Жули Клари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м точка след г за година; козметични промени
Ред 2:
{{Жена монарх|име=Жули Клари
| описание=кралица на Неапол и Сицилия</br> кралица на [[Испания]]
| изображение за личността=[[КартинкаФайл:Jean-Baptiste Wicar 001.jpg|270п]]
| описание на изображението=портрет на Жули Клари заедно с дъщерите ѝ
| съпруга на = [[Жозеф Бонапарт]]
Ред 32:
 
== Произход и семейство ==
Жули Клари е родена на [[26 декември]] [[1771]] г. в [[Марсилия]]. Дъщеря е на Франсоа Клари и втората му съпруга Франсоас Розе Соми. Бащата на Жули е богат търговец на коприна от ирландски произход – притежател на копринена [[манифактура]], който преди да се ожени за майката на Жули, е бил женен за Габриел Фрехон, от която няма деца. Жули има една по-малка сестра – [[Дезире Клари]], и един брат – [[Никола Клари]]. През 1798 г. сестра ѝ Дезире се омъжва за Напоелеоновия генерал [[Жан Батист Бернадот]] и става кралица на [[Швеция]], когато съпругът ѝ наследява шведския престол през [[1818]] г. и поставя началото на династия [[Бернадот]]. Брат им Никола&#768;Никола̀ по-късно е обявен за граф, а дъщеря му се омъжва за сина на френския генерал [[Луи Бертие]].
 
На [[1 август]] [[1794]] г. Жули Клари се омъжва за [[Жозеф Бонапарт]] – по-големия брат на [[Наполеон Бонапарт]]. Раждат им се три дъщери:
* Жули Жозефин Бонапарт (ум.1796)
* [[Зенаида Бонапарт]] (1801 – 1854)
* [[Шарлот Бонапарт]] (1802 – 1839)
 
== Кралица на Неапол и Сицилия ==
След като на [[2 декември]] [[1805]] г. французите разгромяват австрийските войски в [[Битка при Аустерлиц|битката при Аустерлиц]], с което [[Австрийска империя|Австрийската империя]] е извадена от войната на третата антифренска коалиция срещу Франция, пътят на французите към [[Италия]] се оказва свободен. На следващата [[1806]] г. френските войски завладяват [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], след което Наполеон провъзгласява съпруга на Жули за крал на Неапол и Сицилия, а тя получава титлата ''Кралица на Неапол и Сицилия''. Жули обаче не бърза да се установи в новите владения на съпруга си и остава в [[Париж]] до април 1808 г., когато е изпратена в Италия като опора на съпруга си при потушаването на антифренското въстание в страната.
== Кралица на Испания ==
През [[1808]] г. [[Жозеф Бонапарт]] получава испанската корона и отсъпва неаполитанските владения на генерал Мюра. Жули Клари, вече кралица на Испания, никога не стъпва в Испания по време на управлението на съпруга ѝ и вмество това се установява в [[Мортефонтен]], [[Франция]]. По време на раздялата им, продължила до края на френското господство в [[Испания]] през 1813 г., Жули получава редовни и подробни сведения за многобройните любовни връзки на съпруга си в [[Испания]].
 
== След разгрома на Наполеон ==
След победата на англо-испано-португалските обединени сили над французите в [[Битка при Витория|битката при Витория]] от 21 юни 1813 г., възстановила статуквото на Иберийския полуостров отпреди войните, и след влизането на съюзниците в Париж през 1814 г., Жули Клари емигрира в [[Швейцария]], където закупува замъка [[Пранжен]] на [[Женевско езеро|Женевското езеро]]. След [[Битка при Ватерло|битката при Ватерло]], сложила край на [[Стоте дни]] на Наполеон през 1815 г., съпругът на Жули бяга в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], където с парите от заграбените испански културни ценности закупува имение в [[Ню Джърси]] близо до река [[Делауеър (река)|Делауеър]]. Съпрузите остават разделени на двата континента до [[1841]] г.
 
През 1816 г. [[Дезире Клари]], кронпринцесата на Швеция, се опитва да уреди Жули да се настани в шведския кралски двор. Намеренията на Дезире обаче са парирани от съпруга ѝ, който се страхува, че приемането на член на семейство Бонапарт в Швеция, ще се отрази негативно на отношението към кралския двор както сред шведите, така и сред останалите владетелски домове, които биха изтълкува това като знак за подкрепа към Наполеон Бонапарт.
 
== Последни години ==
Така Жули се установява с дъщерите си във [[Франкфурт]], където живее шест години. След кратко пребиваване в [[Брюксел]], накрая тя се установява окончателно във [[Флоренция]], където пребивава в [[Палацо Серистори]]. През [[1841]] г. [[Жозеф Бонапарт]] се присъединява към съпругата си във [[Флоренция]]. Въпреки дългогодишната раздяла и множеството връзки на Жозеф, двамата поддържат близки отношения помежду си.
 
Жозеф умира на [[28 юли]] [[1844]] г., а Жули - няколко месеца по-късно - на [[7 април]] [[1845]] г. Първоначално и двамата са погребани в базиликата „[[Санта Кроче (Флоренция)|Санта Кроче]]“ във Флоренция. Седемнадесет години по-късно останките на Жозеф са пренесени във Франция, но тези на Жули остават във Флоренция.