Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
м точка след г за година; козметични промени |
||
Ред 23:
}}
{{ВМОРО}}
[[
[[
[[
'''Вътрешната македоно-одринска революционна организация''' е национално-освободителна организация на [[българи]]те в Османската империя. Организацията е активна в Солунския, Битолския, Скопския, Одринския и Цариградския вилает в края на [[XIX век]] и началото на [[XX век]]. В програмните документи на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване на член 23-ти от [[Берлински договор|Берлинския договор]], за предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско. Предвидено е двете съседни области да се обособят в самостоятелна териториална единица в рамките на империята, като в нея следва да бъдат проведени административни и политически реформи с оглед на подобряване на условията за живот на християнското население там. По време на Войните за национално обединение тези официални лозунги са изоставени. Различните крила в организацията се маргинализират и на практика служат като придатък към Българската армия. Те подкрепят активно действията ѝ, като целта им е завоюване на възможно най-големи дялове от Македония и Тракия и евентуалното им присъединяване към [[Царство България]].
Ред 31:
== Създаване, структура, териториален обхват и финансиране ==
[[Файл:Rezano_VMRO.jpg|ляво|мини|250п|Табло на главните македоно-одрински дейци (1895 – 1913 г.)]]
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
=== Предистория ===
Ред 58:
=== Наименование ===
В различни периоди от своето съществуване организацията носи различни имена. Първото ѝ име при създаването ѝ през 1893 г. не е известно със сигурност. Съществува предположение, че то е било ''Македонска революционна организация'' ''(МРО)'' или по-скоро ''Македонски революционни комитети'' ''(МРК)''.<ref>[http://books.google.com/books?id=UeNBAAAAYAAJ&q=мро+татарчев&dq=мро+татарчев&hl=bg Исторически преглед, том 25, издание на Българското историческо дружество, Институт за история на БАН, 1969 г. стр. 79.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?ei=gIwITvL1JJDGswbCgKWrDA&ct=result&hl=bg&id=dHu4AAAAIAAJ&dq=македонска+революционна+организация+мро&q=цмрк Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878 – 1903, Константин Стоянов Пандев, Издател Гутенберг, 2000, стр 84.]</ref><ref>Вътрешната македоно-одринска революционна организация през погледа на нейните основатели: Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов, Военно издателство, 2002 г. стр. 54.</ref> Според първия запазен устав, името ѝ е ''Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК)''. Някои приемат, че това всъщност е първото официално име на организацията от 1894 г.,<ref>Писма и други материали, Гоце Делчев – Дино Г.Кьосев, Изд-во на Българската академия на науките, 1967, стр. 21 – 24.</ref> а други изследователи датират този устав от 1896 г.<ref>Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878 – 1903 / Константин Стоянов Пандев, Гутенберг, 2000 г. стр. 140 – 141.</ref> Вероятно през 1902 г. с цел привличането и на другите народности в Македония тя е наречена ''Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО)'',<ref>Известия на Института за история, т. 24, 1979, стр. 89.</ref> макар че съществуват и предположения, че това име датира още от 1896 г.<ref>Според [[Илия Докторов]]: ''...В началото организацията беше националистическа. В редовете ѝ се приемаха само българи с доказана честност. Това положение бе до 1896 г., когато в първите дни на м. август в гр. Солун стана един вид конгрес…''. В: Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. Ред. Борис Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 48, ISBN 9549514560.</ref> През 1905 г., за да се демонстрира по-голяма самостоятелност, името е променено на ''Вътрешна македоно-одринска революционна организация'' (''ВМОРО'').<ref>Duncan Perry The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893 – 1903, Durham, Duke University Press, 1988. pp. 40 – 41, 210 n. 10.</ref><ref>Macedonia and the Macedonians: a history, Andrew Rossos, Hoover Press, 2008, ISBN 0-8179-4882-1, стр. 300.</ref><ref>The national question in Yugoslavia: origins, history, politics, Cornell Paperbacks, Ivo Banač, Cornell University Press, 1988, ISBN 0-8014-9493-1, стр. 315.</ref><ref>Пандев, К. „Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание“, Исторически преглед, 1969, кн. I, стр. 68 – 80.</ref><ref>Encyclopedia of the age of imperialism, 1800 – 1914, Carl Cavanagh Hodge, Greenwood Publishing Group, 2007, ISBN 0-313-33404-8, p. 442.</ref><ref>R. J. Crampton, East European Monographs, 1983, ISBN 0-88033-029-5, стр. 236.</ref><ref>Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0,стр. 53.</ref><ref>Duncan Perry The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893 – 1903, Durham, Duke University Press, 1988. pp. 40 – 41, 210 n. 10.</ref><ref>Fikret Adanir, Die Makedonische Frage: ihre entestehung und etwicklung bis 1908., Wiessbaden 1979, p. 112.</ref>
=== Структура, организация, териториален обхват ===
Ред 107:
== Членска маса и национална идентичност ==
=== Членска маса ===
[[
[[
[[
Основната част от членската маса на ВМОРО са [[българи]]-екзархисти от Македония, в голямата си част интелектуалци – учители, духовници и офицери от [[Българска армия|българската армия]]. Освен [[македонци]] във ВМОРО членуват и българи от [[Тракия]], [[Княжество България]], [[Добруджа]] и [[Бесарабия]]. Масово се набират хора за организацията в [[Стара Загора]], [[Сливен]], [[Самоков]] и други български градове. Освен българи след влизането в сила на нов устав през 1902 г. в организацията са приети и хора от други народности, например известен брой българеещи се [[власи]]. Допълнително левицата привлича за членове няколко [[сърби]], [[черногорци]] и [[гърци]], както и някои [[сърбомани]] и [[гъркомани]]. След време поради различни причини някои от дейците на организацията се отмятат от ВМОРО и се присъединяват към сръбската и гръцката въоръжени пропаганди в Македония.
Ред 164:
=== Отношения с Българската екзархия ===
[[
Дейността на [[Българската екзархия]] в Македония и Одринско изцяло е насочена към запазване на принадлежността на местното население към българската църква, просвета и култура. Тя изиграва основополагаща роля в началния етап от развитието на българското националноосвободително движение, без което не би било възможно създаването на ВМОРО. Екзархията със своите институции (главно училищата) дава многобройни кадри за освободителното движение. Мрежата на ВМОРО възниква основно в екзархийски училища като [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската]] и [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската]] български мъжки гимназии. Факт е също, че голяма част от ръководителите на организацията, като Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, [[Пере Тошев]] и други, са били учители в училища на Екзархията. Въпросът за освобождението на Македония и Одринско според екзархистите се свързва с решаването на [[Източен въпрос|Източния въпрос]], като цялата тежест за обединението на нацията пада върху [[Княжество България]]. Органите на Екзархията смятат, че положението на българите в [[Европейска Турция]] би се утежнило повече при едно несполучливо въстание. Сдържаното отношение на Екзархията към призивите за въоръжена борба е естествено, защото подобни методи я поставят в неизгодно положение пред [[Висока порта|Портата]] и рискуват да провалят основните ѝ дейности – религиозната и просветната. Върху тази основа възникват и противоречия между двете институции, но те се разрешават, тъй като крайните цели са били сходни. Всъщност междуособиците са били израз на различията относно средствата за постигане целта – освобождението на българите в Македония и Одринско. Битолският ръководител на ВМОРО стига до заключението: {{Цитат|Изобщо владиката беше против революционната организация, защото такива бяха инструкциите от Екзархията. Екзархът искаше да се работи просветно и културно в Турция, а не революционно. Затова се водеше борба между организацията и екзархийските представители.<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_08.html]</ref>}}
Ред 184:
== Афери, въстания и борба с чуждите пропаганди ==
[[
[[
[[
=== Афери ===
Ред 204:
== Идейни различия и разцепление ==
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
=== Идейни различия ===
| |||