Марк Твен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Мемоаристи; Добавяне на Категория:Американски мемоаристи, ползвайки HotCat
м точка след г за година; козметични промени
Ред 26:
| общомедия = Mark Twain
}}
[[FileФайл:Mark Twain at Stormfield (1909).webm|thumbмини|200px|Марк Твен (1909)]]
'''Марк Твен''' ({{lang-en|Mark Twain}}, {{IPA|/mɑrk tweɪn/}}), литературен [[псевдоним]] на '''Самюъл Лангхорн Клемънс''' (''Samuel Langhorne Clemens'') е [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]], [[журналист]] и [[хуморист]]. Най-известен е със своя роман „[[Приключенията на Том Сойер]]“ и неговото продължение „[[Приключенията на Хъкълбери Фин]]“, често определяно като един от [[Велики американски романи|Великите американски романи]].
 
Ред 37:
Твен е шестото от общо седем деца. Само трима от братята и сестрите му доживяват до зряла възраст: брат му Орайън (17 юли 1825 – 11 декември 1897), Хенри, който умира при експлозия на кораб (13 юли 1838 – 31 август 1858) и Пемела (19 септември 1827 – 31 август 1904). Сестра му Маргарет (31 май 1830 – 17 август 1839) умира, когато Твен е на три години, а брат му Бенджамин (8 юни 1832 – 12 май 1842) умира три години по-късно. Друг от братята му, Плезант умира шест месеца след раждането си.<ref>{{cite web | url = http://marktwainhouse.org/theman/twain_tree.pdf | format = PDF | title = Mark Twain's Family Tree | accessdate = 1 януари 2007 | lang = en}}</ref> Твен се ражда две седмици след най-голямото приближаване на [[Халеева комета|Халеевата комета]] до Земята.
 
[[Файл:Mark Twain by GH Jones, 1850.jpg|thumbмини|ляво|200px|Марк Твен на 17-годишна възраст (1852 г.)]]
 
Когато Самюъл е четиригодишен, семейството му се премества в [[Ханибал (Мисури)|Ханибал]],<ref>{{cite web | url = http://www.lucidcafe.com/library/95nov/twain.html | title = Mark Twain, American Author and Humorist | accessdate = 25 октомври 2006 | lang = en}}</ref> пристанище на река [[Мисисипи]] в щата Мисури. От спомените за детството си в това градче Марк Твен черпи вдъхновение за измисления Сейнт Питърсбърг от „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“.<ref>{{cite web | url = http://encarta.msn.com/sidebar_701509634/Adventures_of_Huckleberry_Finn_The.html | title = Adventures of Huckleberry Finn | accessdate = 11 ноември 2006 | last = Lindborg | first = Henry J | archiveurl = http://www.webcitation.org/5kx7x1BXR | archivedate = 1 ноември 2009 | deadurl = yes | lang = en}}</ref> По това време в Мисури робството още не е премахнато и Твен се запознава добре с него, като по-късно то е сред основните теми в творбите му.
Ред 65:
=== Любов към науката и технологиите ===
Твен е очарован от науката и научните изследвания. Той става близък приятел на [[Никола Тесла]] и двамата прекарват много време заедно в лабораторията на Тесла.
[[FileФайл:Mark Twain in the lab of Nikola Tesla; 1894.jpg|thumbмини|200px|Марк Твен в лабораторията на Никола Тесла (1894)]]
 
Твен патентова три изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото – историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващият се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят).
Ред 83:
Твен преминава през период на голяма депресия, която започва през [[1896]] г., когато Сузи умира. През [[1904]] г. умира Оливия, а на [[24 октомври]] [[1909]] г. и Джийн. На [[20 май]] [[1909]] г., внезапно умира и Хенри Роджърс.
 
През [[1906]] г., Твен започва да пише своята автобиография в сп. „Норт Америкън Ривю“ (публикувана посмъртно през 1924). През април с.г. научава, че приятелката му Ина Кулбрайт е загубила почти всичко, което притежава, при [[Земетресение в Сан Франциско през 1906 година|земетресението във Сан Франциско]] и се съгласява да бъдат продадени няколко негови портрета с автограф, като парите отиват за нея. След това [[Джордж Уортън Джеймс]] посещава Твен в Ню Йорк и му прави още няколко портрета. Твен твърди, че четири от тях са сред най-добрите портрети, които са му правени.
 
[[Файл:Mark Twain DLitt.jpg|мини|200px|ляво|Официална снимка на Марк Твен при получаване на званието доктор хонорис кауза на Оксфордския университет]] През [[1907]] г., [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] му дава титлата [[доктор хонорис кауза]].
Ред 89:
През [[1909]] г., Твен казва: {{цитат|„Дойдох с [[Халеевата комета]] през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно“.}}
 
Предсказанието му се сбъдва – Твен умира от [[Инфаркт на миокарда|сърдечен удар]] на [[21 април]] [[1910]] г. в [[Рединг (Кънектикът)|Рединг, Кънектикът]] един ден след най-близкото разстояние на кометата до Земята. На [[4 декември]] [[1985]] г., Американската пощенска служба издава пликове „Марк Твен и Халеевата комета“.
 
Когато научава за смъртта му, президентът [[Уилям Тафт|Тафт]] казва: „Марк Твен даде радост – истинска интелектуална наслада – на милиони и творбите му ще продължават да дават такава наслада на милиони... Неговият хумор бе американски, но той бе толкова ценен и от англичаните, и от хората от други страни, както и от своите сънародници. Той е неразделна част от [[американска литература|американската литература]]“.
 
Погребението се състои в презвитерианската църква Олд Брик в Ню Йорк. Твен е погребан до жена си в семейния парцел в Елмайра, Ню Йорк. Гробът му е отбелязан от единственото му живо дете Клара чрез монумент висок 3,65 метра (два фатома или „марк твен“). Има и малка плоча.
[[FileФайл:SamuelC Grave.jpg|мини|200px|Надгробната плоча на Марк Твен]].
 
== Творчество ==
Ред 107:
Първата голяма творба на Твен е разказът „[[Знаменитата скачаща жаба от окръг Калверас]]“. Той е публикуван в „Ню Йорк Сатърдей Прес“ поради единствената причина, че не е пристигнала навреме, за да бъде включена в сборник със скечове от [[дивия запад]] на [[Артимъс Уорд]].
 
След този внезапен успех Твен е назначен в „Сакраменто Юниън“ да пише писма, в които да разказва за пътуванията си. В първото той разказва за пътуването през медения месец с парахода Аякс до Хаваите. Тези хумористични писма са определящи за бъдещото му развитие като пътуващ журналист. За „Алта Калифорния“ пише хумористична бурлеска за пътуването си от Сан Франциско до Ню Йорк с кораб през [[Панамския канал]]. На [[8 юни]] [[1867]] г., Твен отплава на борда на Куейкър Сити за пет месеца, резултатът от което е „[[Наивници в чужбина]]“.
 
През [[1872]] г., Твен публикува друг пътепис „[[В несгода]]“, който е полу-продължение на „Наивници в чужбина“. Тя е и от части автобиографична, защото проследява пътуването на писателя до Невада и последващия му живот на [[Запад (САЩ)|запад]]. Книгата осмива американското общество по същия начин, по който „Наивници в чужбина“ осмива европейското. Следващата творба на Твен [[Ера на смеха: История за дневно време]]" не е пътепис и е фокусирана повече върху събития от настоящото. Това е първия му опит да напише роман. За отбелязване е още, че книгата е единствената, която Твен пише в съавторство; тя е написана заедно със съседа му [[Чарлс Дъдли Уорнър]].
Ред 118:
Въпреки че днес сюжетът на „[[Принцът и просякът]]“ е изключително популярен в литературата и киното, той не е добре приет по време на издаването му. Това е историята на две момчета, родени в един и същи ден, еднакви на външен вид, която се превръща в социален коментар, когато двамата разменят местата си. Това е първият опит на Твен да създаде художествена проза, която не е толкова силно повлияна от личните му преживявания и вината за недостатъците му обикновено се приписва на това, че авторът не познава добре английското общество, а също и на това, че излиза след голям шедьовър. Пишейки този роман, Твен започва и „[[Приключенията на Хъкълбери Фин]]“ (с който има постоянни трудности) и започва и завършва друг пътепис „[[Глупаци в чужбина]]“, който следва автора по време на пътуването му в централна и южна Европа.
 
„Хъкълбери Фин“ ([[1884]]) затвърждава мястото на Марк Твен като значим американски писател. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и „Том Сойер“, от който води началото си, но за разлика от него е много по-сериозен. Четиристотин страници от ръкописа на романа са написани в средата на 1876 г., веднага след публикуването на „Том Сойер“. Според някои сметки Твен е писал романа седем години и го завършва през 1883 г. Други считат, че „Хъкълбери Фин“ е писан паралелно с „Принцът и просякът“ и други творби през 1880 и следващите години. Последната пета от книгата е предмет на много спорове. Според Лео Маркс по това време Твен е изпаднал в „нервен срив“. В есето „[[Зелените хълмове на Африка]]“ [[Ърнест Хемингуей]] пише за „Хъкълбери Фин“: „Ако я четете, трябва да спрете, когато негърът Джим е отвлечен от момчетата. Това е истинският край. Останалото са хитрини.“ В същото есе той пише: "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин".
 
Най-голямото постижение на Твен като писател е начинът, по който разказва „Хъкълбери Фин“ и езикът, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си „Бил ли е Хък чернокож?“ ([[1993]]) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език.