Парамагнетизъм: Разлика между версии

'''Парамагнетизъм''' е форма на [[магнетизъм]], която се проявява единствено при наличието на външно [[магнитно поле]]. Парамагнитните материали реагират на външното магнитно поле, но много слабо и за разлика от [[Феромагнетизъм|феромагнитните]] материали не се намагнитват под негово въздействие - при излизането им от полето магнитните им свойства изчезват.

[[Файл:Paramagnetic probe without magnetic field.svg|Парамагнетик в отсъствие на магнитно поле.|thumbмини]]

[[Файл:Paramagnetic probe with weak magnetic field.svg|Парамагнетик в присъствие на слабо магнитно поле.|thumbмини]]

[[Файл:Paramagnetic probe with strong magnetic field.svg|Парамагнетик в присъствие на силно магнитно поле.|thumbмини]]

Терминът „парамагнетизъм“ е въведен от [[Майкъл Фарадей]] през [[1845]] г., който разделя всички [[вещество|вещества]] (с изключение на [[Феромагнетизъм|феромагнетиците]]) на [[Диамагнетизъм|диа]]- и парамагнитни.

Атомите (молекулите или йоните) на един парамагнетик притежават собствен [[магнитен момент]], който под действието на външно поле се ориентира по посока на полето и така създават резултантно поле, превишаващо външното. В отсъствието на външно магнитно поле парамагнетикът не е намагнитен, тъй като поради топлинното движение собствените магнитни моменти на атомите са ориентирани напълно хаотично.

Към парамагнетиците се отнасят [[алуминий|алуминият]] (Al), [[платина]]та (Pt), много други метали (алкални и алкално-земни метали, а така също и техните сплави), [[кислород]]ът (О₂), [[азотен оксид|азотният оксид]] (NO), мангановият оксид (MnO), железният хлорид (FeCl₂) и др.