Разлика между версии на „Социалистическа федеративна република Югославия“

м
редакция без резюме
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
м
|събитие-дати3 = [[21 февруари]] [[1974]]
|събития4 = Разпадане
|събитие-дати4 = [[27 април]] [[1992]]
|валута = [[Югославски динар|Динар]]
|часова-зона = [[UTC+1]], [[UTC+2]]
 
== История ==
Демократическа федеративна Югославия е основана на второто заседание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] в гр. [[Яйце (град)|Яйце]], проведено от 29 ноември до 4 декември 1943 г. Междувременно преговорите с Кралското правителство в изгнание продължават. На 29 ноември 1945 г. Федеративна Народна Република Югославия е конституирана като комунистическа страна. Първият председател на републиката е [[Иван Рибар]], а премиер е [[Йосип Броз Тито]]. През 1953 година Тито става президент, а през 1963 година е провъзгласен за доживотен президент.
 
В началото на съществуването си Социалистическа Югославия е с просъветска ориентация, дори между лидера и Тито и съветския ръководител Сталин е договорено да се създаде голяма южно славянска федерация която да включва и съседни не влизащи в територията на Югославия държави като България. Но след резолюцията на Коминформбюро от 1948 г. Югославия поема по свой социалистически път на развитие и не поема курса на зависимост от [[Съветски съюз|Съветския съюз]] макар и да не прекратява окончателно отношенията си с него. Тя отказва да се присъедини за член на [[Варшавски договор|Варшавския договор]], но получава съветско въоръжение и лиценз за производство на съветско оръжие за своята армия за разлика от останалите страни от [[Източна Европа]], явяващи се преки членове на Вършавския договор (Албания също го напуска 1968 г.), нито пък е била част от [[НАТО]], но става член на създаденият 1949 г. Съвет за икономическа взаимопомощ през 1963 г. което и доставя основните суривини от стратегическа необходимост. Това я прави специфична в отношението с другите страни. Югославия е съосновател и влиятелен член на [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните страни]]. Според разсекретени съветски документи югославкската и по късно албанската позиция по въпроса собствен модел на социализъм е договорено тайно със СССР за да се намали напрежението в Европа, тъй като редица западни страни главно Великобритания имат силно несъгласие с това да има в Европа просъветски социалистически страни с излаз на топло море, а Югославия и Албания са едиствените такива с с излаз на Адриатическо море. След излизането им от просъветския лагер и запада прави стъпка в такава посока като Франция през 1966та1966 г. излиза от Военния комитет на НАТО като с това реално тя вече не е негов член и води полунезависима политика по отношение на западноевропейската концепция за световния ред. Поради гъвкавия баланс между Изтока и Запада тя е имала влияние и висок имидж в почти целия свят.
В началото на съществуването си
Социалистическа Югославия е с просъветска ориентация, дори между лидера и Тито и съветския ръководител Сталин е договорено да се създаде голяма южно славянска федерация която да включва и съседни не влизащи в територията на Югославия държави като България. Но след резолюцията на Коминформбюро от 1948 г Югославия поема по свой социалистически път на развитие и не поема курса на зависимост от [[Съветски съюз|Съветския съюз]] макар и да не прекратява окончателно отношенията си с него. Тя отказва да се присъедини за член на [[Варшавски договор|Варшавския договор]], но получава съветско въоръжение и лиценз за производство на съветско оръжие за своята армия за разлика от останалите страни от [[Източна Европа]]явяващи се преки членове на Вършавския договор (Албания също го напуска 1968 г), нито пък е била част от [[НАТО]], но става член на създаденият 1949 г Съвет за икономическа взаимопомощ през 1963 г което и доставя основните суривини от стратегическа необходимост. Това я прави специфична в отношението с другите страни. Югославия е съосновател и влиятелен член на [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните страни]]. Според разсекретени съветски документи югославкската и по късно албанската позиция по въпроса собствен модел на социализъм е договорено тайно със СССР за да се намали напрежението в Европа, тъй като редица западни страни главно Великобритания имат силно несъгласие с това да има в Европа просъветски социалистически страни с излаз на топло море, а Югославия и Албания са едиствените такива с с излаз на Адриатическо море. След излизането им от просъветския лагер и запада прави стъпка в такава посока като Франция през 1966та г излиза от Военния комитет на НАТО като с това реално тя вече не е негов член и води полунезависима политика по отношение на западноевропейската концепция за световния ред. Поради гъвкавия баланс между Изтока и Запада тя е имала влияние и висок имидж в почти целия свят.
 
=== Разпадането на СФРЮ ===
[[Image:Breakup of Yugoslavia.gif|thumb|Анимирана карта на разпадането на СФРЮ]]
 
След смъртта на [[Тито]] (1980), напрежението между югославските народи става по-голямо, а през 1991 г., с обявяването на независимост на [[Словения]], [[Хърватия]], Бивша Югославска [[Република Македония]] и [[Босна и Херцеговина]], започва гражданската война. През 1992 републиките Сърбия и Черна гора образуват [[Съюзна република Югославия]], която през 2002 г. e преименувана в [[Сърбия и Черна гора|Държавна общност Сърбия и Черна гора]].
 
Разпадането на СФРЮ започва в момента, когато [[Словения]] провъзгласява независимостта си (1991). Бързо след това започва гражданската война в [[Хърватия]] (1991 – 1995) между хървати и сърби. Сърбите се разбунтуват, защото според новата хърватска [[конституция]] губят статута си на конституционен народ, докато хърватите желаят да основат своя национална държава. Гражданската война в [[Босна и Херцеговина]] (1992 – 1995) е на етническа и верска основа. Воюват сърбите, хърватите и мюсюлманите (бошняците). Според бошняците Съюзна Република Югославия и Хърватия извършват агресия спрямо [[Босна и Херцеговина]]. За сърбите това е гражданска война. През 1993 година хърватите и бошняците се съюзяват. Войната свършва с [[Дейтънско споразумение|Дейтънското споразумение]] от 21 ноември 1995 г.
 
==== Причини за разпадането ====