Миналото на град Раковски (книга): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година; козметични промени |
|||
Ред 24:
'''„Миналото на град Раковски“''' e историческо изследване от проф. [[Божидар Димитров]] за населението, живяло през различни периоди в района на град [[Раковски (град)|Раковски]]. Изследването е издадено в книга през 1989 г. в [[София]] от издателство „София прес" и съдържа 149 страници.<ref>Димитров Б., Миналото на град Раковски, издателство "София прес", София, 1989 г.</ref>
== Съдържание ==
Книгата съдържа седем раздела и приложение. Първият раздел „Ранни предшественици" разглежда сведенията за следите на човешки живот в района на днешния град от [[Каменно-медна епоха|медно-каменната епоха]] до IV век от новата ера. Във втория раздел „Сенките на забравените прадеди" авторът се спира на първото настаняване на [[павликяни]]те в [[Пловдив]]ско, техните взаимоотношения с [[Византия]], включването на земите им в Българската държава и масовото им избиване от киевския княз [[Светослав I]].
Раздел трети „Алексиопол" обхваща времето на падането на България под византийско до изселването на павликяните от Пловдивско в Никополско след падане на [[Тракия]] в ръцете на османците. Авторът се спира на документите, доказващи съществуването на павликянския град [[Алексиопол (средновековен град)|Алексиопол]] на север от днешната река [[Марица]]. Раздел четвърти е озаглавен „В мрака на робските столетия". В него се анализира информация за селищата на бъдещия град в турските регистри и причините за преселванията на павликяни между [[Никопол]]ско и Пловдивско. Анализират се също сведения от архивите на [[Ватикан]]а за времето от започването на приемане на [[католицизъм|католицизма]] в село [[Раковски (град)#Генерал Николаево|Калъчлии]] във втората четвъртина на XVII век до католическото разорение по българските земи след [[Чипровското въстание]].
Ред 33:
== Възприемане и критика ==
След излизане на книгата, тя се възприема с гордост от населението на града въпреки очевидния идеологически белег оставен от времето на нейната подготовка и отпечатване - класова критика на времето преди 1944 г., непълното отразяване на ролята на църквата за развитието на населението след Освобождението, и др.
Книгата съдържа сведения и няколко снимкови материала от архивите на Ватикана благодарение на възможността авторът лично да ги изследва през 80-те години. След промените през 1989 г. проф. Божидар Димитров е критикуван за добросъвестността си при обнародване на резултатите от работата му във Ватиканските архиви.<ref>Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII-ХХ век, Велико Търново 2006, с. 40. Проданов обобщава: „... някои изследователи в името на личната си кариера са склонни съзнателно да направят невярна атрибуция на текстове от традиционната [[Историография|историопис]]“.</ref>
| |||