Каварна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м г) г.) за година; козметични промени
Ред 50:
 
; От Освобождението до Балканските войни
[[FileФайл:Kavarna Dormition of Theotokos.JPG|thumbмини|260п|Църквата „[[Успение Богородично (Каварна)|Успение Богородично]]“ в Каварна, построена в 1860 г.]]
Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 22.(стар стил 10) 07.1877 г.)<ref>Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр.18-19 и 125</ref>. Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в [[Балчик]]. По време на Каварненското въстание, когато населението на града се вдига на въоръжена защита срещу напливащите башибозушки и черкезки орди, негова телеграма спасява Каварна от пълно унищожение, а жителите и&#768;ѝ от гибел. Телеграфистът Ераносян, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във [[Варна]] и посланици в [[Цариград]], в която съобщава за положението в Каварна. Той пише: „''В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици''“. Дипломатите реагират веднага пред [[Висока порта|Високата порта]] и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. Еранос Ераносян успява да предупреди и спаси жителите на град Каварна от вилнеещите в Добруджа башибозушки орди, но загива при отбраната на града. По повод 130 години от Освобождението на България от османска власт на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриват паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]] градът е включен в пределите на [[Княжество България]].
Ред 161:
 
; Стари чешми
[[FileФайл:Kavarna Cesme.JPG|thumbмини|260px|Чешма от османската епоха до старата турска баня в Каварна]]
Това са били 12 изворни чешми разположени в протежение на 2 км в долината към пристанището. Част от тях са разрушени, а останалите са реставрирани наскоро. Голямото количество изворна вода образува малка рекичка.
 
Ред 199:
 
== Литература ==
Каварна е спомената в известната книга на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Свобода_Бъчварова [Свобода Бъчварова]] „Опасен чар“, по която е направен едноименният филм с [[Тодор Колев]]. В началото на книгата действието се развива в Каварна, където по време на театрална пиеса, главният герой се запознава с млада учителка, с която преживяват кратък романс.
 
== Изследвания ==
Ред 219:
| име = Каварна
| скрит =
| заглавие = [[КартинкаФайл:BGR Каварна COA.png|25п|Гербът на Каварна]] {{PAGENAME}}
| заглавие-стил =
| картинка =