Александър I (Русия): Разлика между версии

| име= Александър I Павлович

| описание= Всерусийски Император и самодържец

| описание на изображението=

| управление= [[12 март]]{{дата нов стил}} [[1801]] г. – [[19 ноември]]{{дата нов стил}} [[1825]] г.

}}

{{Стар стил}}

 

Александър Павлович е най-възрастният син на император [[Павел I (Русия)|Павел I]] и [[Мария Фьодоровна (София-Доротея)|Мария Фьодоровна]] <ref>{{Ref-lang|ru}} [http://slovari.yandex.ru/dict/rges/article/rg1/rg1-0195.htm] Александр I (Российский гуманитарный энциклопедический словарь)</ref>. Той наследява трона след като баща му е убит. Управлява Русия по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], като в различни периоди взема участие в съюз с едната или другата страна. Александър I е сред създателите и основните поддръжници на международната система, установена на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през [[1815]] г..

 

== Детство, възпитание и образование ==

Александър I израства в интелектуалния двор на Екатерина Велика. Възпитателят му – швейцарецът-якобинец Фредерик Сезар Лагарп, го запознава с принципите на хуманността на [[Русо]], а военният му учител Николай Салтиков – с традициите на руската аристокрация. Неговият баща му предава своята страст към военния парад и го учи да съвместява духовната любов към човечеството с практическата грижа за ближния. Екатерина II счита своя син Павел за неспособен да заеме престола и планира да въздигне Александър, въпреки баща му.

 

 

== Вътрешна политика ==

 

=== Реформа на висшите органи на управление ===

** окръжни (граждански и наказателни дела).

 

 

 

Избори – четиристепенни с избирателен имуществен ценз за гласоподаватели: собственици–земевладелци, едрата буржоазия.

При встъпването на престола, Александър I тържествено заявява, че от този момент прекратява разпределянето на държавните селяни.

 

 

1804 г.—1805 г. – първи етап на реформата в Прибалтика.

 

=== Отечествената война 1812 г. ===

{{Основна|Френско-руска война (1812)}}

 

 

=== Задгранични походи на руската армия. Виенски конгрес ===

Александър I участва в разработката на плана за кампанията 1813 – 1814 г.. Намира се в щаб-квартирата на Главната армия и присъства при главните сражения през 1813 – 1814 г., оглавявайки антифренската коалиция. На 31 март 1814 г., начело на съюзните войски, влиза в Париж. Той е един от ръководителите на Виенския конгрес, който установява новия европейски порядък.

 

 

== Последните години от управлението на Александър I ==

Александър заявява, че по времето на Павел „три хиляди селяни били раздадени като торбички със скъпоценности. Ако цивилизацията била развита по-добре, аз бих прекратил [[крепостното право]], даже това да ми струваше главата“. Решавайки въпроса с поголовната [[корупция]], той остава без верни хора, а попълването на правителствените позиции с немци и други чужденци, само довежда до по-голяма съпротива срещу реформите му от страна на „старите руснаци“. Така управлението на Александър, започнато с великата възможност за подобряване, завършва със затягане на веригата около шията на руснака. Това се случва в по-малка степен заради корупцията и [[консерватизъм|консерватизма]] на руския живот и в по-голяма степен – заради личните качества на царя. Неговата любов към свободата, въпреки сърдечността си, не е базирана на реалността. Той ласкае сам себе си, като си представя, че е благодетел на света, но неговия теоретичен [[либерализъм]] е свързан с аристократична своенравност нетърпяща възражения. „Вие винаги искате да ме учите! – възразява той на [[Державин, Гаврил Романович|Державин]], тогавашен министър на правосъдието, – но аз съм [[император]], и аз искам това и нищо друго!“ „Той беше готов да се съгласи, – писал [[княз]] Чарториски, – че всички могат да бъдат свободни, ако свободно правят това, което иска самия той.“.

 

 

== Смърт ==

Император Александър почива на 19 ноември 1825 г. в [[Таганрог]], в дома на [[Папков, Петър Афанасиевич|Папков]], от [[треска]] и възпаление на мозъка на 47 години. [[Александър Пушкин|Пушкин]] пише епитафия: „''Всю жизнь свою провел в дороге, простыл и умер в Таганроге''“.