Уикипедия

Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:USS Lake Champlain (CG-57).JPG|right|thumb|300px|[[:en:USS Lake Champlain (CG-57)|USS ''Lake Champlain'']] американски [[ракетен крайцер]], създаден през 1987 г., снабден със системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“]]
'''[[Зенитно-ракетен комплекс]] с морско базиране''' е комплексоткомплекс от функционално свързани бойни и технически средства, поставен на [[кораб]], осигуряващ решаването на задачите по борбата със [[Средства за въздушно-космическо нападение|средствата за въздушно-космическо нападение]] на противника.
 
== История ==
Разработката на първите ЗРК с морско базиране започва да се осъществява в началото на 1940-те години. Първите от тях постъпват на въоръжение в американския [[военноморски сили|ВМФ]]. Проблема за защитата от въздушни нападения на бойните [[ескадра|ескадри]] и [[авионосно съединение|авионосните съединения]] стои остро още от времето на [[Втората световна война]] когато [[самолет]]ите носещи [[бомба|бомби]] и [[торпедо|торпеда]] се проявяват като най-грозното оръжие против големите надводни кораби. С разработването на управляемите ракети се появява възможност да се построи пълноценна система за [[ПВО]] на корабите без да се прибягва към масирано авиационно прикритие с помощта на [[изтребител]]и, което е напълно осъществимо в авионосните групи, но не е реализируемо за отделните кораби и неголемите ескадри.
 
Разработката на корабни зенитни ракетни комплекси за [[ВМС на САЩ]] започва в годините на Втората световна война. Още през 1944 г. започва малосерийното производство на [[ракета земя-въздух|зенитните управляеми ракети]] (ЗУР) ''KAN-1'' с радиокомандна система за насочване, ограничено июползваниизползвани в [[Битка за Окинава|боевете за Окинава]]. В периода 1945 – 1947 г. компанията [[Fairchild Aircraft|„Феърчайлд“]] разработва зенитния комплекс ''XSAM-N-2'', серийното производство на който започва през 1949 г. Въпреки това и тази система фактически си остава експериментална и за първия боен ЗРК на американския [[флот]], по право, се счита комплекса „[[Териер (ЗРК)|Териер]]“.
 
Към създаването на комплекса фирмата „[[Конвеър]]“ пристъпва през 1949 г. В качеството на способ за насочване на ракетите разработчиците избират метода на „три точки“, който изисква непрекъснотонепрекъснато следене на ракетите и целта с лъча на [[РЛС]]. [[Ракета]]та е [[многостепенна ракета|двуступенна]], [[двигател]]ите и на двете степени са твърдогоривни. [[ракетна пускова установка|Пусковата установка]] е сдвоена, релсов тип.
 
С появата на [[противокорабна ракета|противокорабните ракети]], развитието на [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] получава нов импулс. Унищожаването на носителите на тези ракети преди това те да осъществят пуск на своето оръжие е практически неразрешима задача, тъй като пуска на ЗУР може да стане на десетки и даже стотици километра от целта, а времето за реакция на ЗРК не е голямо. При това, скорострелните артилерийски зенитни системи основани на малокалибрени [[автоматично оръдие|автоматични оръдия]] са неефективни на далечини над 2 – 4 км, те имат доволно голямо [[групиране на попаденията|разсейване]] на [[снаряд]]ите, скоростта на зенитните ракети (300 – 500 [[метър в секунда|м/c]]) практически не оставя на артилерийските системи време за насочване на оръдията даже по единични цели. За това, практически единственият действен способ да се съхранят корабите става ракетното прихващане. Именно това и договора за [[противоракетна отбрана|ПРО]] водят до това, че еволюцията на системите на ЗРК от чисто зенитни към универсални води до създаването на ЗРК с морско базиране „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“, която според някои оценки (със ЗУР тип [[SM-6]]) е способен да се бори с всички класове въздушни цели, включая балистичните<ref>[http://rnd.cnews.ru/army/news/top/index_science.shtml?2008/06/25/306324 Ракета SM-6: успешные испытания] // cnews.ru. – 25 июня 2008</ref>.
Ред 13:
== Класификация ==
'''Според [[далечина на стрелба]]та'''
* За бликоблизко действие
* С малък обхват
* Със среден обхват
Ред 25:
В състава на ЗРК в общия случай влизат
* средствата за разузнаване на въздушния противник
* средствата за автоматично съпровождениесъпровождане на въздушната цел (може да се намира на самата ракета)
* пускова установка за зенитни управляеми ракети ([[ракета земя-въздух|ЗУР]])
* средства за управление на ракетата (може да се намира на самата ракета – при самонасочване)
* средства за автоматично съпровождениесъпровождане на ракетата (за самонасочващите се ракети не е необходима)
* [[ракета земя-въздух|зенитни управляеми ракети]]
* средства за транспортиране на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] и зареждането им на пусковата установка
Ред 36:
=== Способи за насочване ===
1. '''Телеуправление първи род'''
— Станцията за съпровождениесъпровождане на целите се намира на земята
— Летящата ЗУР се съпровожда от станция за визиране на ракетата
— Необходимият маньовър се изчислява от наземен изчислително-решаващ прибор
Ред 42:
 
2. '''Телеуправление втори род'''
— Станцията за съпровождениесъпровождане на целите се намира на борда на ЗУР и координатите на целта относително ракетата се предават на зямятаземята
— Летящата ЗУР се съпровожда от станция за визиране на ракетата
— Необходимият маньовър се изчислява от наземен изчислително-решаващ прибор
Ред 48:
 
3. '''Теленасочване по лъч'''
— Станцията за съпровождениесъпровождане на целите се намира на земята
— Наземната станция за насочване на ракетата създава в пространството [[електромагнитно поле]] с равносигнално направление, съответстващо на направлението на целта
— Изчислително-решаващия прибор се намира на борда на ЗУР и изработва команди за автопилота, осигуряващо полет на ракетата надлъжно на равносигналното направление
 
4. '''Самонасочване'''
— Станцията за съпровождениесъпровождане на целите се намира на борда на ЗУР
— Изчислително-решаващия прибор се намира на борда на ЗУР и генерира команди за автопилота, осигуряващи сближаването на ЗУР с целта
 
Ред 66:
Използва се при телеуправлението от 2-ри род и самонасочването.
* Метод на пропорционалното сближаване – [[вектор]]а на скоростта на ЗУР е насочен към целта.
* Метод на прякото насочване – вектора на ускорението на ЗУР (оста на ракетата) е насочен към целта – този метод дава по-малко извита тректориятраектория, отколкото предходния, на голямо разстояние от целта и по-извита на малко.
 
'''Триточкови методи''' – насочването се осъществява на основание координатите, скоростите и ускоренията на целта и ракетата в системата координати на наземна [[РЛС]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Зенитно-ракетен_комплекс_с_морско_базиране“.