Музей на социалистическото изкуство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м точка след г за година; козметични промени
Ред 28:
Музейният комплекс се състои от парк, изложбена зала и видеозала.
 
'''Паркът''' е с площ от 7 500 m². В него са изложени 77 произведения на монументалната скулптура, предимно [[статуя|статуи]] и [[бюст (паметник)|бюстове]] на известни български и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[комунизъм|комунисти]] – [[Георги Димитров]], [[Димитър Благоев]], [[Васил Коларов]], [[Владимир Ленин]], [[Цвятко Радойнов]] и други социалистически деятели. Има и [[бюст (паметник)|паметник]] на [[Тодор Живков]]. Останалите статуи са типични образци на [[Социалистически_реализъмСоциалистически реализъм|социалистическия реализъм]] – [[партизани]], [[Червена армия|червеноармейци]], работници и [[ТКЗС|кооператори]].
 
'''Изложбената зала''' има площ от 550 m². В нея са представени 60 [[живопис]]ни творби и 25 произведения на [[кавалетна пластика|кавалетната пластика]].
Ред 35:
 
== Петолъчка от Партийния дом ==
[[FileФайл:Museum of Sozart 22.jpg|250px|leftляво]]
Вдясно от входа в парка на музея е побита '''оригиналната [[червена звезда|червена петолъчка]] – [[символ]] на [[социализъм|социализма]] и [[комунизъм|комунизма]] в [[Народна република България]],''' която от [[1954]] до [[1984]] година се извисява над [[Партиен дом|Партийния дом]] в центъра на [[София]].
 
С решение №648 от [[25 юли]] [[1984]] г. Секретариатът на [[ЦК на БКП]] дава съгласие да се извърши проектиране и преустройство на [[червена звезда|петолъчната звезда]] на кулата на Партийния дом, по подобие на [[рубин]]ената звезда на кулата на [[Кремъл]] в [[Москва]]. Реализацията започва с преписка до другаря Кручин от [[ЦК на КПСС]]. Покупката, доставката и монтажа на новата [[рубин]]ена звезда са осъществени от българската външнотърговска организация ''Техноимпортекспорт''.
 
Звезда №2 е от синтетичен [[рубин]]. Според проектните оценки на съветските специалисти, рубинената звезда трябва да е с диаметър 3 метра, опорната и&#768;ѝ част (шпилът) – 2 м, а тежестта да не е повече от 1200 кг. Звездата е произведена с диаметър 2,5 метра, защото условието е да бъде по-малка от [[СССР|съветската]]. Българският проектант е [[архитект]] проф. Иван Иванчев. Максималната дебелина в центъра е 700 мм. Във вътрешността трябва да има източник на светлина с [[мощност]] от 5000 [[ват]]а, който да разпределя светлинния поток равномерно през всички [[фасет]]и на [[рубин]]а. Това става с обемен [[рефрактор]] от огледала. Отделните стъкълца са с размери 800 на 300 мм. Звездата е предвидена за експлоатация при [[температура]] на околната среда от -27,5 <sup>0</sup>С до +37,4 <sup>0</sup>С.
 
[[Злато|Златното]] покритие на рубинената звезда е направено в завод ''„Комуна“'', [[Сопот]], България. Оборудването е внесено от [[Съветския съюз]]. [[Ноу-хау]]то, производството, амбалажът, опаковката и съоръженията към звездата, поръчана в [[СССР]], са изчислени на 573 246 преводни [[Съветска рубла|рубли]]. Още 14 643 рубли са заделени за допълнителни транспортни и монтажни разходи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=631245|заглавие=Нашата петолъчка по-модерна от кремълската звезда|достъп_дата=24.01.2012|автор=Мила Вачева|дата=04.10.2010|труд=вестник „24 часа“}}</ref>
 
Звезда №2 е свалена от Партийния дом с решение на 39-тия [[конгрес]] на [[Българската социалистическа партия]]. Асен Панайотов, който тогава е заместник-завеждащ на отдел „Финансово-стопански“ в БСП, си спомня: {{цитат|Свалихме я за 3 мин. към 9 ч. на 4 октомври 1990 г. [[Хеликоптер]] я отнесе в полето на [[Долни Богров]]. В 5 ч. на другата сутрин я натоварихме в ремаркето на военен камион и я върнахме в Партийния дом. Тя е с диаметър 2,5 м и се побираше само в гаража на [[Тодор Живков]]. За да мине през вратата, се наложи да спуснем гумите на камиона. Свалихме позлатените лайстни и ги предадохме с протокол в [[Българската народна банка]]. От тях са свалени около 2 кг златни люспи. Стъклото беше многослойно, техническо, никакъв [[рубин]] не е това. То също бе махнато. [[Армировка|АрматураАрматурата]]та остана в гаража. Вероятно е предадена за старо желязо.}}
 
== Други отдели и учреждения ==
Ред 50:
 
== Обществено мнение ==
Много от [[статуя|статуите]], [[бюст (паметник)|бюстовете]] и [[барелеф]]ите са направени от [[мед (елемент)|мед]], [[бронз]] и други [[сплав]]и на [[ценни метали]]. Въпреки това те не са претопени, а грижовно съхранявани повече от 20 години – от [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Десетоноемврийския пленум]] до 2011 г., когато са събрани в музея. Освен тях, в България и до днес стоят [[списък на руските паметници в България|над 400 руски паметници]], сред които има немалко [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] – Альоша, [[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] и други.
 
Десните [[политически партии в България]] остро реагират срещу създаването на музея. На 20 септември 2010 г. [[Съюз на демократичните сили|СДС]] излиза с декларация по повод откриването на музея, в която се казва: {{цитат|Недопустимо е чрез експонати, дарени от фондовете на ЦК на БКП да бъде правен опит за подмяна на историята.<ref>{{cite web|url=http://www.sds.bg/articles/4274-nedopustimo-e-chrez-eksponati-dareni-ot-fondovete-na-tsk-na-bkp-da-bade-praven-opit-za-podmyana-na-istoriyata|title=Недопустимо е чрез експонати, дарени от фондовете на ЦК на БКП да бъде правен опит за подмяна на историята|date=2011-09-20|publisher=Официален сайт на СДС|accessdate=2012-02-07}}</ref>}}