Разлика между версии на „Гийом от Тир“

м
точка след г за година; козметични промени
м (точка след г за година; козметични промени)
| портрет = William of tyre.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[ImageФайл:Armoiries de Jérusalem.svg|15px]] [[Йерусалимско кралство]]
| починал-място = [[Тир]], [[Сирия|Франкска Сирия]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| повлиял = }}
}}
'''Гийом''' или '''Вилхелм Тирски''' ({{lang-fr|Guillaume de Tyr}}, {{lang-en|William of Tyre}}) е средновековен [[каноник]] и [[Хроника|хронист]] на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. Роден и израснал в [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското франкско кралство]], той получава извънредно добро образование в Европа и е ръкоположен за [[архиепископ]] на [[Тирска архиепархия|Тирската епархия]] в [[Сирия]] като Гийом II. Владее и ползва френски, [[латински]], [[гръцки]], [[арабски]], [[сирийски]] и [[немски]].<ref>Според ''Graham Loud и J. W. Cox'' учебната програма на Гийом Тирски е като справочник за най-реномираните преподаватели на Западния Свят през Средновековието.</ref> Ролята му в политическият живот на кралството е съществена след като е посочен за учител на престолонаследника. Гийом пише една от най-исторически достоверните хроники на Йерусалимското кралство, която и до днес е източник на ключова за [[медиевист]]ите информация.
 
== Биография и обществен живот ==
За ранния живот на Гийом Тирски не се знае много, както и за неговия произход и етническа принадлежност. Предполага се, че произлиза от френско или италианско [[търговия|търговтърговско]]ско семейство, пристигнало в [[Близък изток|Близкия изток]] за да се възползва от новооткритите [[пазар]]ни възможности. Той е представител на новото поколение отвъдморски християни<ref>Наричани от французите не без презрение ''"Poulain Outremer"''.</ref>, които са новата държавнотворческа сила за [[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]].
 
Роден в [[Йерусалим]] и като дете е обучаван от [[схоластика|схоластиците]] на [[Килийно училище|катедралното училище]] към [[Йерусалимски храм Възкресение Христово|Храма на Божи Гроб]], където изучава [[латински]], [[гръцки]], [[фарси]] и [[арабски]] заедно с църковните канони. По-късно пътува за Париж, където изучава [[теология]], [[философия]] и [[Евклид|евклидова математика]] (преди основаването на [[Университет на Париж|Университета на Париж]] и неговия колеж [[Сорбона]]та). Назначен за [[архидякон]] на ''[[Тир]]ския [[митрополит]]'', става възпитател на престолонаследника на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] ''[[принц]] Балдуин''. [[Посланик]] на Йерусалимското кралство в [[Рим]] и [[Константинопол]], сключва през [[1168]] година съюз с [[император]] [[Мануил I Комнин]]. През [[1174]] година е назначен за Тирски митрополит и на практика ръководи [[политика]]та на Йерусалимското кралство. Взима участие в [[Трети латерански събор|Третия латерански събор]] в Рим през [[1179]] година, който приема ''правилата за [[избори|избор]] на [[папа|папи]]''. След смъртта на Балдуин IV през [[1185]] година, положението на Йерусалимското кралство се влошава и Вилхелм Тирски заминава за Франция за да организира и търси подкрепа за нов [[кръстоносен поход]]. На призива му откликват кралете на Франция и [[Англия]]. В крайна сметка, усилията на Вилхелм Тирски се увенчават с успех, и е организиран [[Трети кръстоносен поход]].
 
Гийом се завръща у дома през 1165 г. подготвен за най-високите нива на църковната и политическа власт в Йерусалимското кралство. Той бързо се издига до [[дякон|архидякон]] на Тир - 1167 г. През 1169 г. пътува за [[Рим]], натоварен с дипломатическа мисия от крал [[Амалрик I (крал на Йерусалим)|Амалрик I]]. При завръщането си през 1170 г. получава кралското благоволение да бъде посочен за учител на кралския син [[Балдуин IV (крал на Йерусалим)|Бодуен]]. Непосредствено наблюдаващ престолонаследника, ерудита Гийом първи разпознава белезите на ''[[лепра]]'', от която по-късно страда и умира Бодуен IV <ref>Edbury and Rowe, 1988, pg. 17; Bernard Hamilton, ''The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Latin Kingdom of Jerusalem'' (Cambridge University Press, 2000), pp. 27-28.</ref>.
 
През 1179 г. Гийом Тирски [[Вселенски събор|участва и документира]] [[Трети Латерански събор|Третия Латерански събор]], издал канонични правила за осъждане на [[Валденси]]те, [[Катари]]те и установяване на ред за избиране на [[Папа|римски папа]]. Хрониките на Гийом от този събор са загубени за историографията. На връщане от Рим Гийом е натоварен от [[Александър III (папа)|папа Александър III]] с нова дипломатическа мисия до [[Константинопол]], целяща затопляне на отношенията между [[Византия]] и [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]].
След като ''Раймонд, бивш [[регент]] на кралството'' излиза от немилост той осигурява на фаворита си Гийом Тирски [[канцлер]]ския печат на Йерусалимското кралство. Това възражда враждата между Гийом и Ираклий Кесарийски, която достига дотам, че йерусалимския патриарх отлъчва от църквата своя тирски архиепископ след обвинение в опит за отровителство от страна на Гийом.
 
Гийом от Тир умира като действащ архиепископ и канцлер на 29 септември 1186 г. Според други източници<ref>Roger of Wendover, английски средновековен хронист. Този източник обаче трябва да се поставя под съмнение, тъй като ''Roger of Wendover'' е съвременник на похода и като такъв е изпълнен с религиозен патос. Това не е белег на обективност, а хронистите често цитират дори неприсъствали, но твърде авторитетни ''свидетели'' за да придадат достоверност на историческия акт, документиран от тях.</ref> смъртта му не настъпва преди 1188 г., когато Гийом присъства в [[Жизор]] на обявяването на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] от [[Филип II (Франция)|Филип II]] и [[Ричард I (Англия)|Ричард I]].
 
 
[[FileФайл:BaudouinDeBoulogneAndThe Armenians.jpg|мини|''Крал [[Балдуин дьо Булон|Бодуен]] получава почести от [[Арменско кралство Киликия|арменците]]'' в [[Едеса]], страница с миниатюра от ''Historia orientalium principum'', 1286 г.]]
 
== Творчество ==