Уикипедия

Северна земя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
- 2 категории; ± 2 категории, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 30:
|Commons = Severnaya Zemlya
}}
[[Файл:Yenisey gub - section.jpg|мини|ляво|Карта на [[Енисейска губерния|Енисейската губерния]] от 1902 г.  – на мястото на архипелага е изобразен само океан]]▼
 
'''Северна земя''' ({{lang-ru|Северная Земля}}), до 1926 г. '''Земя на император Николай II''', е [[архипелаг]] в [[Северния ледовит океан]] на границата между [[РусияКарско море]] (вна запад и [[Красноярскиморе крайЛаптеви]], Таймирскина Долгано-Ненецкиизток район)и всеверно от полуостров [[СевернияТаймир]]. ледовитВ океанадминистративно отношение влиза в състава на [[Красноярски край]] на Русия.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article084041.html «Большая Советская Энциклопедия» – Северная Земля, т. 23, стр. 124]</ref>
 
Има площ от 37 000 km². Необитаем. Най-високата му точка е 965 m, разположена на остров [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]]. Средната годишна температура е −14 °C. Климатът е [[Полярен климат|полярен]]. Архипелагът е открит на 4 септември 1913 г.
 
== История ==
▲[[Файл:Yenisey gub - section.jpg|мини|ляво|Карта на [[Енисейска губерния|Енисейската губерния]] от 1902 г. – на мястото на архипелага е изобразен само океан]]
[[Файл:Krenkel-Bucht 2 2014-08-31.jpg|мини|Изглед към остров [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]]]]
 
== Историческа справка ==
Архипелагът е открит на 4 септември 1913 г. от хидрографска експедиция наръководена от [[Борис Вилкицки]] в [[Северния ледовит океан]] на ледоразбивачите „Таймир“ и „Вайгач“. Първоначално е наименуван от изследователите „Тайвай“ (по името на първите срички от експедиционните ледоразбивачи: „Таймир“ и „Вайгач“). Официалното название „Земя на император Николай II“, в чест на император [[Николай II (Русия)|Николай II]], архипелагът получава през септември 1914 г.<ref name=pravo>[http://www.rusk.ru/st.php?idar=800549 По праву истории] // Московский журнал, 2001.</ref> Все още не е ясно кой предлага това име. Известно е, че Борис Вилкицки подкрепя това наименование.<ref>{{cite journal|author=Вилькицкий Б. А.|title=Земля Императора Николая II|edition=Возрождение|location=Paris|year=1934|number=3140}}</ref><ref name=razdor>[http://www.rg.ru/2007/05/29/reg-enisey/ostrov.html Острова раздора].</ref><ref>[http://www.polarpost.ru/Library/Kupetskiy/text-nikolay2.html Тайвай  – Земля Николая Второго].</ref> На 11 януари 1926 г. островите са преименувани на „Северна земя“.<ref name=pravo />
 
Първоначално се е смятало, че архипелагът представлява един единствен остров. По-подробно е изследван през 1930-те години от експедиция на [[Георгий Ушаков]], в чийто състав влизат радиста Василий Ходов, научния ръководител и геолог [[Николай Урванцев]] и промишленика Сергей Журавльов. Изминавайки около 11 хиляди километра и провеждайки инструменталноинструментална измерванетопографска на площтаснимка, експедицията съставя първата точна карта на архипелага.<ref name="арх">[http://www.ivki.ru/kapustin/journal/markin24.htm Архипелаг, открытый последним (Северная Земля)]</ref>
 
На 1 декември 2006 г. [[Държавна дума|Думата]] на [[Таймирски автономен окръг|Таймирския автономен окръг]] предлага връщането на името Земя на император Николай II на архипелага.<ref>[http://www.regnum.ru/news/749168.html Таймырские депутаты одобрили переименование Архипелага Северная Земля в Землю Николая II]</ref> Въпреки това, след обединяването на окръга с [[Красноярски край]], законодателното събрание на Красноярски край не подкрепя тази инициатива.<ref name=razdor />
 
== Географска характеристика ==
== География ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Архипелагът е разположен в централната част на Северния ледовит океан. На запад бреговете му се мият от водите на [[Карско море]], а на изток – на [[море Лаптеви]]. От континенталната част на Красноярски край архипелагът е разделен чрез [[Вилкицки (проток)|Вилкицкия]] с дължина от 130 km и ширина при най-тясното място от 56 km. Най-северната точка на островната група е нос [[Арктически (нос)|Арктически]] на остров [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]], като разстоянието от него до [[Северния полюс]] е 990 km, поради което носър често се използва като отправна точка за полярните експедиции.<ref>{{cite web|url=http://www.nat-geo.ru/article/385/?fulltext=1|title=Арктический кошмар|author=Маргарита Дель Джудиче.|publisher=National Geographic – Россия|date=15 септември 2011}}</ref>▼
Архипелагът е разположен в централната част на [[Северния ледовит океан]]. На запад бреговете му се мият от водите на [[Карско море]], а на изток – от водите на [[море Лаптеви]]. От континенталната част (полуостров [[Таймир]]) е отделен чрез [[Вилкицки (проток)|Вилкицкия]] с дължина от 130 km и ширина при най-тясното място 56 km. Състои се от 4 големи острова ([[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]], [[Болшевик (остров)|Болшевик]], [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]] и [[Пионер (остров)|Пионер]]) и няколко по-малки ([[Шмид (остров)|Шмид]], Малък Таймир, Старокадомски, Крупская и др.). Обща площ около 37 хил.km<sup>2</sup>.<ref name="bse"></ref>
 
▲Архипелагът е разположен в централната част на Северния ледовит океан. На запад бреговете му се мият от водите на [[Карско море]], а на изток – на [[море Лаптеви]]. От континенталната част на Красноярски край архипелагът е разделен чрез [[Вилкицки (проток)|Вилкицкия]] с дължина от 130 km и ширина при най-тясното място от 56 km. Най-северната точка на островната група е нос [[Арктически (нос)|Арктически]] на остров [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]], като разстоянието от него до [[Северния полюс]] е 990 km, поради което носъртой често се използва като отправна точка за полярните експедиции.<ref>{{cite web|url=http://www.nat-geo.ru/article/385/?fulltext=1|title=Арктический кошмар|author=Маргарита Дель Джудиче.|publisher=National Geographic – Россия|date=15 септември 2011}}</ref>
 
=== Геоложки строеж, релеф, брегова линия ===
Основните острови от групата са: [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]] (най-голям), [[Болшевик (остров)|Болшевик]], [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]], [[Пионер (остров)|Пионер]] и [[Шмид (остров)|Шмид]].
Архипелагът представлява част от Таймиро-Североземелската нагъната област. В геоложкия му строеж взимат участие различни по възраст и състав седиментни (пясъчници, шисти, мергели, варовици, доломити), метаморфни и вулканогенни скали (диабази, гранити).<ref name="bse"></ref>
 
Релефът е платообразен на остров [[Болшевик (остров)|Болшевик]], нископланински и хълмист на остров [[Пионер (остров)|Пионер]], среднопланински (максимална височина '''965 m''') на остров [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]] и низинен на остров [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]]. В крайбрежните части на островите са разпространени терасирани низинни равнини, спускащи се полегато към морето и образуващи плитчини с широко развити пясъчно-чакълести коси и лагуни. На отделни места бреговете са скалисти и стръмни (височина до 300 m и повече), изрязани с дълбоки фиордообразни заливи.<ref name="bse"></ref>
47 % (17,5 хил. km²) от площта на Северна земя е покрита от ледове. На островите са разположени общо 20 големи [[ледник]]а. Местата, където ледниците навлизат в моето, често служат като източници на образуване на [[айсберг]]и.
 
=== Климат, ледникова покривка, води ===
Най-високата точка на архипелага е 965 m и е разположена на остров [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]].
Климатът на островите е типично арктичен. Средната годишна температура е –14°С с кратко и студено лято и сурова и продължителна зима, отличаваща се с голямо количество дни със снежни виелици (до 100) и силни ветрове до 40 m/s. Средна януарска температура от –28°С до –30°С (с минимални зимни температури до –50°С). Средна юлска температура от –0,5°С до –1,6°С. Често явление през лятото са продължителните мъгли. Гадишната сума на валежите се колебае от 150 – 200 mm по крайбрежието до 400 – 450 mm по високите ледникови куполи. Максимално количество валежи падад в северозападната част на архипелага..<ref name="фор">[http://forpost-x.com.ua/arabeski/severnaya-zemlya-chast-ii/ Северная Земля. Часть II]</ref><ref name="амир">[http://amirov-marat.com/view_article.php?id=10 Куропатка полярная – сайт о жизни на арх-ге Северная Земля]</ref>
 
С количеството на валежите се обяснява основната особеност на съвременното заледяване на архипелага, заемащо 47% (17 472 km²) от площта му. На островите са разположени общо 20 големи [[ледник]]а, като на южния остров [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]] те заемат 30% от площта му, а на северния остров [[Болшевик (остров)|Болшевик]] –65%. Островните ледени щитове се състоят от ледени куполи, от които към морето се спускат дълги ледени езици. Те покриват значителна част от високите плата и приповдигнатите равнини. Долинните ледници, спускащи се от ледените куполи частично заемат части от тесните и дълбоки фиорди на западното крайбрежие на островите [[Болшевик (остров)|Болшевик]] и [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]], навлизат в морето и служат като източници на образуване на [[айсберг]]и. Най-големият долинен ледник се нарича Арктически институт е дълъг около 40 km и е разположен на западното крайбрежие на остров [[Болшевик (остров)|Болшевик]].<ref name="bse"></ref>
Езерата на островите са малки, като повечето не достигат повече от 3 km². Девет реки на архипелага имат дължина, по-голяма от 20 km. Те са покрити с лед от септември до юли.<ref>[https://web.archive.org/web/20020731064946/http://kapustin.boom.ru/journal/zubovskoy.htm Kapustin-Arctica Antarctica philatelia]</ref>
 
През лятото краищата на топящите се ледници подхранват множество малки островни реки, не превишаващи по дължина 90 – 100 km (реките Ушаков и Езерна). Девет от реките на архипелага имат дължина по-голяма от 20 km. Те са покрити с лед от септември до юли. Езерата на островите са малки, като повечето не достигат площ повече от 3 km² и дълбочина до 100 m. Те съществуват благодарение на преграждането с ледове на стичащата се от ледниците вода и са разположени в бизост до заливите и фиордите (езерата Географи, Фиордово и др.).<ref>[https://web.archive.org/web/20020731064946/http://kapustin.boom.ru/journal/zubovskoy.htm Kapustin-Arctica Antarctica philatelia]</ref>
== Климат ==
Климатът на островите е морски [[Полярен климат|полярен]]. Средната годишна температура е -14° C.<ref name="фор">[http://forpost-x.com.ua/arabeski/severnaya-zemlya-chast-ii/ Северная Земля. Часть II]</ref> Минималната температура достига -47° C, а щормовите ветрове, достигащи скорост от 40 m/s, са често срещани.<ref name="амир">[http://amirov-marat.com/view_article.php?id=10 Куропатка полярная – сайт о жизни на арх-ге Северная Земля]</ref> През лятото най-високата температура достига 6,2° C. Средната януарска температура е между −28 и −30° C, а средната юлска е от 0 до 2 ° C.<ref name="гео">[http://geography.kz/slovar/severnaya-zemlya/ Северная Земля]</ref> Годишното количество валежи е между 200 и 500 mm, като основно падат през летните месеци.
 
== ФлораПочви, флора и фауна ==
Типичните ландшафти на архипелага са арктическите пустини с бедна на видове фауна и петнист характер на почвената и растителната покривка. Преобладават примитивните недоразвити пясъчни и чакълесто-скелетни арктически почви. В растителната покривка господстват мъховете и лишеите, а от растенията се наброяват 61 вида. Дори и свободните от лед участъци на островите не са богати на растителност. На остров [[Болшевик (остров)|Болшевик]] територията, заета от арктична [[тундра]], не превишава 10% от общата площ. На остров [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]] растителността съставлява 5%, а на остров [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]] въобще няма растителност. Флората е представена основно от [[мъх]]ове и [[лишеи]],<ref name="гео" /> но се срещат и [[покритосеменни]]те [[каменоломка]], ''[[Alopecurus]]'', ''[[Papaver radicatum]]'' и ''[[Draba]]''.<ref name="фор" />
 
Животинският свят на островите е по-богат. От птиците се срещат [[полярна сова]], [[снежна овесарка]], [[бяла чайка]], [[Rhodostethia rosea|розова чайка]], [[полярна чайка]], [[трипръста чайка]], [[полярен буревестник]], [[ледена потапница]] и други. От бозайниците се срещат [[бяла мечка]], [[северен елен]], [[песец]], [[леминги]] и други.<ref name="гео" /> Крайбрежните води се обитават от [[пръстенчат тюлен]], [[гренландски тюлен]], [[белуга]] и [[морж]]ове.<ref name="гео" />
Ред 67:
<references/>
 
[[Категория:Острови на Русия]]
[[Категория:Архипелази в Северния ледовит океан]]
[[Категория:Острови в Красноярски край]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Северна_земя“.