Малък Дервент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година; козметични промени
Ред 25:
'''Малък Дервент''' ({{lang-el|Μικρό Δέρειο}}, ''Микро Дерио'', [[катаревуса]]: ''Μικρό Δέρειον'', ''Микро Дерион'') е [[село]] в дем [[Софлу (дем)|Софлу]], [[Западна Тракия]], [[Гърция]], с 255 жители (2001).
 
== История ==
Малък Дервент е сред будните [[българи|български]] села от долното поречие на река [[Марица]]. В настъпилия силен революционен подем преди [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в поробената част на [[Тракия]], западно от река [[Марица]], започва създаването на революционни комитети в редица български села. В Софлйско едно от българските села с революционен комитет е и Малък Дервент.<ref>Караманджуков, Христо. Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение. Книга I. Историята им до 1903 г. Библиотека „Тракия”, № 7. София, 1934 г., стр. 154—292</ref>
 
Преди Балканските войни село Малък Дервент е едно от големите български християнски села в района на [[Софлу]] и [[Димотика]]. В [[1830]] година Малък Дервент има 210 български къщи, в [[1878]] - 256, в [[1912]] - 220, а в [[1920]] - 180<ref>Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308</ref>. В демографската статистиката на професор [[Любомир Милетич]] от [[1912]] година е посочено, че селото има 200 [[Българска екзархия|екзархийски]] български семейства<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.]</ref>.
 
През 80-те години на XIX век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886-1887 година в него се обучават 40 ученика<ref>Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов - Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8.</ref> В края на [[Първа световна война|Първата световна война]] в селото преподават двама български учители - Александър Огнянов от [[Охрид]] и Мария Николова от [[Кукуш]]<ref>Централен държавен архив, ф. 177К, оп.1, а.е. 542, л. 141.</ref>. През [[1920]] година броят на учениците в Малък Дервент е най-голям сред българските училища в Софлийско - те са 152<ref>[http://www.promacedonia.org/st2/st_7 Трифонов, Стайко. Антантата в Тракия 1919-1920 г., София 1989, с. 221]</ref>.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Малък Дервент е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.</ref>
 
По време на гръцкото управление, след 1920 г., гробището на селото е унищожено, като надгробията са изкъртени и заровени в земята. Следи от тях, дори с кирилски надписи, се откриват в двора, при кулата до днешните гробища<ref>Митринов, Г. Българското църковно-историческо наследство в Беломорието. 1. Надписи на надгробия. - Известия на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин". 2015, Кн. 28, с. 53-87 (66-67, 71-75).</ref>
 
== Редовни събития ==
 
В миналото в Малък Дервент на [[20 юни]] ежегодно се е провеждал [[панаир]], известен с пазара на едър и дребен добитък и на колониални стоки.<ref>Списък на панаирите и пазарите в Царство България през 1914 година, София 1914, с. 9.</ref>