Крал на Франция: Разлика между версии

Империята се разраснала при управлението на сина на Пипин – Карл I, наричан [[Карл Велики|Шарлеман]], когато границите ѝ се разпростирали от [[Дания]] до Централна Италия, от Графство Бретан до Аварските земи. Със смъртта на Шарлеман кралството било наследено от сина му [[Людовик Благочестиви|Луи I Благочестиви]] и неговите алчни синове, най големият-големият – [[Лотар I|Лотар]], [[Лудвиг II|Луи]] и Шарл. За да не оставя синовете си по-назад, Луи I разделил помежду им голяма част от империята си, което породило между братята спорове колко територия им се полага. Със смъртта на стария крал, най-малкия, Шарл се съюзил с брат си Луи срещу новия император Лотар и му обявили война. Съюзниците победили брат си в битката при Фонтеней през 841 г. До август 843 г. Лотар, изтощен от битките, се предал и бил принуден да подпише [[Вердюнски договор|Вердюнския договор]], с който империята на Шарлеман била разделена между тримата, като Луи, наричан оттук на татък Луи Немски, получил най-източните части, днешна Германия; Шарл взел най-западните, Франция; а Лотар останал с една значително по-малка територия между двете нови кралства, но все пак му било разрешено да запази титлата Император. Този списък започва с [[Карл II Плешиви|Шарл II]], наричан Плешиви, първи крал на Франция.

Със смъртта на последния от преките наследници от династията на Капетингите кралството бива изправено пред династическа криза. Възниква спор относно законния наследник на френския престол, като всяка страна твърди, че нейните претенции са по-основателни от тези на останалите претенденти. От една страна, това е [[Едуард III|Едуард III Плантагенет]], внук на [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] по майчина линия, от друга, – [[Карл II Наварски|Карл II Злия]], крал на Навара, внук на Луи Х по майчина линия, и накрая – родът Валоа, водещ началото си от [[Шарл (Валоа)|Шарл дьо Валоа]], син на [[Филип III (Франция)|Филип III Смелия]]. За разрешаване на този въпрос в Парижкия университет е свикано събрание на френските барони и духовенство, което заключава, че според Салическото право правото на престолонаследие не може да се предава по женска линия, и затова [[Филип VI (Франция)|Филип дьо Валоа]], син на Шарл дьо Валоа, е признат за законен наследник и на 29 май 1328 г. е коронован за френски крал.

От [[21 септември]] [[1792]] г. Франция е р[[Първа френска република|епублика]], а кралското семейство е затворено в крепостта Тампл. На [[21 януари]] [[1793]] г. Луи XVI е екзекутиран и негов наследник като крал на Франция от гледна точка на роялистите до [[8 юни]] [[1795]] г. е синът му - – Луи-Шарл ('''[[Луи XVII]]'''); всъщност дофинът умира в крепостта Тампл, докато властта е в ръцете на лидерите на републиката. След смъртта на дофина правото на престолонаследие преминава към неговия чичо Луи-Станислас (брат на Луи XVI), но той става крал на Франция ''de facto'' едва през [[1814]] г. като '''[[Луи XVIII]]'''.