Дорс: Разлика между версии

Тя се състои от: [[Джим Морисън]] (вокал, 1943-1971), [[Рей Манзарек]] (клавирист, р. 1939), [[Роби Кригър]] (китарист, р. 1946) и [[Джон Дензмор]] (барабанист, р. 1944). Групата прави първоначално впечатление със загадачните текстове на Морисън и непредивидимото му сценично поведение. Групата се разпада през [[1972]]г, една година след смъртта на Морисън. Според [[RIAA]] те са продали повече от 32 милиона албума само в [[САЩ]].

 

Музиката на Доорс от периода [[1965]]-[[1968|68]] е смесица от [[хард рок]], [[блус рок]] и [[ейсид рок]]. Създаването на групата се дължи а случайна среща между приятелите и колеги в Калифорнийския университет [[Джим Морисън]] и [[Рей Манзарек]] на Винъс бийч, [[Калифорния]] през [[юли]] [[1965]] г. Морисън казва на Манзарек, че пише песни и след насърчаване от страна на Манзарек, му изпява "[[Moonlight Drive]]". Изумен от текста Манзарек предлага да си направят група.

 

 

Доорс не са като повечето рок групи, понеже нямат басист, когато свирят на живо. Вместо това Манзарек свири баса с лявата си ръка на новосъздадения Фендер Родс бас кийборд (разновидност на електрическите пиана Фендер Родс), а с дясната си ръка свири на друг кийборд. В студийните си албуми (с изключение на първия си албум) Доорс използват басисти като Джери Шеф, Дог Лубан, [[Харви Брукс]], Кери Магнес, [[Лони Мак]], [[Лари Нечел]], [[Лирой Винегар]] и Рей Неаполитан.

 

Много от песните на Доорс са групова композиция, като текстовете се пишат основно от Морисън и Кригър, а останалите измислят мелодията и дават предложения относно хармоничността и ритмичността (или създават цели части от песента, като например Манзарек, който сам измисля интродукцията на "[[Light My Fire]]").

 

Морисън и Манзарек режисират промоционален филм към сингъла "[[Break on Through (To the Other Side)]]", което е значителна крачка в развитието на музикалното видео. Освен него, за да промотират сингъла, Доорс правят и телевизионния си дебют в телевизионни шоу в Лос Анджелис. Този клип никога не е официално издаден от групата, но може да се види в YouTube.

Втория сингъл "[[Light My Fire]]" става хит в средата на 1967, продават се 1 милион копия от него и оглавява класацията Билборд. Освен всичко това "Light My Fire" включва Доорс в списъка с групи изразяващи контракултурата на онова време (като [[The Byrds]] и [[Jefferson Airplane]]). За някои радио станции средната част с органа и китарното соло са отрязани.

 

 

На 24 декември Доорс записват "Light My Fire" and "Moonlight Drive" на живо за Шоуто на Джонатан Уинтърс. От 26 до 28 декември групата свири в зала Уйнтърланд в Сан Франциско. В същата зала имат още две представления - на 30 и 31 декември, с които завършват година на почти непрестанни турнета.

== Инцидент в Маями ==

На [[1 март]] [[1969]] г. „Дорс“ свирят в Дайнър Кей Аудиториум, [[Маями]], където Морисън изнася скандално представление. Неспокойната тълпа е подчинена на Морисън, а той от своя страна няма желание да пее. Вместо това се впуска в емоционални изблици, крещи предизвикателства към публиката и прави непочтителни изявления на социална основа. Объркването и подигравките водят до ситуации, в които участват Морисън и хора от публиката, в резултат на които шоуто е прекъснато, малко след излизането на групата.

Първоначално на шоуто се гледа като на поредния концерт, на който Морисън е твърде пиян. Но този път е направена клеветническа рецензия в местната преса (3 март). Ексхибиционизмът на Морисън слага началото на медийна и законова вихрушка. На 5 март е издадено съдебно разпореждане за ареста на Морисън по обвинение в непристойно поведение и сквернословие, и едно след друго всички следващи представление на Доорс са отменени.

 

След като завършват [[Morrison Hotel|петия си албум]] и последвалото турне, кариерата на Морисън и групата е унищожена от процеса в Маями. На [[30 октомври]] [[1970]], Морисън е намерен за виновен по две обвинения - богохулство и публично показване на срамни части. Оправдан е по обвиненията в пиянство и похотливо поведение. Морисън е осъден на осем месеца арест, но го пускат, тъй като присъдата е обжалвана. Въпреки това Джим Морисън умира през [[1971]]г, когато случаят още е на дневен ред.

 

=== The Soft Parade ===

Четвъртия албум на групата "[[The Soft Parade]]" е издаден през юли 1969 и още повече отдалечава групата от първоначалното им звучене, като съдържа поп аранжировка и духови секции. Сингълът "Touch Me" е с участието на саксофониста Къртис Ейми.

С албума им от 1970 г. "[[Morrison Hotel]]" се завръщат към хард рок звученето. Албумът достига #4 в САЩ и връща на групата предишния статус сред феновете и рок пресата. Морисън отново поема ролята на водещ текстописец като пише или участва в писането на всички песни (за разлика от "The Soft Parade", където Кригър допринася за необичайно голям брой песни).

 

 

=== Последно представление ===

На 8 декември 1970 г., на 27-ия си рожденден Морисън записва сет с поезия. Към него ще бъде прибавена музика и ще бъде използван в албума на Доорс "[[An American Prayer]]" (1978).

 

Групата започва турне, което се състои само от две представления, за да промотира следващия си албум "[[LA Woman]]". Първото е в Далас, Тексас на 11 декември и минава гладко. По време на последното представление на Доорс на 12 декември 1970 г., в Ню Орлеанс, Луизиана Морисън очевидно се пречупва на сцената. По време на сета той многократно удря сцената с микрофона, докато не я унищожава. Тогава сяда и отказва да пее повече. Джон Дензмор си спомня в своята биография, как след концерта се събрали с останалите членове на групата и решили, че това е последния концерт на Доорс, поради общото мнение, че Морисън е готов да се откаже от тези изпълнения. Малко след това, привършвайки предстоящия албум, Морисън заявява, че се мести в Париж с приятелката си Памела.

"[[L.A. Woman]]" съдържа два хита достигнали топ 20 и е вторият по продажби на групата (повече има само дебютният им албум). Албумът се завръща към [[R&B]] звученето, въпреки че по време на репетициите Пол Ротшилд се отказва. Той смята новия албум за "коктейлна музика" той остава продуцирането на Ботник. Резултата е класически албум на Доорс. Синглите "L.A. Woman", "Love Her Madly" и "Riders on the Storm" се пускат редовно по радио станциите. По време на сешъните е заснет клип, в който групата изпълнява "Crawling King Snake". До колкото е известно това е последния клип с участието на Джим Морисън.

 

=== Март-юли 1971: смърт на Морисън ===

През [[1971]]г, след записването на "[[L.A. Woman]]", през март Морисън решава да се премести в Париж, заедно с приятелката си Памела Карсън. Той е посетил града предишното лято и още тогава е изкушен да се премести там.

Останалите членове на Доорс продължават известно време напред и се замислят дали да не потърсят нов певец на мястото на Морисън. Един от евентуалните заместници е [[Иги Поп]]. Но вместо това Кригър и Манзарек поемат вокалите и издават още два албума. Записите на "[[Other Voices]]" са през лятото на 1971 (юни-август) и е издаден през октомври същата година, а записите на "[[Full Circle]]" са през пролетта на [[1972]], а албума излиза през август същата година. След това групата тръгва на турне. Двата албума се продават много по-слабо, отколкото тези с Морисън, и групата спира записите и концертите в края на 1972 г.

 

Третият албум, издаден след смъртта на Морисън, е издаден през [[1978]] г. Озаглавен е "[[An American Prayer]]" и съдържа записаната поезия на Морисън, като към нея групата е прибавила музика. Записът постига голям комерсиален успех.

 

През [[1979]] г. излиза филмът на [[Франсис Форд Копола]] (който е учил заедно с Морисън в Университета в Калифорния) "[[Апокалипсис сега]]" с "[[The End]]" в саундтрака.

 

През 2002 година Манзарек и Кригър се събират и създават Доорс в нов вариант, наречен "Дъ Доорс ъф дъ 21 сенчъри" (The Doors of the 21st Century). Съставът на групата включва [[Иън Астбъри]] и Анджело Барбера (бас), който идва от групата на Кригър. На първия концерт на групата е обявено, че Джон Дензмор няма да участва, тъй като е болен от тинитус. Така първоначално на барабаните е [[Стюърт Копланд]] от [[The Police]], но след като той пада от колело и се чупи ръката, ангажиментът е отменен. Така към групата се присъединява бившият барабанист от групата на Кригър Тай Денис. Впоследствие Дензмор обявява, че не е поканен да участва в новата група. През февруари 2003 година Дензмор се опитва чрез съд да попречи на групата да използва името "The Doors of the 21st Century". Към молбата се присъединяват семействата на Морисън и Памела Карсън, но тя е отхвърлена. През май Манзарек заявява, че поканата към Дензмор е още в сила. През юли 2005 г. обаче Дензмор и семейство Морисън успяват да издействат постоянна забрана за използване на името и така принуждават групата да смени името си на "D21C". Свирят под името Riders on the Storm. Позволено им е да го използват като бивши членове на Доорс. През юли 2007 година Дензмор заявява, че няма да се присъедини към групата, ако не е водена от [[Еди Ведър]].

 

Дензмор упорито отказва да продаде правата върху песните на Доорс за телевизионни реклами (включително и оферта от [[Кадилак]] за 15 милиона долара), тъй като според него това ще опетни духа, в който са създадени.

 

== Награди ==

* Доорс заедно с [[Grateful Dead]] и [[Джоан Без]], получават [[Грами]] за цялостен принос през [[2007]] г.

* През [[2000]]г, Доорс са подредени на 32-ро място в класацията на [[VH1]] "100-те най-велики рок артисти".

 

== Дискография ==

{{превод от|en|The Doors|223890684}}

 

[[Категория:Музикални групи основани през 1965]]

[[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]]