Отваря главното меню

Промени

м
точка след г за година; козметични промени
Най-ранният регистриран съществен акт е по време на [[Американската война за независимост]], когато войските на генерал [[Джордж Вашингтон]] се оттеглят от британците след битката при Кип<ref name=nyt19310502 />. През 1799 г. Джон Томсън купува 20 акра (8 хектара) земя, грубо очертана от между днешните Медисън авеню, 36-та улица, Шесто авеню и 33-та улица, непосредствено на север от фермата на Каспар Семлър, за 482 британски лири (приблизително 2400 щатски долара по това време). Томпсън е казва, че е продава фермата на Чарлс Лоутън за $10 000 на 24 септември 1825 г., въпреки че подробностите за тази продажба са неясни, тъй като по-късно са изгубени документите, удостоверяващи продажбата<ref name=nyt19310502 />. През 1826 г. [[Джон Джейкъб Астор]], първият американски милиардер от видното семейство Астор купува земята от Лоутън за $20 500<ref name="Craven2009">Craven, Wayne (2009). [https://books.google.com/books?id=1BrBHQfpEcAC&pg=PA35#v=onepage&q&f=false Gilded Mansions: Grand Architecture and High Society. W.W. Norton & Company]. p. 35. ISBN 978-0-393-06754-5.</ref><ref>{{cite book | last=Lewis | first=N.P. | title=The Planning of the Modern City: A Review of the Principles Governing City Planning | publisher=John Wiley & Sons, Incorporated | year=1916 | url=https://books.google.com/books?id=PjVUAAAAMAAJ&pg=PA400 | access-date=October 21, 2017 | page=400}}</ref>. Семейство Астор също закупува парцел и от Мъри.
 
През 1893 година неговият внук Уилям Уолдорф Астор построява на мястото на сегашната Емпайър Стейт Билдинг първия хотел Уолдорф, а на 1 ноември 1897 г., негов братовчед, Джон Джейкъб Астор IV, отваря в близост хотел Астория на 16 етажа. Комбинираният хотел разполага с 1300 стаи, което го прави най-големият хотел в света по това време<ref>{{cite book|page=3|author=The American Architect and Building News Company|title=American Architect and Architecture|url=https://books.google.com/books?id=xYlMAAAAYAAJ&pg=RA1-PA3|edition=Public domain|year=1898|publisher=The American Architect and Building News Company|volume=59 – 62|location=Boston, Massachusetts}}</ref>. През [[1920-те]] обаче елегантният живот на Ню Йорк се изнася далеч на север от 34-та улица и хотелът запада. През 1928 година семейство Астор го продава на Бетлехем Енджиниъринг Корпорейшън за 14 – 16 милиона и решава да построи друг хотел много по на север. Старият хотел е затворен на 3 май 1929 г.<ref name="history">{{cite web|url=http://www.waldorfnewyork.com/about-the-waldorf/hotel-history.html|title=Hotel history|publisher=Waldorfnewyork.com|accessdate=May 30, 2014}}</ref>
 
=== Планиране и проектиране ===
Според „Ню Йорк Таймс“ строители и специалисти в областта на недвижимите имоти прогнозират, че Емпайър Стейт Билдинг" с височина от 1,250 фута ще бъде най-високата сграда в света в продължение на много години, като по този начин се прекратява великата надпревара в строенето на небостъргачи в Ню Йорк. По това време повечето инженери са съгласни, че е трудно да се построи сграда, по-висока от 370 метра. Технически се смята, че е възможно да се построи кула с височина до 610 метра, но ще се окаже неикономично, особено по време на Голямата депресия. Като най-високата сграда в света по това време и първата, която надхвърля 100 етажа, тя се превръща в икона на града и в крайна сметка на цялата нация.
 
Откриването на Емпайър Стейт Билдинг съвпадна с Голямата депресия в Съединените щати и в резултат голяма част от офис пространството му e свободно по време на откриването. През първата година само 23% от наличното пространство е наето, в сравнение с началото на 20-те години на 20-ти век, когато средната сграда има заетост от 52% при откриването и 90% в рамките на пет години.
 
Джак Брод, един от най-дългосрочните наематели в сградата<ref name=tribune19940717>{{cite news |first=Patricia |last=Winters | title=To Oldest Tenant, Empire State A Jewel |work=New York Daily News |via=Chicago Tribune | date=July 17, 1994 | url=http://articles.chicagotribune.com/1994-07-17/business/9407170039_1_empire-state-building-elevator-brod | access-date=October 31, 2017}}</ref><ref name="Ramirez 1996">{{cite web | last=Ramirez | first=Anthony | title=NEIGHBORHOOD REPORT: MIDTOWN;A Fixture at the Empire State | website=The New York Times | date=June 30, 1996 | url=https://www.nytimes.com/1996/06/30/nyregion/neighborhood-report-midtown-a-fixture-at-the-empire-state.html | access-date=October 31, 2017}}</ref>, съосновава Емпайър Даймънд Корпорейшън с баща си в сградата в средата на 1931 г. и наема пространство в нея до смъртта си през 2008 г.<ref name=nyt20080113>{{cite web | last=Martin | first=Douglas | title=Jack Brod, Early Tenant of Skyscraper, Dies at 98 | website=The New York Times | date=January 13, 2008 | url=https://www.nytimes.com/2008/01/13/nyregion/13brod.html | access-date=October 31, 2017}}</ref> Brod recalled that there were only about 20 tenants at the time of opening, including him,<ref name="Ramirez 1996"/> Брод си спомня, че по време на откриването има само около 20 наематели, включително самия него и че Ал Смит е единственият реален наемател в пространството над офисите си на седмия етаж. Като цяло, в началото на 30-те години на миналия век, рядко се случва да се наемат повече от един офис в сградата, въпреки агресивните маркетингови усилия на Смит и Раскоб във вестниците и до всеки, когото познават. Светлините на сградата остават включени непрекъснато, дори и в незаетите офиси, за да създадат впечатление на заетост. Това се изостря от конкуренцията на [[Рокфелер Сентър]], както и от сградите на 42-ра улица, което довежда до излишък на офис пространство при този бавен пазар.
=== Екстериор ===
[[Файл:Empire State - panoramio (1).jpg|мини|Екстериорът на ЕСБ]]
Aрт деко дизайнът на Емпайър Стейт Билдинг е типичен за архитектурата в Ню Йорк преди Втората световна война. Модернистичните, направени от [[неръждаема стомана]] корнизи на входовете на 33-а и 34-а улица водят до двуетажни високи коридори около асансьорното ядро, пресичани от мостове от стъкло и стомана на втория етаж. Нивелираната стоманена рамка на сградата първоначално е проектирана така, че да се справя успешно с всички гравитационни напрежения и вятърни натоварвания. Екстериорът на сградата е облицован с варовикови панели от Индиана, произхождащи от ''Empire Mill'' в [[Сандърс]], [[Индиана]]<ref name="PetersonNYT1981">{{cite web|url=https://www.nytimes.com/1981/11/10/us/limestone-center-turns-to-tourism.html|title=LIMESTONE CENTER TURNS TO TOURISM|last1=Peterson|first1=Iver|date=November 10, 1981|website=The New York Times|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150524081323/http://www.nytimes.com/1981/11/10/us/limestone-center-turns-to-tourism.html|archivedate=May 24, 2015|accessdate=September 5, 2016}}</ref>, които дават на сградата особения блондински цвят. Фасадата от варовик, която е облицована с вертикални стоманени греди, успоредни на всеки прозорец, също спомага да се увеличи твърдостта на стоманената рамка срещу силните ветрове. Количеството на използвания материал в конструкцията на сградата води до много устойчива структура в сравнение с други небостъргачи, със структурна твърдина от 42 паунда на квадратен фут (2,0 кРа) спрямо 33 паунда на квадратен фут (1,6 кРа) на [[Уилис Тауър]] и [[Джон Ханкок Център]] - 26 паунда на квадратен фут (1,2 kPa).
 
Проектът се характеризира с един голям и няколко по-малки „спада“, които намаляват размерите на нивото при увеличение на височината, което прави горните 81 етажа много по-малки от долните пет етажа. Въпреки това, този дизайн позволява слънчевата [[светлина]] да осветява интериора на горните етажи и освен това да постави тези нива далеч от шумни улици по-долу. Този проект е бил упълномощен съгласно Резолюцията за зониране от 1916 г., която е имала за цел да позволи на слънчевата светлина да достигне и улиците. Обикновено в сграда с размерите на Емпайър Стейт Билдинг би било разрешено да построи до 12 етажа на страната на Пето авеню и до 17 етажа на 33-та/34-та улица, ако не е използвала „спадовете“. Последните са подредени така, че най-големият спад е на шестия етаж, над петте етажа<ref name="NYTimes-Novel-Design-1930">{{cite news | title=SMITH SKYSCRAPER HAS A NOVEL DESIGN; Setbacks of the Empire State Building Will Begin With the Sixth Story. LIFTS IN CENTRE CYLINDER Plan Will Save Space and Assure Light, and Air to Neighbors-- Mooring Mast Offers Problems. | work=The New York Times | date=January 8, 1930 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1930/01/08/94228622.pdf | access-date=October 24, 2017}}</ref>, така че останалата част от сградата над шестия етаж да има фасада с еднаква форма.
Съоръженията са групирани в централен вал. На всеки етаж между нива 6 и 86 централният вал е обграден от основен коридор от всичките четири страни. Съгласно окончателните спецификации на сградата, коридорът е заобиколен на свой ред от пространство за офиси с дълбочина 8,5 метра. Всеки от етажите има 210 структурни колони, които преминават през него и осигуряват структурна стабилност, но ограничават размера на откритото пространство на тези етажи. Относителният недостиг на камък в сградата позволява повече пространство като цяло, с съотношение 1: 200. В подобни сгради съотношението обикновено е 1:50.
 
==== Входно фоайе ====
[[Файл:Empire_State_Building_in_Manhattan,_New_York,_USA_(9892697546).jpg|мини|ляво|Входът на ЕСБ]]
Основното фоайе е достъпно от Пето авеню, на източната страна на сградата където входът е с един комплект двойни врати между двойка въртящи се врати. В горната част на всяка врата има бронзов мотив, изобразяващ един от трите занаяти или индустрии, използвани в строителството на сградата - електричество, [[зидария]] и [[отопление]]. Фоайето съдържа два нюанса на [[мрамор]], по-светъл мрамор на върха, над витрините и по-тъмен мрамор на основата, на нивото на витрините. На пода на фоайето има модел на зигзагообразни теракотни плочки, който води от входа на изток към алуминиевия релеф на запад. Високото три етажа фоайе, което е паралелно на 33-а и 34-а улици, съдържа помещения за [[магазин]]и на север и на юг. Витрините са оградени от всички страни с тръби от тъмно модернистично заоблен мрамор, според комисията за опазване на забележителностите на Ню Йорк, и най-горе от вертикална ивица от канали, поставени в мрамора. Непосредствено във фоайето има контролен пункт за сигурност подобен на този в летищата.
 
Стените на двете северни и южни страни на фоайето имат витрини и [[ескалатор]]и. В западния край на фоайето има алуминиев [[релеф]] на [[небостъргач]]а, така както е изглеждал, когато е първоначално построен (без антената). Релефът, който е предназначен да посреща гостите, съдържа релеф на чертежа на сградата, придружен от това, което Комисията за опазване на природните забележителности описва като „лъчите на алуминиевото слънце, което блести зад кулата и се смесва с алуминиевите лъчи, излъчвани от върха на Емпайър Стейт Билдинг“. За фон служи държавна карта на Ню Йорк. [[Компас]] е разположен в долния десен ъгъл, а плоча с имената на главните разработчици на кулата се намира в долния ляв ъгъл.
 
Плочата в западния край на лобито се намира на източната вътрешна стена на едноетажен правоъгълен коридор, който заобикаля ескалаторите, подобно на фоайето. Правоъгълният коридор всъщност се състои от два дълги коридора на северната и южната страна на правоъгълника, както и по-къс коридор на източната страна и друг дълъг коридор от западната страна. В двата края на северните и южните коридори има четири асансьора. Западната страна на правоъгълния коридор се простира на север до входа на 34-та улица и на юг до входа на 33-та улица. Той граничи с три големи витрини и води до ескалатори, които водят както до втория етаж, така и към подземието. Отивайки от запад на изток, има допълнителни входове на 34-а и 33-а улици от северните и южните коридори, съответно на приблизително две трети от всеки коридор.
 
До 60-те години на миналия век на таваните на фоайето има стенописи в стил арт деко. Последвалите щети на тези стенописи, проектирани от художника Лейф Неандрос, довежда до инсталирането на репродукции. Обновяването на фоайето през 2009 г., като например подмяната на [[часовник]]а над информационното бюро във фоайето на Пето авеню с [[анемометър]] и поставянето на два [[полилей|полилея]], предназначени да бъдат част от сградата при първоначалното откриване, съживява голяма част от величието на сградата.<ref name=nyt20090923>{{cite news |url=https://www.nytimes.com/2009/09/23/nyregion/23empire.html |title=Overhead, a Lobby Is Restored to Old Glory |work=The New York Times |author=Barron, James |authorlink=James Barron (journalist) |date=September 22, 2009 |accessdate=September 10, 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140306125255/http://www.nytimes.com/2009/09/23/nyregion/23empire.html |archivedate=March 6, 2014}}</ref> Северният коридор съдържа осем осветени панела, създадени през 1963 г. от Рой Спаркия и Рене Неморов, навреме за Световния панаир през 1964 г., изобразявайки сградата като осмото чудо на света, успоредно с традиционните седем.<ref name=arbus-bio>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=CveczaI95Q8C&pg=PA215|title=Diane Arbus: A Biography|last=Bosworth|first=Patricia|date=1984|publisher=W. W. Norton & Company|isbn=9780393326611|language=en|page=215}}</ref> Собствениците на сградата инсталират редица картини от нюйоркската художничка Киса Джонсън на ниво конкурс. Джонсън по-късно завежда федерално съдебно дело през януари 2014 г. по силата на Закона за правата върху произведенията на изкуството, в което твърди, че нехайното отношение унищожава картините ѝ и с това нейната репутация като художник.<ref>{{cite web |url=http://artsbeat.blogs.nytimes.com/2014/01/31/artist-files-suit-over-missing-empire-state-building-paintings |title=Artist Files Suit Over Missing Empire State Building Paintings |work=New York Times |date=January 31, 2014 |accessdate=February 1, 2014}}</ref> Като част от обновяването на сградата през 2010 г., за фоайето е предвидена инсталация, състояща се от 15 000 звезди и 5 000 кръга, върху гравирано стъкло с размери 4,0 на 1,5 m.<ref>{{Cite news|url=https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9404E2DC163AF930A25751C0A9679D8B63|title=Restored Lobby's Crowning Touch|last=Barron|first=James|date=February 13, 2011|work=The New York Times|access-date=November 6, 2017|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref>
Поради емблематичния статус на сградата, тя, както и други забележителности в Мидтаун са популярни места за опити за [[самоубийство]]. Повече от 30 души опитват да се самоубият през годините, от по-горните части на сградата, като повечето от опитите са успешни.<ref>{{Cite journal|last=Gross|first=Charles|last2=Piper|first2=Tinka Markham|last3=Bucciarelli|first3=Angela|last4=Tardiff|first4=Kenneth|last5=Vlahov|first5=David|last6=Galea|first6=Sandro|date=November 2007|title=Suicide Tourism in Manhattan, New York City, 1990–2004|journal=Journal of Urban Health : Bulletin of the New York Academy of Medicine|volume=84|issue=6|pages=755–765|doi=10.1007/s11524-007-9224-0|issn=1099-3460|pmc=2232032|pmid=17885807|via=}}</ref>
 
Първото самоубийство е на [[7 април]] [[1931]] г., преди кулата да е завършена, когато един уволнен [[дърводелец]] отива на 58-я етаж и скача оттам.<ref>{{cite news | title=KILLED IN 57-STORY FALL.; Carpenter's Death at Empire State Building Believed to Be Suicide. | work=The New York Times | date=April 7, 1931 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/04/07/96190964.pdf | access-date=October 28, 2017}}</ref> Първото самоубийство след откриването на сградата е от наблюдателницата на 86-я етаж от февруари 1935 г., когато Ирма Еберхарт пада от 314 метра. На 16 декември 1943 г. Уилям Лойд Рамбо скача от 86-я етаж, пада сред коледните купувачи на улицата.<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1917&dat=19431217&id=0hkqAAAAIBAJ&sjid=2IUFAAAAIBAJ&pg=6593,5004005|title=Youth Dives from Empire State Bldg|work=The Schenectady Gazette|date=December 17, 1943|accessdate=October 27, 2017}}</ref> В ранните сутрешни часове на 27 септември 1946 г. Дъглас Брашар скача от прозореца на рекламната агенция „Грант“ на 76-я етаж. Полицията намира обувките му на 15 метра от тялото му.<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1817&dat=19460927&id=XkxBAAAAIBAJ&sjid=pLcMAAAAIBAJ&pg=6017,1193556|title=Leaps to Death from 76th Floor|work=Tuscaloosa News|date=September 27, 1946|accessdate=October 27, 2017}}</ref>
 
На 1 май 1947 г. Евелин МакХайл скача от палубата за наблюдение на 86-я етаж и пада на лимузина, паркирана на улицата. Студентът по фотография Робърт Уейлс прави снимка на странно непокътнатия труп на МакХайл няколко минути след смъртта ѝ. Полицията намира бележка сред нейните вещи, които тя оставя на палубата за наблюдение. Снимката се появява в изданието от 12 май 1947 г. в списание „Life“<ref>{{cite journal |title=Picture of the Week |url=https://books.google.com/?id=ZEgEAAAAMBAJ&pg=PA42 |accessdate=October 11, 2010 |date=May 12, 1947 |pages=42–43 |issn=0024-3019 |journal=Life}}</ref> и често се нарича „най-красивото самоубийство“. По-късно то е използвано от визуалния художник [[Анди Уорхол]] в едно от произведенията му „Самоубийство“ (Паднало тяло).<ref>{{cite book |last=Dillenberger |first=Jane D. |title=The Religious Art of Andy Warhol |url=https://books.google.com/books?id=KemglT-1jSIC&pg=PA67 |date=February 1, 2001 |publisher=A&C Black |isbn=978-0-8264-1334-5 |page=67}}</ref> През декември 1947 г. около терасата на 86-я етаж е поставена ограда с дължина 7 метра, след като пет души правят опит да скочат през триседмичния период през октомври и ноември същата година.<ref name="nyt19471205">{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1947/12/05/104387577.pdf|title=SAFETY GUARD COMPLETED ON THE EMPIRE STATE BUILDING|date=December 5, 1947|work=The New York Times|access-date=October 26, 2017|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref name="suicide2">{{cite book|title=Manhattan|last=Reavill|first=Gil|last2=Zimmerman|first2=Jean|publisher=Compass American Guides|year=2003|isbn=978-0-676-90495-6|edition=4th|series=Compass American Guides|location=New York|page=160}}</ref> По това време шестнадесет души вече са загинали от самоубийствени скокове.<ref name="nyt19471205" />
{{clear}}
{{панорама|NYC Top of the Rock Pano.jpg|1110px|„Емпайър Стейт Билдинг“, видяна от „[[Рокфелер Сентър]]“ декември 2005 г.|align=center}}
{{clear}}
{{панорама|New York Midtown Skyline at night - Jan 2006 edit1.jpg|1110px|Панорамна нощна снимка на Ню Йорк, гледка от наблюдателницата на Емпайър Стейт Билдинг, 2006 г.|align=center}}