Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране: Разлика между версии

С появата на [[противокорабна ракета|противокорабните ракети]], развитието на [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] получава нов импулс. Унищожаването на носителите на тези ракети преди това те да осъществят пуск на своето оръжие е практически неразрешима задача, тъй като пуска на ЗУР може да стане на десетки и даже стотици километра от целта, а времето за реакция на ЗРК не е голямо. При това, скорострелните артилерийски зенитни системи основани на малокалибрени [[автоматично оръдие|автоматични оръдия]] са неефективни на далечини над 2 – 4 км, те имат доволно голямо [[групиране на попаденията|разсейване]] на [[снаряд]]ите, скоростта на зенитните ракети (300 – 500 [[метър в секунда|м/c]]) практически не оставя на артилерийските системи време за насочване на оръдията даже по единични цели. За това, практически единственият действен способ да се съхранят корабите става ракетното прихващане. Именно това и договора за [[противоракетна отбрана|ПРО]] водят до това, че еволюцията на системите на ЗРК от чисто зенитни към универсални води до създаването на ЗРК с морско базиране „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която според някои оценки (със ЗУР тип [[SM-6]]) е способен да се бори с всички класове въздушни цели, включая балистичните<ref>[http://rnd.cnews.ru/army/news/top/index_science.shtml?2008/06/25/306324 Ракета SM-6: успешные испытания] // cnews.ru. – 25 июня 2008</ref>.

 

 

== Состав ==