Филип Тотю: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Чета от 1867 година: множествено число |
м г) г.) за година; козметични промени |
||
Ред 17:
== Чета от 1867 година ==
[[
Приема четническата тактика, разработена и провеждана от [[Георги Раковски]]. През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души със знаменосец Иван Шипкалията преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората ''„Пустия“'' край село [[Върбовка]]. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. [[Захарий Стоянов]] пише:
{{цитат|...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани.}}
След разбиването
[[
{{цитат|... най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума която беше начало на турското падение.}}
Ред 103:
[[Файл:Filip Totyu-zname.jpg|мини|ляво|Знаме на четата на Филип Тотю]]
Предвожда [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|доброволческа чета]] в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г.). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези които са се отделили от четата на Филип Тотю са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в „един бакалски и кръчмарски дюкян“, който се стопанисвал от жена вдовица и глух слуга. Тотю, ляга да спи. Докато се съблича, слугата вижда, че пътникът носи на кръста си кесия с пари. Вече бил дълбоко заспал, когато го нападат – трети мъж, жената и слугата. Тотю се отбранява, успява да се откъсне, излиза на пътя с вик за помощ. Слугата го издебва удря по главата с брадвичка. Идва полиция. Изпадналият в безсъзнание Тотю е откаран в болница. Започва следствие, след това дело, което се проточва девет месеца. През това време Тотю е в килия на Плоещкия затвор. Адвокатът му взема 100 рубли и изчезва. Съдът преценява, че Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере и убие. Войводата е осъден на шест години и изпратен в затвора край село Марджинени де Сус в окръг [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]].
== Късен живот ==
[[
Докато войводата е в затвора, започва семейната му драма. Първи го предава собственият му син. Намира родата и обявява, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю "...от срам и мъка полудява и я закарват в лудницата". Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Завръщайки се в освободена България, живее в Острица, Русенско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. [[Никола Живков]] и [[Коста Паница]] го включват в [[Българомакедонско благотворително дружество (Русе)|Българо-македонския комитет]] и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван и след като го пускат, се преселва в [[Две могили]]. Филип Тотю почива в Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му, неговият съратник [[Панайот Хитов]] казва: „Тук почива страшилището на Турската империя“.
| |||