Христо Кабакчиев: Разлика между версии

| категория = историк

| отличия = }}

Христо Кабакчиев е роден на [[2 януари]] [[1878]] г. в гр. [[Галац]], [[Румъния]]. Завършва гимназия във [[Варна]], като по време на обучението си е приет за член на [[БРСДП]]. Заминава да следва медицина във [[Франция]], но се прехвърля да учи право в [[Женева]]. Поради заболяване се завръща в България и завършва образованието си в Юридическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]].

От 1904 г. работи като адвокат в столицата. От 1905 до 1923 г. без прекъсване е член на ЦК на БРСДП (т. с.), от 1910 г. е и редактор на партийния в. „[[Работнически вестник]]“. В множество публикации дава оценка на обстановката в страната, разяснява програмата и дейността на партията, критикува управляващите среди, популяризира призивите на международното комунистическо движение за мир и [[Балканска федеративна република]]. Изпратен е като делегат на БРСДП (т. с.) на Копенхагенския (1910) и Базелския (1912) конгрес на II Интернационал.

От 1914 до 1923 г. без прекъсване е избиран за народен представител. През 1915 година издава брошурата си „Империализмът на Балканите“, в която защитава тезата за необходимостта от създаване на [[Балканска федеративна република]], която би разрешила [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]], би дала възможност за независимост на малките балкански страни от големите капиталистически държави, което на практика облекчава съдбата на бедните и малоимотни класи.<ref>[https://www.academia.edu/10390397/_Участието_на_Сърбия_в_Голямата_война_и_българската_историография_1914-1948_Serbian_Participation_in_Great_War_and_Bulgarian_Historiography_1914-1948_pp._231-263 Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914- – 1948), Известия на центъра за военна история, Том 56, 1994, с. 239- – 240.]</ref>

Взема участие в работата на I конгрес на БКП (т. с.), на който е приета разработената от него програмна декларация на партията. Представител на БКП (т. с.) на II конгрес на Коминтерна (1920), където е избран за член на комисиите по национално-колониалния въпрос, по устава и по аграрния въпрос. През същата година присъства на конгреса на Независимата социалистическа партия в Германия, а след това - – и на конгреса на Италианската социалистическа партия. На IV конгрес на Коминтерна (1922) изнася доклад за програмата на БКП, а на V конгрес (1924) е избран за член на Контролната комисия на Интернационала.

Като политически секретар на БКП участва активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] през 1923 г. Арестуван преди избухването му, Кабакчиев остава в затвора 2 г. и половина. През 1925 г. отново е изправен пред съда по процеса срещу ЦК на БКП. Осъден е на 12 и половина години затвор, но малко по-късно е освободен.

Емигрира във [[Виена]], а след това в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Там преподава история на БКП и марксизъм-ленинизъм в Международната ленинска школа и в Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. През 1928 г. става член на ВКП (б). През 1935 започва работа като сътрудник в Института по история на [[АН на СССР]]. Ръководи творчески колектив, който подготвя и издава „Българска работническа партия (комунисти) в резолюции и решения 1891–1923“1891 – 1923“. Публикува „Спомени“ и „Димитър Благоев и партията на тесните социалисти“. Умира след тежко боледуване в Москва.

{{СОРТКАТ:Кабакчиев, Христо}}