Мандра (язовир): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м точка след г за година; козметични промени |
||
Ред 37:
== Наименование и история ==
[[Файл:Burgas Region 1903.jpg|мини|
Стари наименования на езерото са ''Кьорфес'', ''Ахренслийското блато'' и ''Язеклийско езеро''. Името ''Кьорфес'' идва от турското ''кörfez'' и означава ''залив''. Под това име езерото се среща през 1493 година, което е важно указание, че самото езеро е било използвано за пристанище.
Ред 47:
== География ==
[[
Езерото е най-южното и най-голямо от четирите [[Бургаски влажни зони|Бургаски езера]] с площ на водната повърхност около 1 300 [[Хектар|ха]].
Дължината му е 8 km, максималната ширина 1,3 km. Разположено е в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Четири реки се вливат в езерото: Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска.
Езерото е било запазено в естествения си вид до 1934 г., когато са извършени корекции на някои от реките и са построени диги в западната му част за предотвратявания на пролетните наводнения. Втората основна промяна на езерото настъпва през 1963 г., с построяването на язовирна стена в източната му част. По този начин са унищожени част от обраслите с блатна растителност плитчини, прекъсва се връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно. Изчезват големите тръстикови масиви, а с тях и удобните места за гнездене на [[чапли]], [[Пеликаноподобни|пеликани]], [[патици]] и др. видове водолюбни птици. По този начин е унищожена единствената колония на розови пеликани в България.
Крайбрежието на „Мандра“ обхваща най-северните склонове на [[Странджа]]. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари.
Ред 62:
== Фауна ==
[[
Най-интересни са птиците на езерото и крайбрежието, където досега са установени над 250 вида. От тях като световно застрашени са [[малък корморан|малкият корморан]] (1200 екз.), [[къдроглав пеликан|къдроглавият пеликан]] (338 екз.), [[червеногуша гъска|червеногушата гъска]] (16 870 екз.), [[тръноопашата потапница|тръноопашатата потапница]] (311 екз.), [[ливаден дърдарец|ливадният дърдарец]] (до 10 екз.). Най-значимото място за гнездене на птиците е „Пода“, крайбрежните ливади, пясъчните брегове – за [[синявица]]та, [[пчелояд]]а, [[червен ангъч|червения ангъч]] и др. Зимните концентрации на кафявоглавата и качулатата потапници – съответно 17 000 екз. и до 13 000 екз., на пойния лебед (300 екз.) и малкия лебед (80 екз.) са най-високи за страната и на второ място по отношение на голямата белочела гъска (61 000 екз.) и червеногушата (до 17 000 през 1997 г.) Поради този факт „Мандра“ е орнитологично важно място с европейска значимост. От бозайниците в района са най-добре запазени популациите на видрата и белката. Друга ценност на езерото са рибните му запаси и водоплаващият дивеч. Общо в езерото са установени 5 вида риби от Червената книга на България.
| |||