Марс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
корекции
м точка след г за година; козметични промени
Ред 15:
| макс_скорост = 26,499 km/s
| мин_скорост = 21,972 km/s
| инклинация = 1,85061[[градус (ъгъл)|&deg;°]]<br />(5,65° към слънчевия [[екватор]])
| дължина_възел = 49,57854&deg;°
| параметър_перихелий = 286,46230&deg;°
| естествени_спътници = 2 – [[Фобос (спътник)|Фобос]] и [[Деймос (спътник)|Деймос]]
| екв_диаметър = 6804,9 km<br />(0,533 земни екваториални диаметъра)
| полярен_диаметър = 6754,8 km<br />(0,531 земни полярни диаметъра)
| сплеснатост = 0.007 36
| площ = 1,448&times;10448×10<sup>8</sup> km²<br />(0,284 земни площи)
| обем = 1,638&times;10638×10<sup>11</sup> km³<br />(0,151 земни обема)
| маса = 6,4185&times;104185×10<sup>23</sup> [[килограм|kg]]<br />(0,107 земни маси)
| плътност = 3,934 g/cm³
| екв_гравитация = 3,69 [[ускорение|m/s²]]<br />(0.376[[G]])
Ред 31:
| период_въртене = 1,025957 дни<br /> (24,622962 [[час]]а)
| скорост_въртене = 868,22 km/h<br /> (на екватора)
| наклон_на_оста = 25,19&deg;°
| ректасцензия = 317,68143&deg;°<br />(21 часа 10 мин 44 сек)
| деклинация = 52,88650&deg;°
| албедо = 0,15
| видима_величина = −2,8
Ред 45:
| водна_пара = 0,03%
| азотен_оксид = 0,01%
| неон = 2,5 [[части на милион|мил<sup>&minus;1−1</sup>]]
| криптон = 300 [[части на милиард|млрд<sup>&minus;1−1</sup>]]
| ксенон = 80 млрд<sup>&minus;1−1</sup>
| озон = 30 млрд<sup>&minus;1−1</sup>
| метан = 10,5 млрд<sup>&minus;1−1</sup>
| други_име1 = Символ
| други_данни1 = [[КартинкаФайл:Mars symbol.svg|23px]]
}}
{{към пояснение|Марс|Марс (пояснение)}}
 
'''Марс''' е четвъртата [[планета]] от [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя носи името на римския бог на войната, чийто щит и копие образуват символа на планетата (&#x2642;). Причината е особения ѝ цвят, заради който е наричана още „червената планета“.
 
Марс има два [[естествен спътник|естествени спътника]]: [[Фобос (спътник)|Фобос]] и [[Деймос (спътник)|Деймос]] (в превод от гръцки: „страх“ и „ужас“). Те са малки и имат неправилна форма. Вероятно са бивши [[астероид]]и, уловени от гравитационното поле на планетата и останали в орбита около нея.
Ред 61:
Марс е [[земеподобна планета|планета от земен тип]] с разредена [[атмосфера]]. Повърхността му напомня едновременно за [[ударен кратер|ударните кратери]] на [[Луна]]та и за [[вулкан]]ите, [[пустиня|пустините]], долините и полярните шапки на [[Земя]]та. На Марс се намира най-високият планински връх в Слънчевата система – [[Олимп (Марс)|Олимп]]. [[период на завъртане|Периодът на завъртане]] и смяната на [[сезон|годишните времена]] на Марс много наподобяват земните.
 
След първото прелитане край планетата, направено от „[[Маринър 4|Маринър 4]]“ през 1965 г., възниква предположението, че на повърхността на Марс има [[вода]], а през септември 2015 [[НАСА]] обявява, че разполага с доказателства за това. От всички планети от земен тип Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот.
 
Около планетата обикалят три космически апарата: „[[Марс Одисей]]“, „[[Марс експрес]]“ и „[[Марс Риконисънс Орбитър|Марс риконисънс орбитър]]“. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата „[[Марс експлорейшън ровър|Марс експлорейшън ровър“]] – „''[[Спирит (марсоход)|Спирит]]''“ и „''[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]''“, както и по-новия апарат ''[[Кюриосити|„Кюриосити“]]''. Данните, събрани от тези и предишни апарати, говорят, че на планетата някога е била покрита с вода. Наблюденията показват, че повърхността е прорязана от малки потоци, подобни на гейзери.<ref name="marswater">{{cite web| publisher=NASA/JPL| date=December 6, 2006| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/mars/news/mgs-20061206.html| title=NASA Images Suggest Water Still Flows in Brief Spurts on Mars |accessdate=[[9 март]] [[2008]]}} </ref> Наблюдения, направени с апарата на НАСА „Марс глобъл сървейър“, дават доказателства, че южната полярна шапка намалява.<ref>{{cite web| publisher=NASA |date=September 20, 2005 |author=Webster, G.; Beasley, D.| title=Orbiter's Long Life Helps Scientists Track Changes on Mars |url=http://mpfwww.jpl.nasa.gov/mgs/newsroom/20050920a.html| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</ref>
Ред 68:
Диаметърът на Марс е почти двойно по-малък от земния. Той е по-малко плътен от Земята, притежава едва 15% от нейния обем и само около 11% от нейната [[Маса (величина)|маса]]. Повърхността на Марс е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните [[континент]]и, а масата му е 10 пъти по-малка от земната.<ref name="nssdc">{{cite web|author=David R. Williams|title=Mars Fact Sheet|work=National Space Science Data Center|publisher=NASA|date=September 1, 2004|url=http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/marsfact.html|accessdate=[[24 юни]] [[2006]]}}</ref> Марс е по-голям и по-масивен от Меркурий, обаче Меркурий е по-плътен. В резултат на това двете планети имат почти еднакво гравитационно привличане на повърхността си – разликата е по-малко от 1% в полза на Марс.
 
Червеникаво-кафявият цвят на планетата се дължи на наличието на [[железен(III) оксид ]] , по-познат като [[хематит]] или ръжда.<ref name="rust">{{cite web|last=Peplow|first=Mark|title=How Mars got its rust|work=BioEd Online|publisher=MacMillan Publishers Ltd.|url=http://www.bioedonline.org/news/news-print.cfm?art=953|accessdate=25 октомври 2012}}</ref> Той може да изглежда с карамелен<ref name="ismars" /> или с друг подобен цвят: златист, оранжев, светлокафяв, зеленикав – в зависимост от състава на минералите по повърхността на планетата.<ref name="ismars">[http://mars.jpl.nasa.gov/msl/multimedia/videos/index.cfm?v=29&a=2 NASA – ''Mars in a Minute: Is Mars Really Red?''] ([http://mars.jpl.nasa.gov/multimedia/videos/movies/miam20111110/miam20111110.pdf Transcript])</ref>
 
Денонощието на Марс е с продължителност 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди, което съвсем малко се различава от земното денонощие.
Ред 74:
=== Атмосфера ===
{{основна|Атмосфера на Марс}}
[[Файл:Mars.jpg|мини|leftляво|200px|Марс с видими [[полярна шапка|полярни шапки]]]]
Атмосферата на Марс е изключително рядка: повърхностното ѝ налягане е едва 750&nbsp;[[Паскал (единица)|Pa]] (0,75%, тоест 133 пъти по-малко от атмосферното налягане на Земята, измерено на [[морско равнище|морското равнище]]). Марсианската атмосфера се състои от 95% [[въглероден диоксид]], 3% [[азот]], 1,6% [[аргон]] и следи от [[кислород]] и [[вода]]. През 2003 г. по време на наблюдения от Земята е открит и [[метан]]. Откритието е потвърдено през март 2004 г. от апарата „[[Марс Експрес|Марс експрес]]“.
 
Ред 83:
=== Геология ===
{{основна|Геология на Марс}}
[[КартинкаФайл:nasa_mars_opportunity_rock_water_150_eng_02mar04.jpg|thumbмини|leftляво|200px|Микроскопични скални форми, показващи предишно наличие на вода, снимани от [[марсоход]]а ''Опъртюнити'']]
 
Наблюдения на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Марс, извършени от апарата [[Марс глобъл сървейър]], сочат, че част от [[кора (геология)|кората]] на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност, широки около 150&nbsp;km и дълги около 1000&nbsp;km по начин, подобен на земните океански дъна. Според [http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA02008 теория], публикувана през [[1999]] г., тези ивици показват наличието на [[активна геология]] в миналото на Марс. Ако тя е правилна, това би направило възможно съществуването на атмосфера от земен тип чрез осъществяване на [[въглероден кръговрат|въглеродния кръговрат]] и би потвърдило наличието на силно магнитно поле, защитаващо атмосферата от [[космическо лъчение|космическите]] и [[слънчев вятър|слънчевите]] лъчения.<ref name="plates">{{cite web| last=Goddard Space Flight Center| title=New Map Provides More Evidence Mars Once Like Earth| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/news/topstory/2005/mgs_plates.html| accessdate=2006}}</ref> Дебелината на кората на Марс е около 50 km, а на места достига до 125 km.<ref>{{cite news |autho=Dave Jacqué| url=http://www.anl.gov/Media_Center/News/2003/030926mars.htm| title=APS X-rays reveal secrets of Mars' core| publisher=Argonne National Laboratory| date=2003-09-26| accessdate=2006-07-01| language=English}}</ref> За сравнение дебелината на кората на Земята е 40 km.
Ред 89:
Сред най-интересните находки на [[марсоход]]а ''Опъртюнити'' са [[хематит]]ите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта [[Меридианна равнина|Меридианната равнина]]. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Открити са и минерали, съдържащи съединения на [[сяра]], [[желязо]] и [[бром]]. Все по-широко прието в научните среди е схващането, че в миналото в областта Меридианната равнина е имало вода, която се е просмуквала в повърхностните слоеве на кората. Следователно на Марс е имало благоприятни условия поне за известно време за появата и развитието на [[живот]]. Марсоходът ''Спирит'' от друга страна също открива наличие на минерали, чието формиране може да се обясни само с наличието на течна вода.
 
[[КартинкаФайл:Mars NPArea-PIA00161.jpg|мини|leftляво|200px|Район на северния полюс със снежна шапка. (НАСА/JPL – Калифорнийски технологичен институт)]]
 
През [[1996]] г. група изследователи на метеорита [[ALH84001]], за който се счита, че произхожда от повърхността на Марс, изнесоха доклад, в който се описват структури, приличащи на [[вкаменелост|микровкаменелости]], образувани вследствие на жизнена дейност. Оценките на доклада обаче са противоречиви – сред научните среди липсва съгласие относно интерпретацията на резултатите.
 
=== Топография ===
Топографията на северното и южното полукълбо на Марс се различава значително. В северното полукълбо преобладават [[равнина (география)|равнини]], оформени под въздействието на потоци от [[лава]], а в южното – високи плата, покрити с [[астероид]]ни [[Ударен кратер|кратеркратери]]и. Гледани от [[Земя (планета)|Земята]], северните равнини на планетата са покрити с марсиански прах и изглеждат бледи. За разлика от тях червените планини и плата на юг са наситени с [[железен оксид]], придаващ характерния им цвят. В миналото за тях се е смятало, че са [[континент]]и и са им дадени подходящи за целта имена, като [[Арабия Тера]] („Арабска Земя“) и [[Амазонис Планиция]] („Амазонска равнина“). За тъмните райони от повърхността като [[Маре Еритреум]], [[Маре Сиренум]] и [[Ауроре Синус]] се е смятало, че са [[море]]та. Най-тъмната част от повърхността на планетата, гледана от Земята, е [[Сиртис Майор]].<ref>{{cite web| author=Frommert, H.; Kronberg, C.| url=http://www.seds.org/messier/xtra/Bios/huygens.html| title=Christiaan Huygens|accessdate=11 март 2008}}</ref>
 
[[КартинкаФайл:MarsTopoMap-PIA02031 modest.jpg|мини|leftляво|400px|Топографска карта на повърхността на Марс (НАСА/JPL – Калифорнийски технологичен институт). Виждат се вулканите на платото Тарсис на запад от [[Олимп (Марс)|планината Олимп]], „Долината на Маринър“ на изток от „платото Тарсис“ и „Гръцкия басейн“ в южното полукълбо.]]
 
[[Полярна шапка|Полярните шапки]] на Марс съдържат замръзнала [[вода]] и [[въглероден диоксид]]. Диоксидът е под формата на [[сух лед]] и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата. Замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият [[вулкан]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]] – щитовидният [[Олимп (Марс)|Олимп]], висок 27&nbsp;km. Вулканът е неактивен, намира се в обширната равнина [[Тарсис равнина|Тарсис]], която съдържа няколко други вулкана (виж [[списък на вулкани на Марс]]). На Марс се намира и най-големият [[каньон]] в Слънчевата система – ''Валес Маринерис'' ([[Долина на Маринър|„Долината на Маринър“]]). Той е дълъг около 4&nbsp;000&nbsp;km и дълбок 7&nbsp;km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е ''[[Хелас Планиция]]'' с покривка от светлочервен пясък (виж [[списък на кратери на Марс]]).
Ред 111:
== Спътниците на Марс ==
{{Multiple image|direction=vertical|align=right|image1=Phobos colour 2008.jpg|image2=Deimos-MRO.jpg|width=200|caption1=Допълнително оцветено изображание на Фобос, което показва почти изцяло паралелни канали и [[Кратерна верига|кратерни вериги]], заедно с кратера [[Стикни (кратер)|Стикни]] в дясно|caption2=Допълнително оцветено изображение на Деймос (мащабът е нереален), което показва неговата гладка покривка от [[реголит]].}}
[[Файл:Phobos Deimos orbit Mars.jpg|thumbмини|leftляво|200п|Орбитите на Фобос и Деймос (със запазен мащаб)]]
{{основна|Естествени спътници на Марс}}
 
Марс има два [[естествен спътник|естествени спътника]] [[Фобос (спътник)|Фобос]] и [[Деймос (спътник)|Деймос]], чиято орбита е много близко до планетата, затова се смята, че са прихванати [[астероид]]и.<ref>{{cite web| url=http://sci.esa.int/science-e/www/object/index.cfm?fobjectid=31031| title=Close Inspection for Phobos| work=ESA website|accessdate=2006-06-13}}</ref> И двата спътника се [[синхронно въртене|въртят синхронно]] с планетата вследствие на нейните [[приливни сили]]. Тъй като Фобос извършва едно пълно завъртане около Марс по-бързо от собственото въртене на планетата (намира се на под-[[стационарна орбита]]), приливните сили на Марс водят до бавно намаляване на орбиталния радиус на спътника. След около 50 милиона години Фобос ще премине [[граница на Рош|границата на Рош]] и ще бъде разрушен от гравитацията на Марс.<ref name="phobos.html">{{cite web|author=Arnett, Bill| url=http://www.nineplanets.org/phobos.html| title=Phobos|work=nineplanets| date=November 20, 2004| accessdate=24 октомври 2012}}</ref> Деймос от друга страна се намира на над-стационарна орбита и под въздействието на приливните сили на планетата бавно се отдалечава.
 
Спътниците са открити през [[август]] [[1877]] г. от [[Асаф Хол]] и носят имената на героите от [[древногръцка митология|древногръцката митология]] [[Фобос (митология)|Фобос]] и [[Деймос (митология)|Деймос]], синове на бога на войната [[Арес]].<ref>{{cite web| url=http://www.theoi.com/Olympios/AresAttendants.html|title=ARES ATTENDANTS: DEIMOS & PHOBOS| work=Greek Mythology| accessdate=2006-06-13}}</ref> Арес е бил наричан Марс от [[римляни]]те.<ref>{{cite web |url=http://www.theoi.com/Olympios/AresAttendants.html| title=Ares Attendants: Deimos & Phobos|work=Greek Mythology| accessdate=18 февруари 2010}}</ref><ref>{{cite journal| author=Hunt, G. E.; Michael, W. H.; Pascu, D.; Veverka, J.; Wilkins, G. A.; Woolfson, M.| title=The Martian satellites – 100 years on| journal=Quarterly Journal of the Royal Astronomical Society, Quarterly Journal| volume=19| month=March| year=1978 | pages=90&ndash;10990–109| bibcode=1978QJRAS..19...90H}}</ref>
 
Двата спътника на Марс са с малки размери и светимост. Виждат се само с по-мощни телескопи. Въпреки това странно е, че са споменавани преди откритието на Хол. Може би съвпадение, но е факт, че 270 години преди откриването на телескопите великият [[Йохан Кеплер]] изказал предположението, че Марс би могъл да има два спътника. Също така удивително е, че 150 години преди откриването им известният писател [[Джонатан Суифт]] е посочил достатъчно точно разстоянията на двата спътника до планетата им в своя фантастичен роман, излязъл през 1727 г.
Ред 131:
|-
| Фобос
| 22,2 (27 &times;× 21,6 &times;× 18,8)
| 1,08&times;1008×10<sup>16</sup>
| 9378
| 7,66 часа
|-
| Деймос
| 12,6 (10 &times;× 12 &times;× 16)
| 2&times;102×10<sup>15</sup>
| 23&nbsp;400
| 30,35 часа
Ред 146:
 
{|
| [[Файл:15-ml-06-phobos2-A067R1.jpg|мини|Пасаж на Фобос пред [[Слънце]]то, сниман от марсохода ''[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]'' на [[10 март]] [[2004]] г . (виж [[пасаж на Фобос гледан от Марс]])]]
| style="width:10%;"|&nbsp;
| [[Файл:Transit of Deimos from Mars.jpg|мини|Пасаж на Деймос пред [[Слънце]]то, сниман от марсохода ''[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]'' на [[4 март]] [[2004]] г . (виж [[пасаж на Деймос гледан от Марс]])]]
|}
 
Ред 170:
 
=== Сегашни мисии ===
[[Файл:NASA Mars Rover.jpg|thumbмини|leftляво|180px|Марс експлорейшън ровър на повърхността на Марс.]]
През [[2001]] г. [[НАСА]] успешно изстрелва [[Марс Одисей]],<ref name="nasa081009">{{cite web| url=http://mars.jpl.nasa.gov/odyssey/newsroom/pressreleases/20081009a.html| title=NASA's Mars Odyssey Shifting Orbit for Extended Mission| publisher=NASA| date=October 9, 2008| accessdate=28 март 2011}}</ref> който все още е в [[орбита]] към началото на [[2008]] г. [[Спектометър за гама-лъчи|Спектрометърът за гама-лъчи]] е засякъл значителни количества от [[водород]] и на [[реголит]]. Водородът се съдържа основно в ледовете по повърхността на планетата.<ref>{{cite web | last=Britt | first=Robert | url=http://www.space.com/missionlaunches/odyssey_update_030314.html | title=Odyssey Spacecraft Generates New Mars Mysteries | work=Space.com | date=14 март, 2003 | accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20031205042800/http://www.space.com/missionlaunches/odyssey_update_030314.html|archivedate=2003-12-05}}</ref>
 
Ред 195:
 
== Допълнителна информация ==
[[КартинкаФайл:PIA02405.jpg|thumbмини|320px|„Ares Vallis“ снимани от [[марсоход]]а Марс Патфайндър]]
Земята се доближава до Марс на разстояние от 80 милиона километра всеки 26 месеца. За земния наблюдател планетата изглежда от жълта до червена в зависимост от орбиталното си положение и сезони. Яркостта на планетата варира значително в зависимост от разстоянието ѝ до Земята. При близък подход със Земята детайли от повърхността ѝ могат да се наблюдават добре с телескоп. Особено видими дори при малки увеличения са полярните шапки.
 
=== Сближаване през 2003 ===
[[КартинкаФайл:Marsrglobe2004.gif|мини|Ротацията на Марс, видяна през малък телескоп през 2003 г.]]
На [[27 август]] [[2003]] г. 9:51:13 по [[Гринуич]] разстоянието от Марс до Земята е най-малкото от 60&nbsp;000 години насам: 55&nbsp;758&nbsp;006&nbsp;km поради факта, че планетата се намира на един ден разстояние от постигане на [[астрономическа опозиция]] и на три дни от [[перихелий]]. За [[2287]] г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на [[22 август]] [[1924]] г. разстоянието е 0,37284 [[Астрономическа единица|АЕ]], сравнено с 0,37271 АЕ на [[27 август]] [[2003]] г. и очаквани 0,37278 АЕ на [[24 август]] [[2208]] г.<ref>{{cite web| date=August 22, 2003| last=Rao| first=Joe| url=http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html| title=NightSky Friday – Mars and Earth: The Top 10 Close Passes Since 3000 B.C.| work=Space.com| accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20030824043709/http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html|archivedate=August 24, 2003}}</ref>
 
Ред 220:
В [[Древен Египет]] планетата е наричана „Червеният [[Хор (бог)|Хор]]“ заради наситения си цвят. Поради ретроградното въртене на планетата спрямо [[Земя (планета)|Земята]] (Земята се върти по-бързо около [[Слънце]]то, отколкото Марс), древните египтяни са казвали, че тя „пътува в обратна посока“. В допълнение, името на град [[Кайро]] произлиза от „''Ел-Кахира''“, значещо „планетата Марс“ на [[арабски език|арабски]].
 
В [[китай]]ската и [[Япония|японската]] култури планетата Марс е символизирана от знаците &#28779;&#26143;火星 (в превод „Огнената звезда“) като част от петте елемента, традиционно използвани от източните култури за класификация на предметите.
 
[[КартинкаФайл:Mars symbol.svg|30px|leftляво]]
Символът му произлиза от астрологическия символ на Марс. Представлява [[окръжност]], от която излиза [[стрела]]. Това е стилизирано изобразяване на [[щит]]а и [[копие]]то на римския бог на войната [[Марс (митология)|Марс]]. Този символ се използва и в [[биология]]та за обозначаване на мъжкия пол, както и в [[алхимия]]та като знак на желязото, за което се смятало, че изобилства на Марс, поради червения цвят на планетата, който действително е резултат от наличието на железен оксид.<ref>{{cite web|url=http://solarsystem.nasa.gov/multimedia/display.cfm?IM_ID=167|title= Planet Symbols|work=NASA solar system exploration|accessdate=13 юни 2006}}</ref>
 
== Марс в киното и фантастиката ==
[[КартинкаФайл:War-of-the-worlds-tripod.jpg|мини|220п|Илюстрация на трипод от френското издание на ''„Война на световете“'' от 1906 г. на Х. Уелс]]
{{основна|Марс във фантастиката}}
Поради близостта на планетата със Земята, сходната продължителност на деня и наклона на оста, както и многобройните наблюдения на „канали“ и други структури на повърхността, тя е едно от най-често споменаваните места в [[научна фантастика|научнофантастичните]] творби.
Ред 243:
 
== Вижте също ==
* [[Астрономически наблюдения на Марс]]
* [[Марсиански календар]]
* [[Изследване на Марс]]
* [[Списък на обекти с човешки произход на Марс]]
* [[Списък на кратери на Марс]]
* [[Списък на планини на Марс]]
* [[Марсиански метеорит]]
* [[Извънземен живот]]
* [[Тераформинг]]
* Мисията [[Mars Direct]]
 
== Източници ==