Паисий Хилендарски: Разлика между версии

[[Родът_на_Паисий_Хилендарски|Информация за живота на Паисий]] имаме от автобиографичните му бележки в „[[История славянобългарска]]“, вписванията в хилендарските [[кондики]] и някои [[писма]]. Роден е през 1722 година в [[Самоковска епархия|Самоковската епархия]] със светско име '''Пенко''' или '''Петър'''. {{факт|Най-сериозната научна хипотеза в [[българска историография|българската историография]] казва, че '''Паисий Хилендарски''' е син на [[Михаил Хадживълчев]] и брат на [[Лаврентий Хилендарски|Лаврентий (Лазар) Хилендарски]] от Банско.|2018|6|7}} Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но тези предположения са малко вероятни.

Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където по-късно става [[йеромонах]] и [[проигумен]]. През 1758 г. пътува до [[Сремски Карловци]] като [[таксидиот]], където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. [[История славянобългарска|„История славянобългарска“]] е завършена през 1762 г. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], след като Паисий напуска [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като [[таксидиот]] носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за [[Света гора]] в селището [[Амбелино]] (днес "Св„Св. Георги"Георги“ —– квартал на [[Асеновград]])<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489 – 490.</ref>.

"Историята"„Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като [[„Деяния церковная и гражданская“]] на [[Цезар Бароний]] и [[„Книга историография“]] на [[Мавро Орбини]]. За написването и&#768; е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в [[Атон]] и [[Сремски Карловци]].

Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Важни аргументи са дейността на славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]], политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните и&#768; владетели. Създаването на [[История славянобългарска|"История„История славянобългарска"славянобългарска“]] може да се смята за начало на [[Българско възраждане|българското Възраждане.]] <ref>[http://days.pravoslavie.ru/Life/life1350.htm Преподобный Паисий Хилендарский] – www.days.pravoslavie.ru</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=15 Биографични бележки за Паисий Хилендарски] на сайта на „Словото“.</ref> Известни са около 60 преписа на книгата, първият препис е на [[Софроний Врачански]] (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие [[Царственик или история болгарская|„Царственик“]] след съществено редактиране от [[Христаки Павлович]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489 – 490.</ref>

През 2008 г. в [[Банско]]{{факт|, на мястото, където някога е стояла бащината къща на Паисий Хилендарски,|2018|6|7}} е открит мемориален музей, посветен на него.