Домициан: Разлика между версии

| име = Домициан

| описание = ''[[Списък на римските императори|11-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| описание на изображението = Скулптурен портрет на Домициан, музей Капитолини

| управление =[[14 септември]] [[81]]-<br/>[[18 септември]] [[96]] г.

'''Тит Флавий Домициан''' ({{lang-la|Titus Flavius Domitianus}}) е третият и последен римски император от династията на [[Флавии]]те. Домициан управлява Римската империя от 81 до 96 година. Той е по-младият син на [[Веспасиан]] и неговата съпруга [[Домицила Стара|Домицила]], и е по-малък брат на [[Тит]], след когото наследява трона.

 

 

== Ранен живот ==

== Император ==

Опрян на армиите, провинциалното население, [[лумпен]]пролетариата и [[плебс]]а в Рим, Домициан твърдо налага новия режим на военен абсолютизъм. За разлика от баща си и брат си, Домициан засилва монархическите тенденции, изисквайки гражданите да се обръщат към него с високопарната титла „Доминус“ („господар“), с което предизвиква негодуванието на всички обществени слоеве. Той среща съпротивата на благородниците от Сената, сред които възникват интриги и заговори. Мнителен по природа, Домициан реагира бурно и потиска чрез терор опозицията на знатните.

 

=== Вътрешна политика ===

 

Въпреки всичките му усилия и лична заинтересованост във всяка сфера, Домициан не винаги се оказва достатъчно компетентен, а неговата икономическа политика като цяло се счита за непопулярна и не съвсем ефективна. В първите години на управлението му е възстановен първоначалният висок стандарт на сребърните [[денарий|денарии]], но изчерпаните средства и паричните затруднения карат императора да изостави тези опити и да повиши данъците. Заповядва да се изкоренят лозята в Италия, за да бъде увеличено производството на зърно, с което си навлича подигравките на народа.

 

 

Домициан се изтъква като избраник на [[Минерва]], една от богините-покровителки на Рим, изявява се като защитник на обществения морал и заповядва екзекуцията на [[весталка]], престъпила обета за девственост. В същото време императора предизвиква скандали с невъздържаното и неприлично поведение в личния си живот. Обявява се за доживотен цензор (85 г.). Преименува месеците ''септември'' и ''октомври'' съответно на ''германик'' и ''домициан''. Създава обширна мрежа от шпиони и доносници.

 

=== Външна политика и войни ===

 

В [[Британия (римска провинция)|Британия]] военачалникът [[Гней Юлий Агрикола|Агрикола]] води поход (77-84 г.) срещу племената в [[Каледония]] (дн. [[Шотландия]]), разширява римските владения и предприема морска експедиция в [[Северно море]]. Но, за да не засенчи славата на императора, успешният пълководец е отзован в Рим, където празнува триумф, докато легионите скоро се изтеглят обратно поради невъзможност да се отбраняват тези отдалечени и негостоприемни територии.

 

Честите нападения на [[даки]] и [[сармати]], започват да създават затруднения на империята. Тези народи, които тепърва излизат от племенния строй и започват да формират своята държавност в [[Европа]], предприемат нахлувания и опустошават римските провинции около Дунав. В започналата война с даките Рим претърпява поражение. В [[Илирик]] загива [[Преториански префект|преторианският префект]] [[Корнелий Фуск]] заедно с два [[легион]]а (85/86 г.), трагедия, която е сравнена с разгрома на [[Квинтилий Вар]] при [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]]. След този случай самият Домициан пристига в [[Мизия]] за да контролира военните действия лично. Неговата намеса обаче не води до особено добър резултат. През 89 г. след жестоки боеве Рим е принуден да сключи с [[даки]]те [[мирен договор]], по силата на който те се съгласяват да не нарушват границите на империята, а Домициан се задължава в замяна на това да им дава ежегодно голям паричен подарък. Въпреки провала на кампанията той празнува [[триумф]] в Рим, на който представя като трофеи и военна плячка предмети, които е взел от императорската съкровищница.

=== Заговор ===

В последните години принципатът на Домициан приема облика на безмилостна тирания и буди всеобща ненавист. Започвайки масови екзекуции, в края на управлението си Домициан е обзет от клинична [[параноя]], дотолкова че според Светониевите словоизлияния поставя огледала навсякъде в императорския дворец, за да вижда всичко зад гърба си, а и убива мнозина знатни поради неоснователни и нелепи съмнения. Жертва стават дори и членове на императорската фамилия – консулите [[Тит Флавий Сабин (консул 82 г.)|Флавий Сабин]] в 82 г. и [[Тит Флавий Клемент (консул 95 г.)|Флавий Клемент]] в 95 г., последният и заради това че приема християнството. Единствената вярна опора на императора остават войниците, които получават увеличение на заплащането.

 

През септември 96 г. Домициан става жертва на [[заговор]] в собствения си [[дворец]], организиран от неговите врагове в [[Сенат]]а, Стефан (управителят на покойната [[Юлия Флавия]]), членове на преторианската гвардия и императрица [[Домиция Лонгина]]. Според слуховете императорът знае от астрологични предсказания, че ще умре около обяд. По тази причина той не почива по това време на деня. В своя последен ден, Домициан е неспокоен и няколко пъти пита слугата си колко е часа. Момчето е посветено в заговора и го излъгва, че фаталният момент е минал. Успокоен императорът отива при своето бюро за да подпише няколко [[декрет]]а, когато е нападнат и намушкан осем пъти от Стефан. Когато римският Сенат разбира за убийството на Домициан, издава декрет да бъдат унищожени всички негови изображения, а името му било осъдено на проклятие („[[Damnatio memoriae]]“). Домициан е наследен от един от най-старите сенатори – [[Нерва|Марк Кокцей Нерва]], първият от „[[Петимата добри императори]]“.

 

== Вижте също ==

 

== Външни препратки ==

== Литература ==

{{Commons|Domitian}}

 

 

{{Римски консули 69—95 г.}}

{{Светоний 12те цезари}}

 

[[Категория:Римски императори]]