Оранжева революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
През 2010 г. след честно проведени избори за президент, Янукович поема поста на Юшченко<ref>{{cite news |url=http://www.independent.co.uk/news/world/europe/yanukovich-declared-winner-in-ukraine-poll-1899552.html |title=Yanukovich declared winner in Ukraine poll | location=London |work=The Independent |first1=Pavel |last1=Polityuk |first2=Richard |last2=Balmforth |date=15 February 2010}}<br>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/8535778.stm |title=Viktor Yanukovych sworn in as Ukraine president | work=BBC News |date=25 February 2010}}</ref>.
В годините след 2005 г. Оранжевата революция е използвана като негативна асоциация от [[Русия]] и [[Беларус]].<ref name="Taras Kuzio:Ukraine is Not Russia">[http://www.taraskuzio.net%2FInternational%2520Relations_files%2FRussiaUkraineYouth.pdf Ukraine is Not Russia:Comparing Youth Political Activism] by [[Taras Kuzio]], [[Johns Hopkins University Press]], 2006<br>{{икона|ru}} [http://vz.ru/politics/2013/1/25/617482.html „В оранжевых и радужных трусах“ ''In orange and red shorts''], [[Vzglyad (newspaper)|Vzglyad]] (25 January 2013)</ref>
== Предистория ==
=== „Кучмагейт“ и убийството на Гонгадзе ===
Георги Гонгадзе е украински журналист и основател на вестник Украинска правда (известен с честите си публикации, разкриващи корупция и неетично поведение на украински политици), който е отвлечен и убит през 2000 г. Няма повдигнато лично обвинение срещу тогавашния президент [[Леонид Кучма]], но според слухове в обществото, убийството е поръчано именно от него. Този случай разпалва искрата на недоволството срещу президента още през 2000 г. и се смята за начало на Оранжевата революция. Впоследствие избухва и скандалът „Кучмагейт“, когато са изнесени подслушани разговори на Кучма, в които той говори за различни журналисти, включително и за Гонгадзе. Скандалът срива репутацията на президента и той решава да се оттегли и да подкрепи премиерът [[Виктор Янукович]] в президентските избори през 2004 г.
=== Причини за Оранжевата революция ===
Ред 41:
== Прелюдия ==
В края на 2002 г. [[Виктор Юшченко]] (партия Наша Украйна), Олександър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическа партия на Украйна) и [[Юлия Тимошенко]] (Блокът на Юлия Тимошенко) издават съвместно становище относно „началото на революция в Украйна“. Малко-по късно комунистите начело със Симоненко напускат съюза, но другите три партии запазват сътрудничеството си<ref>[http://books.google.nl/books?id=Wp7VKL4p7kQC&pg=PA117&dq=Tymoshenko+Moroz+Presidential+candidate+2004&client=firefox-a#v=onepage&q=Tymoshenko%20Moroz%20Presidential%20candidate%202004&f=false Understanding Ukrainian Politics: Power, Politics, and Institutional Design] by [[Paul D'Anieri]], M.E. Sharpe, 2006, ISBN 978-0-7656-1811-5, page 117</ref> (до юли 2006 г.).<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/5169068.stm Ukraine coalition born in chaos], [[BBC News]] (11 July 2006)</ref>. Още през есента на 2001 г. Тимошенко и Юшченко първи започват да говорят за подобна коалиция.
[[File:Yanukovich.jpg|thumb|200px|Виктор Янукович]]
На 2 юли 2004 г. Наша Украйна и Блокът на Тимошенко заедно формират коалицията Народна сила, чиято цел е
Изборите изправят един срещу друг двамата основни противници – министър-председателят Виктор Янукович, който е подкрепен от Леонид Кучма, и опозиционният кандидат Виктор Юшченко, лидер на партия Наша Украйна в украинския парламент и бивш премиер (1999 – 2001).
[[File:Moroz Yushchenko.jpg|thumb|270px|Юшченко (вдясно) и Мороз (вляво)]]
Самите избори се провеждат в силно напрегната обстановка, като Янукович използва правителствения апарат за да комппрометира Юшченко и неговите поддръжници. През септември 2004 г. Юшченко е приет в болница със съмнения за отравяне с [[диоксин]]. Той се възстановява сравнително бързо и отново се включва в кампанията си, но последствията от отровата продължават да се виждат и днес (лицето му се обезобразява).
Двамата основни кандидати печелят почти равни резултати на първия тур от изборите, които се провеждат на 31 октомври 2004 г. Янукович събира 39.32 %, а Юшченко – 39.87 %. Тъй като нито един от двамата не събира повече от 50 % от гласовете, по закон се налага балотаж. Останалият на трето място Мороз, дава своята подкрепа на балотажа за Юшченко, а лидерката на Прогресивната социалистическа партия Наталия Витренко, която печели 1.53 %, подкрепя Янукович. Той от своя страна се надява на помощта на Петро Симоненко, но не я получава<ref>Ukrainiустафа Найем, "[http://focus.in.ua/Default.aspx?p=article&id=11201 С Президентом на „вы“]", ''Фокус'', 2 April 2007, №13</ref>{{Dead link}}.
Ред 80:
На 3 декември Конституционният съд решава, че поради големият мащаб на електоралните измами, е невъзможно да бъде обявен официален победител от изборите. Следователно те трябва да бъдат обявени за невалидни. В резултат на това решение на съда, е обявена дата за прегласуване на балотажа за 26 декември 2004 г.<ref name=Supr>Supreme Court of Ukraine decision regarding the annulment of 21 November vote. [http://www.skubi.net/ukraine/findings.html Full text in Ukrainian] and [http://www.skubi.net/ukraine/findings.html Summary in English]</ref> Юшченко приема това за своя победа, докато Янукович предпочита прегласуване на целите избори, а не само на балотажа, в случай, че не му бъде призната победата от Конституционния съд. На 8 декември парламентът изменя някои от изборните закони за да осигури законова рамка за прегласуването.
През 2009 г. Янукович заявява, че въпреки законната му победа е „отнета“, той приема това за да не се стига до кръвопролития. „Аз не исках майките да губят децата си, а жените, техните съпрузи. Не исках да видя мъртви тела да плуват в р. [[Днепър]]. Не исках да приема властта, посредством кръвопролития.“<ref>[http://www.interfax.com.ua/eng/main/26340/ Yanukovych says presidential election scenario of 2004 won't be repeated in 2010], [[Interfax-Ukraine]] (27 November 2009)</ref>
=== Прегласуване на балотажа ===
Ред 95:
Всяко от протестните движения включва и активното участие на студентски движения. Най-известното от тях е Отпор, което е с основна заслуга за издигането на [[Воислав Кощуница]]. В Грузия участие взема подобно движение, наречено Крама. В Украйна студентската организация, която участва най-активно издига слоганът Пора! (Време е!). Председателят на грузинският комитет по отбраната и сигурността Дживи Таргамадзе, както и някои членове на Кмара, дават консултации на украинските опозиционни лидери относно техниките за ненасилствена борба. Някои грузински рок групи, които по-рано са подкрепяли Революцията на розите, през 2004 г. организират концерт в подкрепа на Оранжевата революция, в центъра на Киев<ref>[http://www.eurasianet.org/departments/insight/articles/eav113004.shtml States in Caucasus, Central Asia closely monitor developments in Ukraine.] ''Eurasia Insight''. 30 November 2004.</ref>.
Активисти на всяко едно от тези движения са били финансирани и обучавани на политическа организация и ненасилствени методи на съпротива от редица западни правителствени и неправителствени организации. Според [[Гардиан|Гардиън]], тези организации включват Държавния департамент на САЩ и Агенцията за международно развитие на САЩ, както и Националния демократичен институт за международни отношения, Международния републикански институт и фондацията
Бившият президент [[Леонид Кучма]] открито обвинява [[руският олигарх]] [[Борис Березовски]] във финансиране на кампанията на Виктор Юшченко и изнася копия от документи, показващи парични трансфери от компании на Березовски към компании, контролирани от приближени на Юшченко <ref name="TJTBmonOR">[http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews%5Btt_news%5D=30872 DID BEREZOVSKY FINANCE UKRAINE'S ORANGE REVOLUTION?], [[The Jamestown Foundation]] (19 September 2005)</ref>. Юшченко отрича неговата кампания да е била финансирана от Борис Березовски. Руският олигарх потвърждава, че е имал срещи с приближени на Юшченко в Лондон, преди началото на кампанията, и че е превел преводи на големи суми. Според украинското законодателство, финансирането на политически кампании от граждани на чужди държави е незаконно<ref>[http://lenta.ru/articles/2005/09/15/money/ Lenta.Ru: Пан Березовский вершит историю Украины]</ref>. През ноември 2005 г. олигархът заплашва, че ще съди приближените на Юшченко, ако публично не се извинят и не признаят, че са приели парите<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/europe/berezovsky-funded-revolution-514948.html Berezovsky 'funded revolution'], [[The Independent]] (12 November 2005)</ref>. Според поредицата на [[Би Би Си]] ''Руските кръстници''<ref>{{cite AV media |year=2005 |title=The Russian Godfathers, episode 1 |type=TV documentary |url=http://documentarystorm.com/russian-godfathers/ |accessdate=2013-03-28 |archiveurl=http://www.youtube.com/watch?v=S1Cib5FMq9A&t=17m19s |archivedate=Jan 22, 2012 |deadurl=no |minutes=17 |publisher=[[BBC]] |people=Kent, Nicolas (Executive producer) |location=London, Riga, Kiev |quote=In secret, Boris is pouring millions into sustaining the spontaneous demonstrations in Kiev. He is also in daily contact with the key opposition leaders. }}</ref>, Березовски излива милиони долари в поддържането на спонтанните протести и всекидневно е в контакт с опозиционните лидери. След смъртта на Березовски през март 2013 г., неговият приятел Андрей Некрасов, заявява, че олигархът е основен спонсор на Оранжевата революция.<ref>{{Cite journal |title=Tuttava IS:lle: Berezovski oli yhä kiinnostunut haastamaan Putinin |journal=[[Ilta-Sanomat]] |date=26 March 2013 |author=Paananen, Arja |url=http://www.iltasanomat.fi/ulkomaat/art-1288551375607.html |language=Finnish |laysummary=http://annatubten.livejournal.com/193397.html |laysource=Summary and translation into Russian by Anna Kislichenko |laydate=27 March 2013}}</ref>
Ред 121:
== Извън Украйна ==
През март 2005 г. украинският [[външен министър]] Борис Тарасюк заявява, че Украйна няма да изнася революция.<ref name=TJFYPexpOR>[http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews%5Btt_news%5D=27717 BEREZOVSKY HOPES TO SELL ORANGE REVOLUTION TO RUSSIA], [[The Jamestown Foundation]] (17 March 2005)</ref>
По време на церемонията по встъпване в длъжност, президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] се заклева, че Беларус никога няма да има своя версия на Оранжевата революция или на грузинската [[Революция на розите]] от 2003 г.<ref name=MTimes>[http://www.themoscowtimes.com/news/article/lukashenko-growls-at-inauguration/429432.html Lukashenko Growls at Inauguration], [[The Moscow Times]] (24 January 2011)</ref>
Президентът на Русия Владимир Путин нарича организаторите на антиправителствените протести от декември 2011 г. „бивши съветници на Юшченко“
По време на дебат в руския парламент по повод хомосексуалната „пропаганда“, един от депутатите говори за „различни хора, носещи оранжеви шорти“.<ref name=LGBTNilov>{{икона|ru}} [http://vz.ru/politics/2013/1/25/617482.html „В оранжевых и радужных трусах“ ''In orange and red shorts''], [[Vzglyad (newspaper)|Vzglyad]] (25 January 2013)</ref>
| |||