Индустриална революция: Разлика между версии

 

== Технически нововъведения ==

Успехът на индустриалната революция се основава на няколко изобретения <ref>{{cite web|author=Eric Bond, Sheena Gingerich, Oliver Archer-Antonsen, Liam Purcell, Elizabeth Macklem|url=http://industrialrevolution.sea.ca/innovations.html|title=The Industrial Revolution – Innovations|publisher=Industrialrevolution.sea.ca|date=2003-02-17|accessdate=2011-01-30|archiveurl=http://www.webcitation.org/61FiPn5ZT|archivedate=2011-08-27}}</ref>, появили се към края на 18 в:

* '''Текстилна промишленост''' – Памукът става все по-популярен, но търсенето изпреварва предлагането. [[Предене]]то на нишки от [[памук]] става по-производително с [[предачна машина|предачната машина]], изобретена от [[Джеймс Харгрийвс]] и усъвършенствувана от [[Ричард Аркрайт]] и Самюъл Кромптън. Впоследствие сходни технологии се прилагат и за предене на нишки от вълна и лен.

* '''[[Парна машина]]''' – Изобретена от [[Джеймс Уат]] и патентована през 1775 г. тя се използва първоначално в мините за изпомпване на вода. Но вече през 1780 намира приложение и като двигател за задвижване на други машини, заменяйки водната или животинска тяга.

 

 

Първите машини са дело на специалисти без никакви теоретични познания. В края на 18 в. в Англия с думата [[инженер]] ({{lang-en|engineer}}) се обозначава едновременно квалифициран работник в металургията и професионалист, който чертае и изобретява нови механизми<ref>Пантев, с. 273</ref>. Един от най-талантливите сред тях е Джеймс Уат, друг е [[Джордж Стивънсън]], който започва трудовия си път като машинист в мина, самообразова се и е назначен за инженер. [[Ричард Тревитик]] също е роден в миньорско семейство.

 

=== Металургия ===

Главната промяна в металургията е замяната на горивото – от дърва се преминава на въглища. Това до голяма степен става още преди индустриалната революция след нововъведението на Клемънт Кларк от 1678 г. – куполна пещ с [[въглища]], при която пламъците не са в директен контакт с разтопявания метал. Това има предимството да не се внасят примеси от въглищата (например [[сяра]]) в метала. От 1678 тази технология се използва за производство на [[олово]] и от 1687 – на [[Мед (елемент)|мед]]. През 1690-те започва да се прилага и за производство на [[чугун]].

 

=== Парата като движеща сила ===

[[парна машина|Парната машина]] се сочи често като най-важното техническо нововъведение на Индустриалната революция. От атмосферната машина на англичанина Томас Нюкомен от 1712 г., до постепенните усъвършенствания на шотландеца [[Джеймс Уат]] парната машина постепенно намира приложение като задвижваща сила в много отрасли, не само във [[въгледобив]]а, където първите машини се използват за отводняване на дълбоки шахти. Фабриките, които дотогава работят с водни колела, получават възможност да станат независими от източника на вода и вече могат да се строят навсякъде.

 

През 1775 Уат заедно с Матю Болтън създават компанията за парни машини ''Boulton & Watt''. Тази компания се превръща в един от най-важните бизнеси на епохата и служи като модел за внедряване на [[иновация|иновации]]. Партньорите решават изникналите технически проблеми съвместно и успяват да увеличат ефективността на машината около 5 пъти, като по този начин се реализира 75% икономия на въглища. През 1795 Болтън и Уат отварят фабриката Soho Foundry за производство на парни машини и в началото са монополисти в тази сфера. Към 1800 г. те са построили 496 парни машини, като 164 са предназначени за изпомпване, 24 обслужват доменни пещи и 308 задвижват машини във фабрики, като повечето машини генерират мощност между 5 и 10 [[конска сила|конски сили]].

 

=== Химикали ===

Индустриалното производство на химикали е важен момент от Индустриалната революция. Най-напред започват до произвеждат значителни количества [[сярна киселина]] с помощта на резервоари, облицовани с олово през 1746 г.

 

 

=== Механични инструменти ===

Създаването на машините на Индустриалната революция не би било възможно без разработването на подходящи инструменти за обработка на метал. Отначало при изработката на частите на машините се използвали дърво и кожа, защото металът трудно се обработва, но дървените части били нетрайни и скоро те биват заменени от метал. При обработката му се използва натрупаният опит в изработването на механични части от майсторите на [[часовник|часовници]] и научни инструменти. Механичните части на ранните текстилни машини понякога се наричат „часовникарски“, защото съдържат метални шпиндели и предавки. Докато за по-малките елементи наличните инструменти чук, пила, клещи вършат работа, то за изработка на по-големите метални детайли като корпус и рама се налага разработване на принципно нови инструменти и машини. Появяват се [[струг]]ът и [[бормашина]]та. Днес те са задвижвани с електричество, хидравлика или с трансмисия.

 

 

=== Канали ===

 

По време на ранната фаза на Индустриалната революция в Европа, особено Великобритания и [[Ирландия]], а по-късно и в нововъзникналите колонии в Северна Америка, изграждането на канали предшества развитието на [[железница|железниците]]. Канали започват да се изграждат в края на 18 век, за да свържат производствените центрове в Мидландс и Северна Англия с крайбрежите и Лондон. С тях лесно се транспортират големи и тежки товари, като баржите се теглят от коне по сушата. След откриването на каналите „Санки“ (1757) и „Бриджуотър“ (1761) цената на въглищата в [[Ливърпул]] и [[Манчестър]] успява да падне наполовина. Това от своя страна е причината за манията да бъдат изграждани канали във Великобритания. В периода между 1760 и 1820 година в страната са открити над сто канала. Строежът и организацията на каналната мрежа по-късно служат за образец при изграждането на железниците. В крайна сметка след 1840 г. каналите биват изместени от железниците.

 

=== Железопътни линии ===

Строежът на релсови пътища към мините, по които с вагонетки да се пренасят въглища, започва през 17 век и често е съчетан с канална или речна мрежа за по-нататъшно транспортиране. Движеща сила за вагонетките са или коне, или просто по наклон по силата на гравитацията като с помощта на парна машина празните вагонетки се връщали в изходно положение. Първите приложения на парния локомотив са именно по такива пътища. Обществените железници, задвижвани първоначално от коне, се появяват в първите години на 19 век, а прилагането на парни машини за същата цел започва през 1825 г. на жп линията Стоктън – Дарлингтън и през 1830 на Ливърпул – Манчестър. Строежът на основните железопътни линии между големите градове започва през 1830, но набира скорост едва към края на първата Индустриална революция. След приключването на строежите много работници не се завръщат по родните си места в селата, а мигрират към градовете и стават фабрични работници.

 

До изобретяването на [[газена лампа|газовото осветление]] продължителността на работния ден в предприятията зависи от естественото осветление, но с появата на изкуствено осветление фабриките вече имат възможност да работят и нощем. Във Франция през 1840-те много памуко-предачни фабрики установяват работен ден от 13,5-15 часа, с по половин час почивка три пъти за смяна. В английските фабрики в периода 1820-1840 г. работният ден продължава между 12 и 13 часа и включва три почивки. Разпространено става и да се работи в неделя.

 

 

Масово започва да се използва женски и детски труд и за първи път в историята много жени започват да ходят на работа. В текстилните фабрики мъжете работят като надзиратели или квалифицирани механици, а жените обслужват предачните и тъкачните станове и получават по-ниско заплащане. Внедряването на машини позволява да се използват неквалифицирани работници и затова повсеместно явление е и евтиният детски труд. През 1839 г. 46% от фабричните работници във Великобритания са под 18 години. Особено тежък е трудът на деца в мините, където те трябва да работят от 4 сутринта до късно следобед<ref>[http://www.dailymail.co.uk/news/article-1312764/Britains-child-slaves-New-book-says-misery-helped-forge-Britain.html Britain's child slaves]</ref> Много от децата умират преди да навършат 25 години.

 

=== Разпространение на знанията ===

 

Знанията за нововъведенията се разпространяват по различни пътища. Работници, получили квалификация при един работодател, след това можели да отидат при друг. Това е бил доста разпространен начин за разпространение на новостите, а в някои страни като Франция и Швеция изпращането на работници на стаж в чужбина става дори държавна политика. Стажантите си водели записки и някои от тях са достигнали до наши дни като свидетелства на епохата.

 

 

Средновековните [[университет]]и се променят значително в хода на индустриалната революция и образователните им стандарти се приближават към съвременния им вид. Освен това се появяват нови висши учебни заведения като политехническите и специализираните институти и [[академия|академии]].