Козичино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
м точка след г за година; козметични промени
Ред 10:
| площ = 98,368
}}
'''Козичино''' е [[село]] в един от трите дяла на Източна Стара планина – „Коджа Балкан“. В административно деление, то се намира в [[община Поморие]], [[област Бургас]],като гориста област е в подчинение на Горско стопанство [[Несебър]]. Козичино е известно още като '''Еркеч'''. Най-популярната теория за произхода на името на селото – Еркеч е, че произхожда от турското словосъчетание – „еркен геч“ т.е. „мини-замини“ или „мини по-бързо“. Тъй като това словосъчетание е своего рода призив за спешно действие, то при бързо изговаряне се редуцира до „еркеч“. Така викат децата, като прескачат лагерния огън. Така подвикват и стопаните, когато се стремят да засилят каруцата по надолнището преди преминаване на реката, за да може по-лесно да изкачат баира. При всички случаи обаче, селото е останало в историята като опасно за отсядане и преспиване място, през което трябва да се премине по най-бърз начин.(" В Еркеч турски крак не е замръквал. Ако е замръкнал – не е осъмнал" – припомнят и днес еркечани). Друга версия от топонимиката на селището, пак от турски език, се свързва с „еркичите“ – козли, водачи на стадото. След неуспешни преговори с турското правителство, относно българските имоти, на 15 септ.1934 г., имената на хиляди български села с турски имена са подменени. Селото е преименувано от Еркеч на Козичино. За повече информация, свързана с историята, географията и традициите на селото може да се прочете в книгата на д-р Петър Куцаров – „Еркеч“, издадена в Бургас през 2001 г.
 
== История ==
Ред 22:
Строежът сплотява цялото местно население, което влага всичката си сила и енергия в общата кауза. Църквата е строена само нощем да не се дразнят турците. Това обуславя и избора на място – най-ниското в селото, което впоследствие се сакрализира. Понякога турски шайки от съседните мюсюлмански села – Лопачлър, Палазлър и Кедиклър, правели набези и разрушавали построеното. Еркечени не се задоволявали само с възстановяване на развалините, а в отговор пречели на изграждане на минаре на известната джамия при село Челебиево.<ref name=Куцаров>Куцаров, П. „Еркеч“, изд. 2001,</ref>
 
Църквата представлява класически пример на трикорабна базилика с двускатен покрив. Гордост за еркечени е, че църквата е съхранена в оригиналния си вид – правени са през дългото и&#768;ѝ съществуване само козметични промени.
 
<!-- == Обществени институции == -->
Ред 40:
== Загинали през Балканската и Първата Световна Война ==
Първа в Еркеч е получила скръбна телеграма баба Злата (Манзарката) – за единия от синовете си, изпратени на фронта. Впоследствие получава още четири скръбни телеграми и така оплаква петимата си синове, без да може да ги види. Те са:
* 1. Ройо Пейков Манзаров
* 2. Васил Пейков Манзаров
* 3. Неделчо Пейков Манзаров
* 4. ? Пейков Манзаров
* 5. ? Пейков Манзаров.
 
Скръбната поредица следват:
* 6. Марко Лефтеров Златинов(?)
* 7. Жельо Маринов Кръстев
* 8. Стоян ? – на Кераца мъжа и
* 9. Неделчо – на баба Рада Кандъчката
* 10.Илия Липчев
* 11.Илия Димов
* 12.Вълко Стоянов
* 13.Пейко Сархошев
* 14.Жельо Щерионов Христов
* 15.Злати Мочуков
* 16.Димо Душев Петров
* 17.? Душев Петров – брат на предходния
* 18.Димо Желев Сархошев
* 19.Къньо Стойков
* 20.Пейко Василев Сархошев
* 21.Дойчо Станчев Вълков
* 22.Лефтер Петров Чукачев
* 23.Стоян Георгиев Гьочев
 
== Загинали през Втората Световна война ==
* 1. Иван Янев Куцаров – потомък на Каракуцарския род /"Куцарията"/ в Еркеч. Като войник през 1944 г., е встъпил по призива на поручик Дичо Петров в партизански батальон " Хр. Ботев". Загинал е в сражение край с. Батуля, Македонско, през м. май 1944 г. Той е единственият партизанин, който дава Еркеч и сам става жертва.
* 2. Кольо Калчев Панайотов – мобилизиран
* 3. Петко Цвятков Златинов – мобилизиран
* 4. Димитър Янев – мобилизиран
* 5. Пейо Лефтеров Великов – мобилизиран
* 6. Стоян Георгиев Стоянов /Гьочето/ - мобилизиран
* 7. Дойчо Митев Дойчев – мобилизиран
 
== Паметници ==
Ред 86:
 
{{Община Поморие}}
[[Категория:Села в област Бургас]]
{{Мъниче селища в България}}
 
[[Категория:Села в област Бургас]]