Мери Уолстънкрафт: Разлика между версии

}}

 

 

След две злощастни връзки с Хенри Фюзели и Гилбърт Имлей Уолстънкрафт се омъжва за философа [[Уилям Годуин]], един от предшествениците на анархисткото движение и ражда от него [[Мери Шели]], авторката на ''[[Франкенщайн (роман)|Франкенщайн]]''. Тя умира последствие на усложнения след раждането, оставяйки няколко недовършени ръкописа. След смъртта ѝ Годуин публикува ''Мемоари'' за живота ѝ (1798), разкривайки нетрадиционния ѝ начин на живот, което непреднамерено унищожава репутацията ѝ за един век. С появяването на [[феминизъм|феминисткото]] движение в началото на 20 век обаче защитата на равноправието на жените от Уолстънкрафт и критиката ѝ на традиционната женственост придобиват все по-голяма значимост. Днес тя е считана за една от основателките на [[феминизъм|феминистката философия]] и феминистките често цитират живота и творбите ѝ като важни влияния.

 

=== „Първата от нов род“ ===

След смъртта на Блъд приятели на Уостънкрафт ѝ помагат да си намери работа като гувернантка на дъщерите на англо-ирландксото семейство Кингзбъро в [[Ирландия]]. Макар да не се разбира с лейди Кингзбъро децата я намират за вдъхновяващ наставник; Маргарет Кинг по късно казва, че „тя е освободила ума ѝ от всички суеверия“. Някои от преживяванията на Уолстънкрафт от годината прекарана при семейството се появяват на страниците на единствената ѝ книга за деца ''Оригинални истории от реалния живот'' (1791). Разочарована от малкото възможности за кариера, които има за почтени, но бедни жени – затруднение, която тя красноречиво описва в главата от ''Мисли за образованието на дъщери'', озаглавена „Нещастната ситуация на жени, модерно образовани и оставени без състояние“ – тя решава след само година като гувернантка да започне кариера като писателка. Това е радикален избор, тъй като по онова време е било почти невъзможно жена да си изкарва прехраната с писане. Както пише на сестра си Еверина през 1787 г., тя се опитва да стане „първата от нов род“ („the first of a new genus“). Мести се в Лондон, където с помощта на либералния издател Джоузеф Джонсън намира място, където да живее и работи, за да се издържа. Тя научава френски и немски и превежда текстове, най-известният от които е ''За важността на религиозните мнения'' от Жак Некер и ''Елементи на морала, за употреба от деца'' от Кристиян Залцман. Тя също пише прегледи, предимно на романи, за периодичното издание на Джонсън ''Аналитичен преглед''. Интелектуалната вселена на Уолстонкрафт се разширява по това време, не само от четенето ѝ, но също и от компанията, в която се движи: тя посещава известните вечери на Джонсън и среща такива светила като радикалния памфлетист [[Томас Пейн]], поета и художник [[Уилям Блейк]] и философа [[Уилям Годуин]]. Годуин и Уолстънкрафт са разочаровани от първата си среща. Годуин е дошъл да чуе Пейн, но Уолстънкрафт го напада през цялата нощ, различавайки се от него по почти всеки предмет на разговор. Самият Джонсън обаче тя описва в писмата си като баща и брат.

 

 

=== Франция и Гилбърт Имлей ===

Уолстънкрафт тръгва за Париж през декември 1792 г. и пристига месец преди крал [[Луи XVI]] да бъде гилотиниран. Страната е в суматоха. Тя търси други британски посетители като Хелън Мария Уилямс и се присъединява към кръга на британците в града. Току-що написала ''Правата на жената'' Уолстънкрафт е решена да подложи идеите си на изпитание и в стимулиращата интелектуална атмосфера на Френската революция тя опитва най-експерименталното си романтично привързване до момента: среща се и се влюбва в американския авантюрист Гилбърт Имлей. Имлей обаче не се интересува от брак, а Уолстънкрафт изглежда се е влюбила в идеализиран мъжки портрет. Уолстънкрафт е отхвърлила сексуалния компонент на връзките в ''Правата на жената'', но Имлей събужда страстите ѝ и интереса ѝ към секса. <ref>Todd, 232 – 36; Tomalin, 185 – 86; Wardle, 185 – 88; Sunstein, 235 – 45</ref> Тя скоро забременява и на 14 май 1794 г. ражда първото си дете, Фани. Уолстънкрафт е преизпълнена от радост; тя пише на приятел: „Малкото ми момиченце започва да суче толкова МЪЖЕСТВЕНО, че баща ѝ безочливо залага на нея да напише втората част на Правата на жената“. Уолстънкрафт продължава ненаситно да пише, въпреки не само бременността и майчинството, но и растящите безредици на Френската революция. Докато се намира в [[Льо Хавр]] в северна Франция тя пише история на ранната революция „Исторически и морален поглед към Френската революция'', публикувана в Лондон през 1794 г., в която критикува много от събитията, но продължава да подкрепя основните ѝ принципи. <ref>''The Wordsworth Companion to Literature in English'', Cambridge University Press, 1992</ref>

 

 

Тя тогава излиза в дъждовната нощ и „за да утежни дрехите си с вода тя ходи напред-назад около половин час“ преди да скочи в р. [[Темза]], но един непознат я вижда и спасява. <ref>Todd, 355 – 56; Tomalin, 232 – 36; Wardle, 245 – 46</ref> Уолстънкрафт премисля опита си за самоубийство дълбоко рационално „Имам само да скърбя, че когато горчивината на смъртта бе отминала, аз нечовечно бях върната към живота и мъката. Но непоклатимата решителност не се слисва пред отчаянието; нито ще позволя това да е неистов опит, който беше един от най-спокойните действия на разума. В това отношение съм отговорна единствено пред себе си. Ако ме беше грижа за това, което се нарича репутация, от други обстоятелства би трябвало да бъда опозорена.“

Постепенно Уолстънкрафт се връща към литературния си живот и отново се включва в кръга на Джоузеф Джонсън, в частност с Мери Хейс, Елизабет Инчбалд и Сара Сидънс, чрез Уилям Годуин. Ухажването между Уолстънкрафт и Годуин започва бавно, но накрая се превръща в страстна любовна връзка. <ref>St. Clair, 164 – 69; Tomalin, 245 – 70; Wardle, 268ff; Sunstein, 314 – 20</ref> Годуин прочита ''Писма, написани по време на кратък престой в Норвегия, Швеция и Дания'' и по-късно пише „Ако някога е имало книга, предвидена да накара един мъж да се влюби в авторката ѝ, това ми се струва, че е книгата. Тя говори за мъките си по начин, който ни изпълва с меланхолия и ни разтваря в нежност, по същото време, по което тя показва гений, който предизвиква цялото ни възхищението.“ <ref>Godwin, 95</ref> Щом Уолстънкрафт забременява те решават да се оженят, за да бъде детето им законно. Бракът им разкрива факта, че тя никога не е била женена за Имлей, в резултат на което Уолстънкрафт и Годуин губят много приятели. Годуин е критикуван и защото е проповядвал премахването на брака в политическия си трактат ''Политическа справедливост''. <ref>St. Clair, 172 – 74; Tomalin, 271 – 73; Sunstein, 330 – 35</ref> След сватбата на 29 март 1797 г. двамата се местят в две допиращи се къщи, известни като Полигонът, така че да могат да запазят независимостта си. Те често общуват чрез писма. <ref>Sunstein 321-</ref> Според разказите тяхната връзка е щастлива и стабилна, макар и трагично кратка. <ref>St. Clair, 173; Wardle, 286 – 92; Sunstein, 335 – 40</ref>

 

=== Смърт и ''Мемоари''те на Годуин ===

На 30 август 1797 г. Уолстънкрафт ражда втората си дъщеря [[Мери Шели|Мери]]. Раждането първоначално изглежда минава добре, но [[плацента]]та се разкъсва и възпалява, често срещано явление през 18 век. След няколкодневна агония Уолстънкрафт умира от общо отравяне на кръвта на 10 септември. Годуин е съкрушен: той пише на приятеля си Томас Холкрофт „Твърдо вярвам, че няма равна ней на света. Знам от опит, че сме създадени, за да се направим щастливи, Нямам ни най-малко очакване, че мога отново някога да познавам щастието.“<ref>[http://dwardmac.pitzer.edu/anarchist_Archives/godwin/friends/toc.html William Godwin: His Friends and Contemporaries]</ref> Погребана е в старата църква Сейнт Панкрас и там е изграден неин мемориал, макар че останките ѝ, заедно с тези на Годуин, по-късно са преместени в [[Борнмът]].

 

 

== Основни творби ==

 

=== Образователни творби ===

 

==== ''Защита на правата на жената'' (1792) ====

'Защита на правата на жената'' е едно от първите произведения на [[феминизъм|феминистката философия]]. Авторката го посвещава на [[Талейран]], с напразната надежда да повлияе на законодателството в революционна Франция. <ref>''The Wordsworth Companion to Literature in English'', Cambridge University Press, 1992</ref> В него Уолстънкрафт убеждава, че жените трябва да имат образование съизмеримо с тяхната позиция в обществото и продължава с редефиниране на тази позиция, твърдейки, че жените са от съществена важност за нацията, защото те образоват децата и защото могат да бъдат „спътници“ на техните съпрузи, а не просто съпруги. <ref>Wollstonecraft, Vindications, 192</ref> Вместо да се гледа на жените като на украшения на обществото или имущество, с което да се търгува за женене, Уолстънкрафт защитава виждането, че те са човешки същества, заслужаващи същите фундаментални права като мъжете.

 

 

=== Романи ===

И двата романа на Уолстънкрафт критикуват патриархалната институция на брака и нейното вредно влияние върху жените. В първия ѝ роман ''Мери: една измислена история'' (1788) едноименната героиня е принудена да встъпи в брак без любов по икономически причини. Тя осъществява желанието си любов и привързаност извън барака в две страстни романтични приятелства, едно с жена и едно с мъж. ''Мария: или неправдите на жената'' (1798), недовършен роман, публикуван след смъртта ѝ и често считан за най-радикалната феминистка творба на Уолстънкрафт, се върти около историята на една жена, затворена в приют за душевноболни от съпруга си. Подобно на Мери, Мария намира осъществяване извън брака в една любовна връзка с друг обитател на приюта и в приятелството си с една от надзирателките. Отдаването на романтични фантазии от страна на героинята се описва като особено вредно от Уолстънкрафт. <ref>Johnson, 60; 65 – 66; Kelly, 44; Poovey, 89; Taylor, 135; Todd, Women's Friendship, 210 – 11</ref> Приятелството на Мария с прислужницата Джемима, основано на съчувствената връзка на майчинството между жена от горна и жена от долна класа, която е натоварена със задачата да я надзирава в приюта, е един от първите моменти в историята на феминистката литература, който намеква, че жени от различни прослойки на обществото имат същите интереси, защото са жени. <ref>Todd, Women's Friendships, 208; 221 – 22; Johnson, 67 – 68; Taylor, 233; 243 – 44; Sapiro, 155</ref>

 

=== ''Писма написани в Швеция, Норвегия и Дания'' (1796) ===

 

''Писма написани в Швеция, Норвегия и Дания'' е дълбоко личен пътепис. Двайсет и петте писма покриват широк спектър от теми. От социологични размишления за [[Скандинавия]] и населението ѝ, до философски въпроси относно идентичността, до размисли за връзката ѝ с Имлей (макар той да не е споменат поименно в текста). Отразявайки силното влияние на [[Русо]], ''Писма написани в Швеция'' споделя сходни теми с ''Въжделения на един самотен пешеходец'' (1782) : „търсенето на източника на човешкото щастие, стоическото отхвърляне на материалните стоки, екстатичната прегръдка на природата, и съществената роля на чувството в разбирането.“ <ref>Favret, 104; Sapiro, 286 – 87</ref> Докато Русо в крайна сметка отхвърля обществото обаче Уолстънкрафт възхвалява домашните сцени и промишления прогрес в своя текст. <ref>Favret, 105 – 106</ref>