Васил Кутинчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година; козметични промени |
|||
Ред 1:
{{Военно лице
| име = Васил Кутинчев
| място на раждане = [[
| място на смърт = [[
| портрет = Vasil Kutinchev.jpg
| звание = [[Генерал от пехотата]]
| години на служба = 1879 – 1918
| прякор =
| преданост = [[
| въоръжени сили = [[
| войсково поделение =
| командвания = [[Пети пехотен дунавски полк|5<sup>-ти</sup> пехотен полк]]<br />[[Десети пехотен родопски полк|10<sup>-ти</sup> пехотен полк]]<br />[[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен полк]]<br />[[Шеста пехотна бдинска дивизия|6<sup>-та</sup> пехотна дивизия]]<br />[[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна дивизия]]<br />[[Първа българска армия|1<sup>-ва</sup> армия]]<br />[[Втора българска армия|2<sup>-ра</sup> армия]]
Ред 51:
След войната е награден с Военен орден „За храброст“ – IV степен и получава едногодишно старшинство в чин капитан.
След сключването на примирието българската войска се демобилизира и се завръща по мирновременните си гарнизони. 5<sup>-ти</sup> полк още на 15 декември се завръща от [[Пирот]] в София, където остава до началото 1886 г., когато на 7 март в полка се завръща титулярният командир капитан Андрей Блъсков и капитан Кутинчев отново поема командването на 1<sup>-ва</sup> дружина от полка. На 10 март полкът напуска София и след дълъг поход, се завръща в [[Русе]] на 26 март.<ref>Мусаков, с. 42</ref>
През януари 1887 година с приказ на [[регент]]ите на държавата капитан Кутинчев е назначен за командир на [[Десети пехотен Родопски полк|10<sup>-ти</sup> пехотен Родопски полк]] и на 2 февруари той поема командването на полка. На 1 април същата година е произведен в чин [[майор]], а през следващата година е назначен за командир на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен Софийски полк]]. Отново през 1888 година е назначен за член на специалната комисия, за превъоръжаване на войската със скорострелни пушки. В резултат на проучванията на тази комисия, българската войска се въоръжава с пушката [[Манлихер]] – станала символ на българската войска и останала на въоръжение по времето на всички войни за национално обединение. Същата година участва в преработването на дисциплинарния устав.<ref>Мусаков, с. 46</ref>
| |||