Луи XV: Разлика между версии

| изображение за личността=[[ImageФайл:Louis15-1.jpg|250px]]

На [[15 февруари]] [[1723]] г. кралят е обявен за пълнолетен. Той оставя държавните дела на Филип Орлеански, назначен за пръв министър след смъртта на кардинал Дюбоа през август 1723 г. През декември и Филип Орлеански умира и следвайки съвета на Фльори, Луи XV назначава за пръв министър братовчед си херцог Луи Анри дьо Бурбон. Кралят не участва във взимането на решенията при управлението му за разлика от доказани спекуланти като Бертелод дьо Пиньоф и банкера Дюверне. В желанието си да предотврати възкачването на трона на Орлеанския клон на Бурбонската династия новият пръв министър се притеснява, че испанската инфанта не може да роди деца на краля, затова я изпраща обратно в родината ѝѝ и започва да търси достатъчно зряла европейска принцеса, която да роди дофин. По този начин, изборът пада върху 22-годишната дъщеря на детронирания полски крал [[Станислав Лешчински]]. Бедна, следвана от разореното си семейство, [[Мария Лешчинска]] е добродетелна и очарователна. Тя е от род, който никога не е и мечтал, че ще се сроди с френското кралско семейство. Бракът е сключен през септември [[1725]] г. и младият крал се влюбва в съпругата си, която е със седем години по-възрастна от него. Бракът е сметнат за крайно неподходящ в другите страни.

През [[1726]] г. кралят освобождава непопулярния херцог дьо Бурбон, който планира война срещу Испания и Австрия. За негов наследник Луи XV определя старият Фльори. Кардиналът управлява от 1726 г. до смъртта си през 1743 г. с пълното одобрение на краля. Този период е най-спокойният и благополучният от царуването на краля. Управлението на Фльори е наречено „период на възстановяване“. Фльори се ползва с подкрепата на краля срещу интригите на двора и заговора на останалите министри. С помощта на контрольорите на финансите Мишел Робер Льо Пелтие де Фор и особено на Филибер Ори, Фльори стабилизира френската валута ([[1726]]) и през [[1738]] г. държавният бюджет вече е достатъчно добре балансиран. Икономическият просперитет е главната задача на управлението на Фльори: комуникациите са подобрени и се изгражда национална пътна мрежа. До средата на 18 в. Франция има най-голямата и осъвременена пътна мрежа в целия свят, като много от пътищата, построени от Фльори, се използват и днес. Морската търговия също е стимулирана и оборота ѝѝ се увеличава от 80 до 308 милиона ливри. Колберистките закони обаче затрудняват промишленото развитие. Силата на абсолютната монархия е демонстрирана с потушаването на янсенизма и галиканската опозиция.

Следвайки примера на своя прадядо Луи XIV, кралят започва да управлява без пръв министър, установявайки свое лично господство. По времето на смъртта на своя учител Фльори, кралят е 33-годишен. Той живее няколко години щастливо със своята предана съпруга, която почти всяка година му ражда дете. Кралицата се уморява от непрекъснатите си бременности, докато кралят се уморява от задушаващата ѝѝ любов. Освен това почти всички деца, които ражда Мария Лещчинска, са момичета, което го вбесява. От 10 родени деца само две са момчета и едно от тях доживява до зряла възраст (дофинът Луи). През [[1734]] г. кралицата за пръв път се оплаква от изневерите на своя съпруг. Кралят започва връзка с мадам дьо Майи, след това с по-малката ѝѝ сестра – мадам дьо Вентимил и след нейната смърт с друга тяхна сестра – [[херцогиня дьо Шатору]]. В това време Мария Лешчинска се отдава на религията. Една година след смъртта на Фльори се случват драматичните събития от Мец (август [[1744]]), които оставят дълбока рана в психиката на краля и променят френския политически живот. Луи напуска Версай, за да поведе лично армията си във войната за австрийското наследство. Ранен сериозно край [[Мец]], докторите мислят, че смъртта на краля е неизбежна. Местното население започва да се моли на Бога, за да спаси краля. Неговата метреса [[херцогиня дьо Шатору]], която го придружава, е освиркана и принудена да напусне града, за разлика от кралицата, която е посрещната много топло. Първият свещеник на краля отказва да му опрости греховете преди Луи да ги признае публично. Признанието на краля смайва населението и подронва сериозно престижа на монархията. Луи XV оздравява, но усещането за вина го мъчи при всяко негово прелюбодеяние.

Въпреки многото критики мадам дьо Помпадур, която се слави като хубава и интелигентна жена, изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Тя събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения и има принос за развитието на порцелановата фабрика в [[Севър]], която се прочува в цяла Европа. Тя се погрижва за финансирането на редица художници и занаятчии; за построяването на Плас дьо Конкорд и на Военното училище в Париж; защитава непрестанно Енциклопедията срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители. Голям интерес Мадам дьо Помпадур, произведена в маркиза, има и към литературата и философията, тя има близко приятелство с Волтер още преди появяването ѝѝ във френския двор и представянето и на Луи XV.

Разточителната демонстрация на лукс в именията на Луи XV е една от основните причини за критиките срещу нея, независимо от това, че нейната богата фамилия неведнъж предоставя пари на правителството, спасявайки го от фалит. Факт е също, че маркизата завещава цялото си имущество на държавата и след нейната смърт (на 43 г.) то става собственост на короната.

Лишен от неуморимата воля на своя прадядо и свикнал да управлява държавата 17 години със съветите на Фльори, кралят трудно взема решения. Той винаги се държи приятелски със своите министри, предоставя им свобода на действие, но те никога не получават от него предупреждения или знак на неудовлетворение. Често самият Луи XV води тайна дипломация, без да се допитва до министрите си. Повечето от работата на правителството се върши в комисии, начело с министри, които се съвещават без участието на краля. Луи XV ръководи Висшия съвет, създаден от прадядо му, който е отговорен за религията, дипломацията и войната. Той позволява на различни политически фракции да се съревновават за власт и влияние. Едната се ръководи от военния министър граф Аржансон и се противопоставя на партията на философите, начело на която е главният контрольор на финансите Жан-Батист дьо Машо д`Арнувил. Философската партия е поддържана от мадам дьо Помпадур до смъртта ѝѝ през 1764 г. Маркизата е за реформиране на държавата. Поддържана от семейството си, тя въздейства върху краля за назначаване на министри{{hrf|Глушков|1989|39}}. Ръководейки се от съветите ѝѝ, кралят извършва справедливата фискална политика, замислена от Машо д`Арнувил.

Може би всичко споменато по-горе вдъхновява Робер Дамиен да се опита да убие Луи XV. На [[5 януари]] [[1757]] г. Дамиен влиза във Версай сред хилядите други хора, които са дошли да молят краля за нещо. В 6 следобяд кралят се връща от посещение при дъщеря си и се отправя към каляската си с намерение да се върне в Трианон. Неочаквано Дамиен преодолява охраната и намушква краля с нож. Кралят носи дебели зимни дрехи и острието го ранява леко между 4 и 5 ребро. Кралят, който кърви, остава спокоен и иска да види свещеник, мислейки си че умира. Вика кралицата, за да ѝѝ поиска прошка за изневерите си. Луи XV обаче оцелява. Според слуховете острието прониква само с 1 см, нещо, което ще накара [[Волтер]] да подиграе краля, казвайки, че е станало „леко убождане“. Дамиен, който е психично болен, е слуга на член на Парламента и там чува много критики срещу краля. Комбинирано с брошурите срещу Луи и Помпадур, той решава, че трябва да спаси Франция, като убие Луи XV. Според други източници, той не иска да убие краля, а само да го предупреди, за да се поправи. Това е първият случай на опит за убийство на френски крал след покушението срещу [[Анри IV]], извършено от [[Франсоа Раваяк]] на [[14 май]] [[1610]] г. Кралят прощава на Дамиен, но не може да го отърве от делото срещу него. То се гледа в Париж и на [[28 март]] [[1757]] г. Дамиен е екзекутиран на площад „Грев“ в Париж след многобройни мъчения. Независимо от съчувствието на населението заради опита за убийство, Луи остава непопулярен. Ужасната екзекуция е атакувана от философите, които я намират за сянка от миналото. В интерес на истината Луи XV няма нищо общо с метода на екзекуцията. Той е избран от Парламента, чиито членове искат да се сближат с краля, след като по-рано са се разбунтували срещу опита му за данъчни реформи. Гражданите пък са разярени най-вече от това, че Луи не се разделя с маркиза дьо Помпадур, въпреки ясния сигнал, даден му от Дамиен. Париж е залят с плакати, съдържащи заплахи за убийството на краля. Луи показва достойнство и приема спокойно опита за убийство, но в следващите седмици потъва в дълбока депресия. Той е убеден, че води погрешна политика и изоставя всякакви опити за реформи. Подстрекаван от Помпадур, кралят освобождава граф Аржансон и Машо д`Арнувил. В правителството влиза херцог дьо Шоазьол.

* '''Луиз-Жюли дьо Майи-Несл''' – негова метреса от 1733 г. до 1739 г., сменена по-късно от сестра ѝѝ Полин и накрая изгонена от двора през 1742 г. по искане на другата нейна сестра Мари-Ан;