Сап дере и Злата долчина на площ около 50 – 60 дка. Имало стратегическо значение. Самото име на местността подсказва, че е представлявало нещо като входна врата на града, намиращ се по на север от местността Стражарака <ref>В. „Септемврийско знаме“, бр. 131, 1974 г., автор В. Радев</ref>. Има остатъци от тази крепост запазени и до днес. Крепостта имала почти кръгла форма, с диаметър 30 на 35 м. и е била притежание на феодал, вероято на Смилец. По сведения на възрастни хора стените и&#768;ѝ са доразрушени по времето, когато е правено шосето за Панагюрище.

* О<small>РМАНОВА ЧУКАРА</small>(Дудова чукара).През 1906 г. Милуш и Илия Дудови попадат на интересна находка. Ралото им се запънало в един голям камък, който двамата с големи усилия измъкват. Под него веднага се открила дълбока дупка. През нощта Милуш продължил работата и пръв успял да влезе в напълно запазената куполна тракийска гробница. Сутринта му се притекална помощ и зет му Лазар Бейков – Кацаров.Какво са намерили в гробницата не е известно напълно, но след тази случка Милуш се преселва в с. Цар Асен, а Лазар сам си признал, чебил продал на един евреин златна кокарда. Може да са открили и други скъпи накити и предмети, но следите им се губят. Ямата била засипана до 1974 г. когато тя била наново разкрита и проучена – основите и&#768;ѝ били запазени : кръг с диаметър от 3 м.,на височина 0,8 м. Иззидана от големи дялани камъни с четириъгълна форма, чиято вътрешна страна е така обработена, че слагането им един върху друг дава идеален завършек на купола. Камъните в основата са свързани със сплав, която в течение на времето добила якостта на цимента, а по горните редове са свързани с железни скоби. По средата на гробницата е открит голям ромбоиден камък, вероятно за полагане на саркофага на мъртвеца. При първото влизане тук са намерени и човешки кости. Посведения на хора от селото, които влизали в гробницата преди разрушаването и&#768;ѝ,тя била висока повече от човешки бой и имала коридор, изработен също от дялани камъни – коридорът сочел на изток.

* Г<small>ОЛЯМАТА ЧУКАРА</small> – на около 700 м. от Куполната гробница. Тя е продълговата, с дължина около 300 м. и височина по хребета откъм източната страна – до 4 м.,а отвесно – към 8 – 10 м. По западните и&#768;ѝ склонове, които са откъм селото, се намират камъни и цяла скална маса, придаващи и&#768;ѝ естествен вид. Обратната и&#768;ѝ страна е останала откъм реката вследствие натрупване на глинеста пръст. Тук при оран са намерени камъни и други материали, а и предание нашепва, че вероятно тук е имало черква.