Света Богородица (Чипровци): Разлика между версии

Група [[Сакси|саксонски]] [[Руда|рудни]] миньори (наречини ''[[Трансилвански саксонци|саси]] '' в България), се заселват в богатите на руда региони в [[Балкански полуостров|Югоизточна Европа]]. През XIII-XIV в. немци се установява в и около [[Чипровци]] в [[Северозападна България]], тогава в състава на [[Втора българска държава|второто българско царство]] и започват да извличат руда в западната част на [[Стара планина|Стара планина]]. Те получават специални привилегии от [[Български владетели|българския цар]] [[Иван Шишман]].<ref name ="Cholakov">[http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г.]</ref> С тях се установява и [[Католическа църква|католицизъм]] в тази част на [[Балкански полуостров|Балканите]]. През 1371 г. e пренесена от босненския рударски град [[Олово (град)|Олово]] икона на Богородица, смятана за чудотворна и в нейна чест е построен католическият храм „Санкта Мария“. След включване на района в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], много от рударите се изселват обратно, а останалите са българизирани със създаване на смесени семейства и се асимилират от местното население към средата на XV в.

През 1601 г. пребиваващият от преди като [[францискански орден|францискански мисионер]], а после и като апостолически визитатор [[Петър Солинат]] по искане на католиците от Чипровци е ръкоположен за софийски (сардикийски) епископ. С този акт, храмът е станал катедрала - седалище на епископ. През 1624 г. при втория софийски епископ [[Илия Маринов]], мисията на францисканците по българските земи е отделена от босненската мисия, така епископското седалище става център на обособена отделна францисканска териториално-административна единица – ''Българска кустодия'' (Custodia Bulgara), включваща територии от [[България]], [[Влашко]] и част от [[Унгария]] и властта му се разпростряла над по-широко пространство, надхвърлящо пределите на епархията.<ref name="elenkov">[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=99 Иван Еленков, Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през ХIХ и първата половина на ХХ век]</ref>

През 1640 г . софийският епископ [[Петър Богдан]] описва църквата: ''„Има църква и манастир, посветен в чест на Богородица; изграден е във вид на пещ извита, дълга 25 стъпки и широка 7 стъпки; украсена цяла с разни образи и изображения на светци; има три олтари, най-големият на [[Богородица]], един на [[Животворен кръст|Св. Кръст]], а третия на [[Георги Победоносец|Св. Георги мъченик]]. Вън има един (олтар) приставен към стената на църквата, гдето се извършва службата през празнични дни, защото църквата не побира целия народ…“''

<ref>[http://svetimesta.com/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%82%D0%B0%20%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%20%D0%B3%D1%80.%20%D0%A7%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8 Катедралата „Санкта Мария“ ]</ref> Поради забраната от турците да се използват камбани, началото на службите се известяват с удряне на дъска.

През 1642 г. успехите и изключителният престиж на епископ Петър Богдан довеждат до въздигането епархията в архиепископия. По сведение на епископ Петър Богдан до църквата се намира манастирът - ''„В него обитават около 30 лица: 10 свещеници, 4 клирици, 2 миряни, епископът, а и ония младежи, които желаят да станат духовници, и прислужници, които носят дърва и др. извън странниците, които идват ежедневно… Около манастира има градина с река… Този манастир притежава лозя и поля и две воденици…“''. В манастира е имало училище.

През 1672 г. е изградена нова църква върху основите на старата, но с по-големи размери. Храмът е разрушен при разгрома на Чипровското въстание през 1688 г.

[[FileФайл:Deva, kostel.jpg|мини|150п|Църквата в гр.[[Дева (град в Румъния)|Дева]]]]