Cursus honorum: Разлика между версии

'''Cursus honorum''' ("път на честта") се нарича последователността от военни и политически длъжности, през които преминава кариерата на древноримските политици. Развалянето на тази последователност започва през последния половин век от Римската република и завършва напълно през първото столетие на принципата.

* Установяване на времеви промеждутъци между изпълняването на различните длъжности и ограничение от повторно заемане на една и съща длъжност. Това положение е заложено, за да се предотврати извънредното съсредоточаване на власт в ръцете на едни и същи хора. Според законите на [[Сула]] повторно заемане на определена магистратура може да стане след изтичане на 10 год.срок от завършване на първия срок, въпреки че с идването на власт на [[Гай Марий]] (който е избиран за консул 5 пъти подред започва една тенденция към отмиране на този принцип.

* Установяване на минимална възраст за заемане на длъжността. За голяма чест за политика се смятало, да получи поста в "своята година", тоест при първата легална възможност. Ако политик не получи тази или онази магистратура в "своята година" (напр., не стане претор на 39 г.), то му пропада шанса да получи в "своя година" и по-високи магистратури (напр., да стане консул на 42 г.).

** [[Военен трибун]]. Първата степен от кариерата на римския политик, даваща му възможност да командва [[легион]]и и да изпълнява други задължения на военна служба.

** [[Квестор (Древен Рим)|Квестор]]. Първата заявка за политика за блестяща кариера. Общият възрастов ценз е бил 30 г., за патриции (до реформите на Сула) - — 28 г. Всички магистратури над тази давали право да се носи тога, обточена с пурпурен цвят. (''toga praetexta'').

** [[Едил]]. Обикновено заемана от бивши квестори. Ежегодно се избирали по 2 едила. От четирите едила двама били курулни (избирали се от патрициите). Възрастов ценз — 36 години.

** [[Претор]]. Една от ключовите магистратури, свеждаща се до изпълняване на съдебно-прокурорски функции. Възрастов ценз — 39 г.. Количеството на преторите в Рим расте с течение на времето. С най-голяма почит се ползвали градския претор (''praetor urbanus'') и претора за чужденците (''praetor peregrinus''), чиито решения имали висша сила.

** [[Консул (Древен Рим)|Консул]]. Връх в кариерата на всеки римски политик. Консулът имал право да отменя решенията на градския претор, имал на свое разпореждане 2 легиона и председателствал в Сената. Възрастовият ценз е бил 42 г. за плебеите и 40 г. за патрициите. Консулите били по 2 на година и са имали правото да налагат вето на решенията си един на друг. Консулите били съпровождани от 12 [[ликтор]]а.

** [[Проконсул]] и [[пропретор]]. През следващата година, след изпълнение на задълженията на консула или претор, политика се отправял да управлява една от провинции и да командва разквартированите там войски. При това той е съпровождал от същото число ликтори, както и при изпълнение на магистратурата в Рим. Решенията на проконсула и пропретора са можели да бъдат отменени от действащите през тази година консули и претори.

** [[Цензор]]. Заключителната степен в ''cursus honorum''. За разлика от останалите магистратури, срокът за изпълнение на цензорските пълномощия е половин година. Цензорите се избирали веднъж на 5 години. Следели за чистите нрави и да можели да влияят на персоналния състав на Сената. Заемането на тази длъжност се считало за голяма чест, въпреки че цензора нямал властни пълномощия и като следствие от това не е бил съпроводен от ликтори.

* [[Народен трибун]] — избирал се от плебеите и е можел да налага вето на решенията на всички магистрати, освен на диктатора.

* [[Принцепс]] ("пръв сред равни") — избирал се от патрициите, понякога бивши консули, но като правило цензори, за да представлява Сената в отношенията му с представители на други държави, да открива и закрива заседания на Сената, първи да се изказва по всеки въпрос.