Клод Леви-Строс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 43:
В следващите години Леви Строс се посвещава на изучаването на [[Тотемизъм|тотемизма]] като предварително обобщава внушително количество етнографски материал. По-спекулативните изводи от своята работа публикува в отделна книга „''Дивата мисъл“'', която остава като едно от най-ярките му произведения. Междувременно излиза „''Тъжните тропици''" – жанрово неопределена книга, която смесва [[пътепис]]и, теренна работа и есеистични отклонения; сред широката публика тя има изненадващ отзвук и успява да направи своя автор знаменит. Текстовете на Леви-Строс стават търсени и той започва да популяризира своите идеи в различни издания, а също и съставя сборника от по-ранни работи „''Структурална антропология“''.
През [[1960-те|60-те]] години Леви-Строс работи върху своите „''Митологики“'', мащабно изследване, което изявява свързаността на митовете, разпространени в двете [[Америка|Америки]]. Резултатът обаче се приема доста резервирано, тъй предметът му е уникален, а тотализиращата методология трудно би била възпроизводима другаде. Към четирите тома през следващите десетилетия се добавят още три книги, наричани понякога „малките митологики“. Леви-Строс съставя и още два сборника с вече публикувани статии, като при последния се отказва заглавието „''Структурална антропология“''.
В множество западни учебници по [[антропология]] и [[етнология]] Клод Леви-Строс се определя като една от водещите фигури в тези научни дисциплини в съвременна [[Европа]]. Изгражда се като учен под влияние на идеите на [[позитивизъм|позитивизма]], но същевременно изучава теорията на структурната [[лингвистика]], чиито формални изследователски методи се опитва да внесе и в етнологията. Добива известност най-напред с ценните си публикации по [[култура]] и [[бит]] на бразилските [[индианци]], както и с оригиналните си анализи на системите на [[родство]]. По-късно се занимава със сравнителна [[митология]], като особен интерес проявява към тотемизма и религиозните вярвания, на които посвещава и основните си съчинения.
| |||