Пирин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-най +най-); козметични промени |
|||
Ред 20:
| карта-файл2 =
}}
[[
'''Пѝрин''', още '''Пирѝн''' и '''Перѝн''', е [[планина]] в Югозападна [[България]], част от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския планински масив]], с най-висок връх [[Вихрен]] (2914,3 м).
Ред 34:
Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките [[Струма]] и [[Места]], между 41°26' и 41°56' северна ширина. На север граница с [[Рила]] е седловината [[Предел]] (1142 м), а на юг – [[Парилска седловина|Парилската седловина]] (1170 м), която отделя Пирин от планината [[Славянка]]. На североизток планината достига до долината на река [[Места]] с [[Разложка котловина|Разложката]] и [[Гоцеделчевска котловина|Гоцеделчевската котловина]] и пролома [[Момина клисура (пролом на Места)|Момина клисура]], я отделят от [[Родопите]]. На запад и югозапад долината на река [[Струма]] със своите котловини [[Симитлийска котловина|Симитлийска]] и [[Петричко-Санданска котловина|Петричко-Санданска]] и [[Кресненски пролом|Кресненският пролом]] я отделят от планините [[Влахина]], [[Малешевска планина|Малешевска]] и [[Огражден]].
Площта на планината е 2585 квадратни километра, т.е. тя е сравнително компактна, малка планина, което се потвърждава и от голямата
[[
=== Деление ===
Ред 53:
=== Геоложки строеж, геоморфоложки особености, релеф ===
[[
В структурно-геоложко отношение Пирин е [[хорст]] с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари [[метаморфни скали]] – гнайси, шисти, мрамори и гранити. Като планина се оформя в средата на стария [[терциер]], но се издига като мощна планина праз младия терциер и кватернера в резултат на вертикални движения по периферни разседи. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на [[кватернер]]а едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечният лед е достигала до 2200 – 2300 м височина. Именно тези заледявания са оформили окончателно релефа на Пирин преди 18 000 години и са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени ([[Стражите]], [[Дончови караули|Дончовите караули]], [[Дебели рид|Малкото конче]]), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на 35 [[циркус]]а, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и Бъндеришки.
Ред 63:
==== Върхове ====
[[
В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар – 2732 м.
[[
[[
[[
[[
[[
{| width="600" class="wikitable sortable"
Ред 91:
| [[Стражите (връх)|Голяма стража]]<ref name = "ПИРИН Речник">„ПИРИН Речник и Пътеводител“ Николай Даутов, София, 2008, стр.278 </ref> || align="right" | 2800 || Полежанско || [[Куклите]] || align="right" | 2686 || Каменишко
|-
| [[Стражите (връх)|Малка стража]] || align="right" | 2790 || Полежанско || [[Башлийски чукар]]<ref name = "ПИРИН Речник"
|-
| [[Яловарника]] || align="right" | 2763 || Каменишко || [[Муратов връх]] || align="right" | 2669 || Главно
Ред 134:
=== Климат и води ===
[[
[[
==== Климат ====
Ред 161:
==== Езера ====
[[
[[
[[
[[
[[
Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината – много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро – [[Попово езеро|Поповото]] е едва на четвърто място по големина след [[Смрадливо езеро|Смрадливото]], [[Рибни езера|Долното Рибно]] и [[Близнака]] в [[Рила]]. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след [[Окото]] в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро – Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от [[Ледено езеро|Леденото]] под връх [[Мусала]].
Ред 251:
=== Почви, флора и фауна ===
{{Вижте също|Пирин (национален парк)}}
[[
[[
==== Почви ====
Ред 258:
==== Растителност ====
Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида [[мъх]]ове и няколкостотин вида [[водорасло|водорасли]]. Висок е процентът на локалните '''''ендемити''''' – растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой – пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички [[еделвайс]], който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса – горски, субалпийски и алпийски. '''''Горският пояс''''' е зает предимно от иглолистни дървета – [[бял бор|бял]] и [[черен бор]], [[бяла мура|бяла]] и [[черна мура]], [[ела]], [[обикновен смърч]] и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва '''''субалпийският''''' пояс, в който доминират храстите [[клек]] и [[хвойна]], чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на '''''алпийският''''' пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща [[черна боровинка|черната боровинка]]. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е [[Байкушева мура|Байкушевата мура]], носеща името на откривателя си, лесовъда Коста Байкушев. През 1897 година той изследва дървото с тръбна сонда и изчислява възрастта му на 1200 години. Приблизителните
[[
=== Защитени от закона вековни дървета на територията на Пирин ===
Ред 337:
=== Хижи и маршрути ===
Поради малките си размери в Пирин има сравнително малко места за подслоняване на туристи. Хижите, като под това се разбира всяка сграда, която се стопанисва от човек и преспиването се заплаща, са общо 13. Първите хижи са построени още през 20-те и 30-те години, но те вече не се използват, тъй като край тях са построени нови. Ето списък на хижите с надморската височина, местата за преспиване и годината на построяване (първите хижи).
[[
[[
[[
[[
{| width="600" class="wikitable sortable"
Ред 383:
=== Туристически маршрути ===
[[
{| width="600" class="wikitable sortable" font-size:75%
! Номер || Цвят маркировка || Начало || Край || Междинни точки
Ред 429:
== Транспорт ==
По цялото западно, северно и източно подножие на планината и през нея в южната
* По цялото западно подножие, по долината на река [[Струма]], от град [[Симитли]] до ГКПП „Кулата“, на протежение от 70,5 км – участък от първокласен път № 1 [[Видин]] – [[София]] – [[Благоевград]] – ГКПП „Кулата“.
* Поцялото северно и източно подножие на планината, от град Симитли до село [[Садово (Област Благоевград)|Садово]] ([[Община Хаджидимово]]), на протежение от 98,5 км – участък от второкласен път № 19 [[Симитли]] – [[Банско]] – [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] – ГКПП „Илинден“.
Ред 448:
== Вижте също ==
* [[
* [[
* [[Списък на планините в България]]
Ред 460:
== Външни препратки ==
{{commonscat|Pirin|Пирин}}
* [http://pirin.bg/ Сайт на Дирекция Национален Парк „Пирин“]
* [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=22 Галерия със снимки на Пирин]
* [http://planinar.org/фотоконкурс-ирин-пирин-2014/ Снимки от Пирин]
* [http://www.infopirin.org Информационен портал за Пирин]
* [http://promacedonia.org/bugarash/pirin/pirin_1927.htm Томов, Лазар. Пиринъ-планина, София, 1927]
== Източници ==
| |||