Викторианска епоха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м фикс - тире на бройно или точка на г; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 14:
[[Неоготика|Неоготическата архитектура]] ставала все по-значителна през този период. Архитектурата на [[Чарлз Бари]] за новия [[Уестминстърски дворец]], който търпи сериозни поражения след [[Пожари в Британския Парламент|пожара от 1834]], наподобявала средновековната архитектура на [[Уестминстърски дворец#Уестминстърска зала|Уестминстърската зала]], единствената оцеляла част от сградата.
 
В средата на 19-ти век е проведено [[Великото изложение|Голямото изложение]] (1851 г.), първият световен панаир, на който са показани най-големите открития на века. В центъра му се намирала [[Кристална палата|Кристалната палата]], огромна постройка от стъкло и желязо — – първата подобна сграда. Тя е представяна като прототип на съвременната архитектура. Появата на [[фотография]]та, която също е представена на Голямото изложение, води до значителни промени във викторианското изкуство, а кралица Виктория става първият британски монарх, който е фотографиран.
 
== Викториански печат ==
Населението става все по-грамотно и образовано, за което способстват развитието на комуникациите и възникването на национален [[печат]]. Налице е огромно увеличение на печатните издания, което съответствува на нарасналата роля на имперската столица [[Лондон]]. Печатът играе централна роля, като диктува и разпространява новините и тенденциите в обществото. Развитието му се дължи на премахването на някои данъци - – налозите за реклами - – 1853 г., вестникарският гербов налог - – 1855 г. и данъците върху [[хартия]]та - – 1861 г. Това създава условия печатът да поевтинее. Въвеждат се и технически нововъведения като нови [[печатна преса|печатарски преси]], захранвани с непрекъснати рула хартия. Първата парна печатна преса е използвана от вестник [[Таймс]] през 1814 г., а през 60-те години на 19 век Англия се въвеждат ротативните печатни преси. Към края на века се въвежда механичният (подвижен) набор<ref name=Black>{{cite book | last = Блек | first = Джереми | year = 2008 | title = История на британските острови | publisher = Рива |page = 268- – 9| isbn = 978-954-320-208-9}}</ref>.
 
По-ниската производствена цена оправдава влагането на средства в производството на вестници. Резултатът е повече заглавия и намаляващи цени. Броят на излизащите в Лондон ежедневници нараства от осем през 1856 на 21 през 1900, а на вечерните - – от 7 на 11. Отмяната на данъците позволява и появата на евтини всекидневници за едно пени. Началото поставя през 1855 новият вестник „Дейли телеграф“. През 1888 г. тиражът му е вече 300 000 екземпляра. Неделните вестници допадат най-много на масовия вкус - – например неделният „Лойд'с уикли нюз“ е първият английски вестник, надминал тираж от 100 000 броя. неделните вестници разчитат на шокиращи и възбуждащи любопитството новини, идващи най-вече от полицията и съда. Повечето влиятелни вестници обаче са седмичници и за приемлив тираж се считат 2000 екземпляра, а за успех - – 10 000 <ref name=Black/>.
 
Печатът се налага все повече и в резултат на революцията в комуникациите благодарение на разширяването на [[железопътен транспорт|железопътния транспорт]] и подобряването на пътищата. Благодарение на железниците вестниците достигат читателите в страната само часове след отпечатването им. Железниците водят и до все по-масово пътуване до Лондон и обратно в рамките на един ден.