Разлика между версии на „Михаил II Комнин“

м
г) г.) за година; козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-==Използвани източници== +== Източници ==))
м (г) г.) за година; козметични промени)
}}
 
'''МихаѝлМихаѝл II Ко̀мнинКо̀мнин Ду̀каДу̀ка''' (на [[Гръцки език|византийски гръцки]]: ''Μιχαήλ Β΄ Κομνηνός Δούκας'') е владетел на [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] от 1230 г. до смъртта си през 1266/68 г.
 
== Живот и управление ==
Михаил е извънбрачният син на [[Михаил I Комнин]] от Епир и отива в изгнание след убийството на баща си през 1215 г. След разгрома в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] на чичо му [[Теодор Комнин]] от [[цар]] [[Иван Асен II]] и последвалото му попадане в [[Второ българско царство|български]] плен, Михаил II се завръща в Епир. Не е неоспоримо доказано дали той признава върховенството на чичо си [[Мануил Комнин (Епир)|Мануил Комнин Солунски]] или на Иван Асен II. Михаил II си осигурява подкрепата на местните благородници, като се жени за [[Теодора Петралифина]] и установява близки отношения с [[Никейска империя|Никейската империя]]. През 1241 г. Михаил онаследява чичо си Мануил като владетел на [[Тесалия]]. През 1238 г. Михаил е посетен от Никейския [[патриарх]] [[Герман II]], а през 1249 г. получава титлата [[деспот]] от [[император]] [[Йоан III Дука Ватаци]].
 
Отношенията на Михаил II с Никея му осигуряват неутралитет по време на междуособиците, при които Йоан III Дука Ватаци превзема [[Солун]] и прониква в Северна [[Гърция]] (1244 г.). Но когато през 1256 г. му се налага да предаде [[Драч]] и [[Сервия]] на никейците, Михаил се решава да разшири своите владения за сметка на Никея. Докато напредва към Солун, [[Сицилианско кралство|сицилианският]] [[крал]] [[Манфред]] завзема Драч и прилежащите земи. Решен да превземе Солун, Михаил се споразумява с Манфред и му изпраща дъщеря си за съпруга, отдавайки в зестра изгубените градове и остров [[Корфу]]. Освен това сключва съюз и с [[принц]]а на [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]] [[Вилхелм II Вилардуен]].
 
Войските на съюзниците надделяват над никейските части в [[Македония (област)|Македония]] и през 1259 г. се приготвят за сражение с редовната никейска армия, водена от [[севастократор]] [[Йоан Палеолог (севастократор)|Йоан Палеолог]], брат на император [[Михаил VIII Палеолог]]. Последвалото стълкновение влиза в историята с името „[[Пелагонийска битка]]“. Съюзническата кампания е осуетена от породилите се подозренията в различните лагери и извънбрачният син на на Михаил — севастократор [[Йоан I Дука]], дезертира при врага, докато самият Михаил II изоставя съюзниците си. Никейците нанасят съкрушаващо поражение на ахейския принц Вилхелм, който е пленен в боя. След като Михаил бяга към [[Йонийски острови|Йонийските острови]], никейците окупират Епир, но срещат такава съпротива от местните, че са принудени да се оттеглят. Михаил си възвръща владенията с допълнителна помощ от крал Манфред. След последвали военни действия втора [[Византия|византийска]] победа, този път през 1264 г., принуждава Михаил II да признае условния сюзеренитет на Михаил VIII Палеолог и да затвърди съглашението с династични бракове. Когато Михаил II умира през 1266/68 г., неговите владения са разделени между синовете му [[Никифор I Комнин]], който получава Епир и [[Йоан I Дука]], който получава Тесалия.
 
== Семейство ==
 
От брака си с [[Теодора Петралифина]] Михаил II има няколко деца:<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/ALBANIA.htm#MikhaelEpirusdied1267B Michael II of Epirus], Foundation for Medieval Genealogy</ref>
* [[Никифор I Комнин]], наследил баща си като владетел на Епир;
* [[Йоан I Комнин|Йоан Комнин Дука]] († ок. 1289), самоубва се, след като е ослепен 1280 г.;