Боянска църква: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защити „Боянска църква“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 07:07, 11 май 2018 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 07:07, 11 май 2018 (UTC))) |
м точка след г за година; козметични промени |
||
Ред 35:
Най-старият строителен период е от края на [[Х век]] – началото на [[XI век]]. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в [[Търново]], [[Охрид]] и [[Костур (град)|Костур]].
[[
Църквата е разширена с пристроената през [[XIII век]] основна част по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] от [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]]. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ – на северната и на южната стена, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса където освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите тук е приложен т.н. „живописен стил“ – смесена зидария от бял камък и червени тухли съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“ характерна за Търновските, [[Несебър]]ските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две – [[Света Петка Стара]] и [[Свети Николай (София)|параклиса Свети Николай]].
Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на XIX в. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна и възрожденска, тя е спасена от българската [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|царица Елеонора]], втората съпруга на цар [[Фердинанд I|Фердинанд]], която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък [[парк]] около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански [[секвоя|секвои]] и други редки видове. След кончината
== Стенописи ==
Ред 49:
== Реставрация ==
Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор [[Богдан Филов]], директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния музей]], възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914 – 1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор [[Кирил Цонев]]. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.
[[
Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото изображение на [[Свети Иван Рилски]]. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за близки на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]] и предшественици на европейския [[Ренесанс]]<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ps9tQowLxJsJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D297795+боянска+църква+най+стари&hl=bg&ct=clnk&cd=6&client=opera Боянската черква най-после е възстановена], в. „Дневник“, 3 дек 2006 г.</ref>.
== Туризъм ==
Ред 106:
{{Църкви в София}}
{{ОСН България}}
[[Категория:Район Витоша]]
[[Категория:Обекти на световното наследство в България]]
| |||