Сирак Скитник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г) г.) за година; козметични промени
Ред 55:
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. ''[[Художник (1905 – 1909)|„Художник“]]''. Сътрудничи с поетични творби на списанията ''„Наш живот“'', ''„[[Демократически преглед]]“'', ''„Наблюдател“'', ''„Слънце“'', ''[[Българан (списание)|„Българан“]]''.
 
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на образите.
 
Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията ''„Българска реч“'', ''[[Съвременник (1921 - 1923)|„Съвременник“]]'', ''[[Везни (списание)|„Везни“]]'', ''[[Хиперион (списание)|„Хиперион“]]'', ''„[[Златорог]]“'', ''„Художествена култура“'' и др. Естетически и творчески се противопоставя на [[миметизъм|миметичния]] принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към [[експресионизъм|експресионизма]] (статиите ''„Старо и ново изкуство“''– 1919 г.; ''„Тайната на примитива“'' – 1923 г.).
 
== Съчинения ==
[[FileФайл:Sirak Skitnik and Mihail Gerdzhikov.jpg|мини|250п|Сирак Скитник (вторият) с [[Михаил Герджиков]] (петият) и приятели]]
* ''Изповеди. Кн. 1. Стихове''. 1910.
* ''Избрани статии (1920 – 1942)'', 1981.